— Значи ти си лапнал по Дария — каза той. — Остави годеницата ми на мира, сър Копеле. Аз ще взема нейната девственост през първата ни брачна нощ. Помни това.
— Много неща имам да помня — прошепна Дрейк.
— Хайде, Дъф, две хубавички момичета ни чакат в селото. Може да намерим някоя плевня да се потъркаляме с тях.
Дрейк ги наблюдаваше как си тръгват с присвити от омраза очи. Не можеше да позволи Дария да се омъжи за Уолдо. Уолдо нямаше да се държи според рицарския кодекс. Той се отнасяше непочтително с всички жени. Като дете Уолдо беше побойник, но когато порасна, лошотията му стана още по-голяма. Дрейк може и да не беше рицар, но се държеше като такъв. Докато Уолдо само гледаше как да унизи и да използва всяко същество, по-слабо от него.
След една седмица Дрейк видя Дария да влиза сама в конюшнята и я последва, жаден да размени някоя дума с нея. Дрейк цял ден се беше упражнявал да улучва с копие един стълб, яздейки, беше разгорещен и уморен, но когато видя накъде се е запътила неговата любима, веднага я последва.
Тихо я повика по име.
Дария се обърна и се усмихна, когато видя Дрейк.
— Видях те при стълба с копията и се надявах да дойдеш тук — каза тя ласкаво, протягайки се, за да достигне устните му. — Дойдох да видя любимия си сокол. Вчера един ястреб го нарани.
Дрейк не се интересуваше от сокола. Искаше да притегли Дария в обятията си и да се притисне с цялото си тяло към нея, но се въздържа. Макар че седемнадесетгодишното му тяло копнееше да опита любовта, би легнал само с Дария, а не искаше да отнеме честта й.
— Баща ти се връща днес — каза той.
— Да, кроят планове скоро да ме омъжат за Уолдо. Аз съм почти на петнадесет години, а Уолдо настоява пред баща ми да обяви датата.
— Ти искаш ли тази сватба?
Тя сви рамене и сведе поглед.
— Трябва да се подчиня на татко.
Дрейк сграбчи тесните й рамене.
— Не, не можеш да се омъжиш за Уолдо. Не го знаеш какъв е.
В лешниковите очи на Дария проблесна лукавство, нещо, което Дрейк щеше да забележи, ако не беше така обезумял по нея.
— Не мога нищо да направя — каза безпомощно Дария.
Дрейк я привлече по-близо до себе си, макар че внимаваше тя да не докосне издутото място от тялото му, което така безмилостно ги измъчваше.
— Можем да избягаме — предложи той открито. — Вече сме говорили за това. След като се оженим, аз ще те защитавам с живота си.
Когато видя как очите й се разширяват, добави:
— Не гледай така смаяно, много хора преди нас са бягали от семействата си, за да се оженят.
— Знам, обаче… ами, никога не съм мислила, че говориш сериозно за бягство.
— Обичам те, Дария. Сега със сигурност го знаеш. Ти си на четиринайсет, почти на петнайсет години, а аз съм на седемнайсет, достатъчно възрастен съм, за да те защитавам.
— Шт, чувам нещо — прошепна Дария, обръщайки се към вратата.
— Нищо няма — каза пренебрежително Дрейк. — Погледни ме, любов моя. Да се срещнем нощес при задната порта. Ще изведа от конюшнята два коня и ще избягаме далеч. Вземи само едни дрехи.
— Да избягаме — каза Дария с внезапен скептицизъм. — Но аз нямах предвид… Тоест… Ти сигурен ли си, че точно това трябва да направим?
— Обичаш ли ме, Дария?
— О, да, как да не те обичам? Ти си красив и смел, и толкова галантен.
— Тогава ще се видим при задната порта след сутрешната служба. Не ме карай да чакам.
Той я целуна силно и се отдалечи.
Дария се загледа след него и сви вежди в недоумение. Флиртът с Дрейк беше забавно малко приключение, но тя винаги бе знаела, че е предопределена да стане графиня. Уолдо може би не въплъщаваше представата й за съвършен съпруг, но притежаваше всичко, което тя искаше от живота. Макар че Дрейк беше красив, смел и галантен, той беше извънбрачно дете, нямаше нито собственост, нито богатство. Все пак щеше да бъде истинско приключение да избяга с Дрейк, замечта се тя. Знаеше, че баща й и Уолдо накрая ще я намерят, но пък как щеше да се позабавлява, преди да влезе в брачния хомот.
Дария наистина нямаше да отдаде девствеността си на Дрейк, защото тя принадлежеше на съпруга й. А знаеше, че Дрейк няма да я докосне, ако тя не пожелае. Усмихвайки се на себе си, тя излезе от конюшнята, а романтичното й сърце биеше силно.
Рейвън изчака Дария да се върне в кулата, преди да излезе иззад буренцето, зад което се беше скрила. От една страна, тя обичаше сестра си, но от друга, виждаше вятърничавата й природа и това я измъчваше. Дълбоко в себе си тя знаеше, че Дария не е подходяща за Дрейк. Дария никога нямаше да се омъжи за него и да се откаже от възможността да стане графиня. Да каже ли на баща си какво са замислили Дария и Дрейк? Зачуди се. Или ще е по-добре да се прави, че не е чула разговора им в конюшнята? Накрая тя реши да предизвика Дария и да й каже какво е научила.
— Ти си ни подслушвала! — избухна Дария, когато Рейвън й каза какво точно мисли за плана й да избяга с Дрейк.
— Не, аз… — Рейвън прехапа долната си устна, уверена, че не може да излъже Дария. — Е, добре де, признавам си, че последвах Дрейк до конюшнята.
— Искаш го за себе си — нападна я Дария.
— Няма никакво значение дали го искам. Дрейк иска само тебе.
Дария реши да се похвали, за доброто на Рейвън.
— Той каза, че ме обича.
— Не мога да повярвам, че наистина се каниш да бягаш. Не си такава, Дария. Ти май си играеш с Дрейк.
— И какво ако е така? Дрейк няма титла и земя. Ще избягам с него на ужким. Той е по-хубав от Уолдо и много по-добре развит. Но за съжаление Дрейк Безименни няма нищо освен красивото си лице и фигура.
— Така че няма да бягаш — изрече Рейвън с облекчение. — Каза ли му го?
— Не, ще му го кажа нощес, когато се срещнем при задната порта. Може би Уолдо ще се отнася към мене много по-галантно, когато научи, че съм се канела да избягам с Дрейк.
Рейвън присви зелените си очи.
— Как ще разбере Уолдо?
— Ще разбере — каза уверено Дария.
— Ама… как?
— Сега си имам работа — каза нехайно Дария. — Ще поговорим за това по-късно.
Вбесена, че сестра й не изпитва никакви чувства към Дрейк, Рейвън реши да го намери и да му каже, че Дария няма никакво намерение да бяга с него. Когато тръгна по петите му след вечеря, тя успя да поговори насаме с него.
— Дрейк — повика го тихичко.
Дрейк спря, вгледа се в тъмнината и видя Рейвън, притаена в сянката на кулата.
— Ти ли си, Рейвън?
— Да. Искам да поговоря с тебе, моля те, Дрейк.
— Добре, но бързо. Трябва да се приготвям.
— Точно за това исках да поговорим. Знам, че се каниш да бягаш с Дария тази нощ. Правиш голяма грешка, Дрейк. Дария няма намерение да бяга с тебе.
Младото лице на Дрейк се стегна и в сребристите му очи се мярна застрашителен блясък, като че ли
