произход всеки ден и час. Може да имаме общ баща, но освен това нямаме нищо общо. Поне Дария не гледа така на мене.
— По-добре помисли внимателно, преди да сглупиш така — посъветва го Рейвън. — Дария е влюбена в любовта. Може да мисли да избяга с тебе, но за нея това ще е само едно приключение. Повярвай ми, като ти казвам, че тя направо ще е щастлива, когато татко я намери и я върне у дома. А ти ще изядеш калая.
На седемнадесет години Дрейк беше господар на себе си, такъв беше още откакто пристигна в замъка Чърк. Имаше малко приятели сред останалите момчета, които се подготвяха за оръженосци. А тези, които се обучаваха за рицарския сан, нямаха време за Дрейк Безименни. Уолдо, а и Дъф ъф Чърк, синът на лорд Нийл, както и техните приятели, се отнасяха безмилостно към него и той още от най-ранна възраст беше се научил как да се брани от всички, които го тормозеха.
На петнадесет години Дрейк се бе влюбил безнадеждно в Дария ъф Чърк и имаше пълно основание да вярва, че тя споделя чувствата му.
— Не си права за Дария, Рейвън — отговори строго Дрейк. — Тя ме обича. Уолдо може да си намери друга богата наследница за жена.
Рейвън въздъхна безутешно. Тъкмо Дрейк не беше прав за Дария. Сестра й може и да му позволяваше по някоя целувка от време на време и може дори да го насърчаваше да вярва, че ще избяга с него, но никога, ама никога нямаше да се омъжи против волята на баща си. Рейвън пък би се изправила и срещу самия дявол заради любовта на Дрейк. Рейвън познаваше добре сестра си. Дрейк беше красиво момче. На Дария й харесваше това, че той й обръща внимание, но никога нямаше да се омъжи за него. Тя беше предопределена един ден да стане графиня и нямаше да направи нищо, с което да навреди на годежа си с Уолдо. Защо Дрейк не желае да разбере това?
Точно тогава Уолдо и Дъф надникнаха в нишата, където разговаряха Рейвън и Дрейк.
— Какво правите тук вие двамата? — извика подозрително Дъф. — Да не се опитваш да съблазниш сестра ми, Дрейк Безименни?
— Сър Копеле винаги се цели в нещо, което не може да има — изхили се Уолдо.
За разлика от Дрейк, който целият се бе метнал на баща си, Уолдо изобщо не приличаше като Базил. Беше едър за шестнадесетте си години, с налети мускули, които по-късно щяха да се превърнат в тлъстина. Беше рус, докато Дрейк имаше тъмна коса; очите му бяха бледосини, а не омайващо сребристи. Не беше грозен, но характерът му беше доста гаден. Дрейк понасяше тегобата на неговата омраза вече седем години, от деня, когато се видяха за пръв път.
— Аз повиках Дрейк да дойде тук — обясни непринудено Рейвън. — Просто си говорехме като приятели.
— Следващия път си говорете, без да се криете — посъветва я Дъф. — Ако татко само се усъмни, че Дрейк се опитва да съблазни дъщеря му, ще го прогони от замъка Чърк или дори нещо по-лошо.
— Казах ти…
Дрейк избута Рейвън настрана.
— Аз не съблазнявам деца, нито пък имам нужда да ме защитаваш, Рейвън. Напълно съм в състояние и сам да водя битките си.
Уолдо пристъпи напред, червендалестото му лице беше още по-зачервено от друг път. Явно беше пил доста бира на вечеря.
Уолдо тикна лицето си под носа на Дрейк така, че почти го докосна.
— Погледни ме добре, сър Копеле — изсъска той, облъхвайки Дрейк с противната миризма на кисела бира. — Ти си само един кандидат-оръженосец. Ако говориш неучтиво с по-добрите от тебе, това ще ти навлече гнева на лорд Нийл. Ти си само едно копеле и никога не го забравяй.
Дрейк остана на място с каменно изражение, давайки мълчалив израз на горчивината, която бе заровил дълбоко в себе си.
— Ти няма да ми позволиш да го забравя — нападна го той. — Погледни ме добре, Уолдо ъф Еър. Някой ден Дрейк Безименни ще има име и ще докаже на какво е способен.
