Двете жени седнаха веднага.

Той се обърна отново и се втренчи в огъня, без да вижда друго освен червената кръв на пламъците. Тишината в стаята беше дълбока, нарушавана само от пукането на цепещите се дърва в огнището и диханието на жените, седнали пред него.

Обърна се рязко и се вгледа в майка си, изумен да види сребристите си очи отразени в нейните.

— Откъде да знам, че сте майка ми? — изрече той.

Болезнена вълна разкриви лицето на лейди Барбара и той скова сърцето си, отказвайки да почувства каквото и да било синовно състрадание.

— Мои приятели в Лондон ще гарантират идентичността ми, ако пожелаеш.

Лъвското сърце знаеше, че няма да поиска такова нещо, защото го виждаше с очите си.

— Лъвско сърце, каза, че ще изслушаш какво има да каже лейди Барбара — напомни му Ванора.

Той върна поглед към майка си, която седеше скована и неподвижна, скръстила ръце в скута си.

— Много добре, лейди Барбара, заради съпругата ми ще ви изслушам. Моля, говорете.

Лейди Барбара изпрати към Ванора една треперлива усмивка.

— Благодаря ви.

Когато обърна поглед към Лъвското сърце, очите й блещукаха от непролети сълзи.

— Не съм искала да те напускам, сине. Баща ти ме изхвърли от живота ти и ми каза, че ако се опитам да те видя, ще убие и двама ни. Повярвах му. Страхувах се за живота ти; моят нямаше значение. Робърт беше лош човек. Не минаваше ден, без да мисля за тебе. Едва след смъртта му можах да се върна в Лондон без страх от наказание. Първата ми мисъл беше за тебе и колко исках да те видя отново. Потърсих лорд Едуард и го помолих да ме доведе при тебе.

Неверието на Лъвското сърце се виждаше по мрачното му изражение.

— Ако това, което казвате, е вярно, сигурно баща ми е имал основателна причина да ви изхвърли от семейството ни.

— Добър баща ли беше той за тебе, Лайънъл? Не мога да си представя такова нещо, защото беше най- лошият съпруг за мене, настрои те срещу мене още преди да беше проходил. Преди да ме изхвърли, ме преби така жестоко, че монахините в манастира, където отидох, се страхуваха, че може да умра от раните си.

Първите съмнения нападнаха Лъвското сърце.

— Татко каза, че сте си намерили любовник и сте ни напуснали.

Лейди Барбара му се усмихна тъжно.

— Никакъв любовник не е имало. Баща ти ти е казал това, което е искал да повярват хората.

— Защо ви е изхвърлил? Сигурно е имал основателна причина.

— Срам ме е да ти кажа какво се случи в действителност.

Ванора сграбчи ръката на лейди Барбара и я стисна насърчително.

— Говорете свободно — каза Лъвското сърце. — Не мога да имам по-ниско мнение за вас, отколкото сега.

— Баща ти беше много задлъжнял тогава, както и накрая, когато е умрял. Продаде всичко, не ти остави нищо освен името. Обърна се към крал Хенри за издръжка, стана негов придворен, приемаше трохите, които кралят му отпускаше. Но това не беше достатъчно, за да поддържа екстравагантния си начин на живот.

Ванора забеляза колко е пресипнал гласът й, наля чаша вино и й я подаде. Лейди Барбара отпи и продължи:

— Може да ти е трудно да повярваш, сине, но се кълна, че е самата истина. Ти беше на една година, когато баща ти поиска да… продаде услугите ми на свои приятели. Мислеше, че това е идеалното разрешение за липсата на пари.

По някакъв начин Лъвското сърце повярва, че е възможно баща му да е постъпил така.

— Продължавайте.

— Отказах, разбира се, но баща ти беше непреклонен. Една нощ ме заключи в стаята ми и прати при мене един мъж, който му беше платил, за да… за да ме използва.

Тя заплака тихо, беззвучно. Тихите сълзи, стичащи се по бузите й, трогнаха Лъвското сърце по-дълбоко от думите й.

