— Няма да съжалявате, сър Пенрин — каза Лъвското сърце. — Моля, пригответе пълен списък на състоянието на Крагдън, включително складовете и парите. Едуард ще иска да знае стойността на плячката, която съм спечелил за него.

— Няма пари — настоя Ванора. — Произвеждаме всичко, което ни е необходимо за оцеляване.

Тъмните вежди на Лъвското сърце се вдигнаха невярващо.

— Сигурно има пари за купуване на онова, което земите ви не произвеждат. Правите ли собствени съдове и земеделски сечива? Отглеждате ли подправки? Не мисля, но съм сигурен, че притежавате такива неща. Не ме лъжи, Ванора.

— Казах ти, нямаме пари.

Лъвското сърце я изгледа втренчено за един дълъг момент, после изрече:

— Много добре, щом искаш така. И аз мога да бъда упорит. По един от твоите хора ще бъде екзекутиран за всеки ден, в който отказваш да предадеш хазната на Крагдън, и ще започна със сър Рен.

Пенрин протестира енергично:

— Ванора, твоето упорство няма нищо да спечели. Ако не му предадеш парите, аз ще му ги дам.

— Има златни и сребърни монети в бойния сандък на баща ми. Ще го намериш в дневната — изфуча Ванора. — Сър Пенрин е прав. Животът на един уелсец е по-ценен от всякакви иманета.

— Оставете ни, сър Пенрин — заповяда Лъвското сърце.

Пенрин се поклони сковано и излезе от стаята. Ванора се обърна към Лъвското сърце в момента, когато рицарят вече не можеше да ги чуе.

— Само един звяр би екзекутирал хладнокръвно когото и да било. Дори самото ти име ми казва на какво си способен. Можеш да вземеш златото и среброто, но Крагдън е мой. Когато се омъжа за Дафид Девърел, той ще стане господар на замъка.

— Дафид Девърел няма да те има — изръмжа Лъвското сърце. Това пък защо го каза? — Принц Едуард ще реши съдбата ти. Може би ще те омъжи за някой от доверените си лейтенанти. Какво ще кажеш за това, Ванора Крагдън?

— Ще убия всеки англичанин, който се опита да ме докосне — зарече се тя.

Смях се разнесе от устните на Лъвското сърце.

— Една обикновена уелска девойка не става за съпруга на английски боец. Мислиш ли, че годеникът ти има достатъчно смелост, за да се бие за тебе?

— Дафид ще се бие за Крагдън; негово право е да защитава онова, което ще бъде негово, когато се оженим.

С грацията на хищник Лъвското сърце се приближи към Ванора. Тя отстъпи, с поглед, изпълнен с презрение. Той не спря, докато не я притисна към стената.

— Твоето презрение не ми харесва — каза той.

И тъй като искаше да я постави на мястото й или може би понеже устните й изглеждаха толкова изкусителни, че не можеше да устои на предизвикателството, той повдигна брадичката й с върха на показалеца си и я целуна.

Устните й бяха сладко предизвикателни; вкусът й беше вкусът на презрението, на неотприщената страст, на предизвикателството. Когато тялото й се вцепени, устните й се открехнаха под натиска на езика му. Хващайки лицето й в дланите си, той започна да я целува още по-дълбоко, вкусвайки я изцяло, изследвайки горещата пещера на устата й с езика си. Стон се изтръгна от гърлото му. Тестисите му бяха натежали и го боляха; той искаше тази огнена уелска девойка в леглото си за всичкото време, през което щеше да остане в Крагдън.

Сетивата на Ванора бяха изпаднали в несвяст. Устата и езикът на Лъвското сърце унищожаваха самообладанието й. Никога не беше изпитвала нещо толкова разтърсващо като целувката му. Това беше нейната първа целувка и ни най-малко не беше това, което тя беше очаквала. Същото ли щеше да бъде и с Дафид?