— Като оръженосец ли? — подразни го Дъф.
— Като рицар — натърти Дрейк.
— Вярвам му — обади се Рейвън.
— Върви да си лягаш, сестро — заповяда Дъф. — Ти си едно безсрамно момиче и това не ти прилича. Какво ще каже Арик ъф Флинт, ако разбере, че флиртуваш зад гърба му?
Дъф, единственият син на Нийл ъф Чърк, беше набит момък с едро тяло и бавен ум. Не беше роден за водач. Въпреки че бе с три години по-голям от Уолдо, Дъф се водеше по него като малко дете. Когато видя колко много Уолдо мрази заварения си брат, той бързо започна да се отнася към Дрейк по същия отвратителен начин.
Нийл ъф Чърк през повечето време отсъстваше от дома, сражавайки се за крал Едуард, а когато се върнеше, не правеше нищо, за да попречи на Уолдо и Дъф да малтретират Дрейк с думи и дела. Фактически той дори не забелязваше отношенията между момчетата. Затова пък двете му красиви дъщери покровителстваха Дрейк и му обръщаха внимание.
На седемнадесет години Дрейк беше съразмерно развит младеж, благословен с красиво лице, мускулеста, макар донякъде мършава, фигура и омайващи сребристи очи. Отдавна беше възмъжал и събираше погледите на всички момичета, които го срещнеха. Но Дрейк имаше очи само за Дария, девойката, за която искаше да се ожени. Рейвън беше доста хубавичка, макар че й липсваше въздушната красота на Дария, но беше прекалено горделива и устата за Дрейк. Според него Уолдо само щеше да опропасти Дария.
Рейвън погледна пренебрежително Дъф.
— Не ме е грижа какво ще каже татко, няма да се омъжа за Арик.
После тя се обърна рязко и дългата й кестенява коса описа кръг около ханша й въпреки воала и диадемата, които я придържаха.
— Не му завиждам на Арик — отбеляза Уолдо, макар че погледът му опровергаваше думите, докато гледаше втренчено подир Рейвън с едва прикрито сладострастие. — Това хлапе не е лесно за укротяване.
— Ти направи мъдър избор с Дария — каза одобрително Дъф. — Тя е сладка и покорна.
— От друга страна — направи гримаса Уолдо, докато гледаше как се отдалечава Рейвън, — когато една жена има мъничко дух, това не е чак толкова лошо. Ако Рейвън беше моя, скоро щеше да подтичва след мен като кученце. Укротяването й би ми донесло голямо удоволствие.
— Ти си само на шестнайсет години — подметна Дрейк. — Какво знаеш за укротяване на жени? Или как да се харесаш на жените?
— Повече от тебе, сър Копеле.
Дрейк стисна силно устни в зъби. Мразеше това име. Уолдо го бе провъзгласил за сър Копеле в деня, когато пристигна в замъка Чърк и гордо обяви, че един ден ще стане рицар. Уолдо просто му се бе присмял и от този ден нататък Уолдо и Дъф го наричаха сър Копеле или Дрейк Безименни.
— Няма ли какво да кажеш, сър Копеле? Някога имал ли си жена? Или твоят кодекс на честта ти забранява да се радваш на женското тяло?
— Ще бъда чист за жена си, когато се оженя — отговори Дрейк, мислейки за Дария, за сладките й пухкави устни. Но си позволяваше само по някоя целувка.
— Само глупаците спазват такъв строг кодекс на честта — подигра му се Уолдо. — Човек трябва да се радва на жените. Някои свещеници казват, че те нямат душа. Казват също, че ако жена откаже да се подчини на мъжа, трябва да бъде научена с бой. Може да съм на шестнайсет, но умея да се радвам на жените така, както Господ е наредил човек да им се радва. Когато ме разочароват, знам как да ги накажа, та да ме помнят. Не си ли съгласен, Дъф?
Дъф преглътна с видимо усилие.
— Ами да, но не бих искал да видя да се отнасят зле с някоя от сестрите ми.
— Ще убия мъжа, който нарани Дария — заплаши Дрейк, гледайки право в безцветните очи на Уолдо.
Уолдо се засмя, но въпреки това отстъпи крачка назад.