— Какво стана?

— Борих се, когато той се опита да ме насили. Борих се да опазя честта си, гордостта си, живота си. Аз… ударих го с ръжена и отначало помислих, че съм го убила.

Сълзите не спираха. Тя извади кърпичка от ръкава си и се опита да се овладее.

— Когато баща ти научи какво съм направила, разбра, че няма да е толкова лесно да ме манипулира, и ме преби почти до смърт. Свестих се в един манастир, без да помня какво се е случило. Първите години бяха лесни, защото не знаех коя съм и молитвите като че ли ми носеха утеха. Но когато минаха много дни и седмици, почувствах, че нещо липсва от живота ми. След две години паметта ми се върна и се опитах да те намеря. Очевидно абатисата е осведомила баща ти, защото той ме посети в манастира и заплаши да те убие, ако се опитам да те видя или да съобщя какво е направил с мене. Виждаш ли — прошепна тя, — вече беше разпространил мълвата, че съм избягала с любовник.

— Колко трагично — прошепна Ванора.

— Тъй като нямаше къде да отида, останах в манастира, докато абатисата не ме осведоми, че сър Робърт дьо Кьор е умрял. Най-после свободна, потърсих приятели, с които не се бях виждала много години. Те ми дадоха пари, за да отпътувам за Англия и да те намеря. Нямаше друго по-важно в живота ми от това, да открия сина си и да поправя нещата.

Лъвското сърце не каза нищо, гледайки майка си през присвити клепачи.

— Много сте се страхували от баща ми.

— Разочаровах ли те, сине? Обичаше ли баща си?

— Ненавиждах го — изрече мрачно Лъвското сърце. — Не беше никакъв баща. Виждах го рядко, когато ме даде за отглеждане, и изобщо не съм го виждал, след като спечелих рицарските шпори.

Лейди Барбара като че ли започна да диша по-леко след признанието на Лъвското сърце, но изглеждаше дребна, крехка и жалка под тежестта на тъжните си спомени.

Стана с мъка, на вид по-стара от годините си. Очите й бяха приковани към лицето на Лъвското сърце, като че ли за да запомни чертите му.

— По-красив си, отколкото си те представях. Ти си всичко, което една майка може да иска от сина си. Благодаря ти, че ме изслуша.

— Къде отивате? — запита Лъвското сърце.

— В параклиса. Искам да благодаря на бога, че ми е дал син, който е надраснал жестокостта на баща си и е станал мъжът, който си днес. — Усмихна се на Ванора. — Вие сте точно жената, каквато винаги съм искала за сина си. Кажете на внуците ми, че ще ги обичам точно толкова, колкото съм обичала баща им през всичките тези години.

— Можеш да им го кажеш лично… майко — изрече Лъвското сърце.

— Благодаря, Лъвско сърце — каза тихо Ванора.

Невероятна радост заля лицето на лейди Барбара.

— О, сине, молех се да дойде този ден. Нямаше миг в последните двадесет и пет години, когато да не съм копняла за любовта ти, да не съм се питала какъв мъж си станал под опеката на баща си. Благодаря на бога, че те е напътствал в годините и че ти е дал Ванора, която да те обича. — Усмихна му се плахо. — Може ли да те прегърна?

Лъвското сърце протегна ръце и майка му пристъпи към него. Двамата останаха така дълго време, докато не се успокоиха.

— Добре дошла си да останеш, докато искаш, майко — каза Лъвското сърце. — Сигурен съм, че Ванора ще бъде доволна да си има компания.

— Ще ми бъде много приятно да сте тук, когато се появи първият ви внук — прибави Ванора.

— Да, ще остана, но само докато се роди детето ви. След това ще идвам на гости. Не искам да се бъркам в живота ви. Достатъчно е да знам, че синът ми отново ме е приел в живота си. Сега, ако ме извините, все пак възнамерявам да посетя параклиса. Цял живот, прекаран в молитви, е навик, труден за изкореняване.

Вы читаете Лъвското сърце
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×