Макар да знаеше, че Лъвското сърце използва устата си като средство да я покори на своите желания, тя осъзнаваше, че той извлича наслада от това. Собствената й наслада от нежеланата целувка я смайваше. Неговата целувка беше властна, но в същото време удивително нежна. Той можеше да вдигне пешите й над главата й и да я вземе без нейно съгласие, ако поискаше, и тя благодари на Създателя, че не стана така.

Когато ръцете му се отделиха от лицето й и се спуснаха по гърба към талията й, тя се опита да го отблъсне, но той представляваше непоклатима сила въпреки забележителната здравина на нейните ръце. Той отмести тежестта си, притискайки гърдите си към нейните, и това я накара да осъзнае напора на ерекцията му. Със сила, родена от отчаяние, тя прекъсна целувката.

— Не, не ми отнемай честта.

Той й се усмихна криво.

— Повечето жени не биха сметнали, че честта им е отнета, щом им окажа внимание.

— Но тази смята така.

— Мина много време, откакто съм имал жена. Няма по-голямо удоволствие от това, с изключение, разбира се, на тръпката от боя. Твоят „храбър“ уелсец спал ли е вече с тебе?

— Когато се омъжа за Дафид, възнамерявам да отида при него чиста, както в деня, когато съм се родила — закле се Ванора.

— Не разчитай на това, милейди — изрече подигравателно Лъвското сърце. — Ако те пожелая, ще дойдеш при мене и никой няма да ми каже „не“.

— Тогава ще направя така, че да не ме пожелаеш, сър рицарю. Само да ме докоснеш отново, ще те пронижа с меча на баща си. Няма да се дам доброволно.

И тя се дръпна. Смеейки се, той посегна към нея и я привлече в прегръдките си.

— Това започва да ми харесва, малка вещице. Това е игра, която не можеш да спечелиш, колкото и да се опитваш.

— Ще видим — отвърна тя, като се отдалечаваше.

Смехът му я следваше, докато бягаше от него. Нямаше ли място в замъка, където да бъде в безопасност от него? Можеше да избяга, ако пожелаеше. Бягството през тайния изход винаги беше възможно. Но за щастие, тя нямаше сърце да изостави хората си. Ако ги напуснеше, нямаше да има кой да ги защитава от Лъвското сърце.

Имаше все пак нещо, която би могла да направи. Можеше да уреди бягството на воините, затворени в кулата. С тази мисъл в главата Ванора побърза към кухнята, за да помогне да се приготви яденето за нейния противник.

Лъвското сърце разтърси смутено глава. Какво го беше прихванало да целува Ванора? Винаги се беше гордял със способността си да контролира сексуалните си подтици, но Ванора беше проникнала през защитата му почти без никакво усилие. Слабините още го боляха и тялото му беше твърдо като камък. Един ден, закле се той, щеше да я има по гръб, отворила крака за него, а ръцете й щяха да го прегръщат.

Глава 3

Ловците донесоха достатъчно дивеч, за да нахранят всички в кулата. Вечерята беше задоволяваща и Лъвското сърце си легна с пълен стомах. Беше се настанил в дневната и след като беше обезопасил кулата за през нощта, се беше оттеглил с намерение да се наспи добре в удобното легло на лорд Рис.

Нощта обаче беше всичко друго, само не и спокойна. Сънуваше не само Ванора, но и мистериозния Бял рицар, чиято идентичност си оставаше добре пазена тайна.

Черковната камбана тъкмо беше ударила за първа утринна, когато Лъвското сърце се събуди на следващата сутрин с настроение, мрачно като мислите му. Изми се, облече се и слезе в залата, за да закуси. Само няколко души бяха подранили, но духът му се ободри, когато една прислужничка дойде откъм кухнята и постави чаша ябълково вино, пресен хляб и резени сирене пред него, след което бързо се оттегли.

Сър Брандън се присъедини към него и си взе хляб и сирене.

— Затворниците започват да се бунтуват, Лъвско сърце. Не можем да ги държим вечно в кулата.

— Възнамерявам да поговоря с тях, след като закуся. Може би ще позволя на наемниците да си тръгнат, ако се закълнат във вярност на принц Едуард.

Вы читаете Лъвското сърце
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×