амбразурата, за да може да го види по-добре. Облечен целият в черно, от блестящия шлем до върха на обувките си, той яздеше из двора, начело на отряд рицари и въоръжени мъже на служба при него.
Разказвачи и музиканти, които идваха в Чърк да развличат лорда и домочадието му, възпяваха нашир и надлъж подвизите на Черния рицар. Разказваха как е спасил живота на Черния принц и кралят го е направил рицар на самото бойно поле. Възхваляваха смелостта и силата му, любовните му подвизи. Никой не знаеше неговото име, защото го наричаха Черния рицар от момента, когато спаси Черния принц и се появи на бойното поле, облечен целият в черно като своя господар.
Рейвън ъф Чърк беше очарована от осанката на Черния рицар. Той седеше гордо, дори надменно на седлото на своя жребец, минавайки под подвижната решетка, за да навлезе във вътрешния двор. Рейвън се стресна, когато рицарят вдигна глава и се загледа право в нейния прозорец. Тя бързо отстъпи назад, но не толкова далече, че да не може да го вижда. Дали я беше забелязал? Какво значение? Доколкото знаеше, никога не го беше срещала преди.
Рейвън беше чувала толкова много за тайнствения Черен рицар, че не можеше да не се интересува поне мъничко от него. Но днес не беше време да се възхищава от непознати.
След края на игрите тя трябваше да бъде омъжена за лорд Уолдо, граф ъф Еър. Оставаха й само четири дни, в които да избяга от това подобие на брак. Макар да беше плакала и умолявала, не можа да умилостиви Дъф. Преди няколко години беше загубила майка си и баща си, заболели от една безпощадна треска, която бе посяла смърт и зараза навред в околността. Ако бяха оцелели, Рейвън знаеше, че те нямаше да я насилват да се омъжи за Уолдо, не и след това, което се бе случило на горката й сестра.
Починала на шестнадесет години, омъжена само от няколко месеца, Дария бе умряла от странна стомашна болест малко след като лорд Базил бе убит от бракониери. Рейвън обаче не можеше да се освободи от мисълта, че Уолдо е отговорен за безвременната смърт на Дария. После Дъф, Уолдо и Арик отидоха във Франция да се бият с армията на краля. За нещастие Арик падна убит при Креси.
Когато Уолдо се върна от Франция, поиска от Дъф позволение да се ожени за Рейвън. Дъф се съгласи, но само ако Уолдо получи разрешение от папата, защото да се омъжиш за балдъзата си, се смяташе за кръвосмешение.
Разрешението дойде след четири дълги години и Дъф сгоди Рейвън за Уолдо. През тези четири години тя рядко виждаше годеника си, радваше се на спокойствието на относителната свобода, правеше каквото си иска, яздеше из хълмовете и тресавищата с любимия си кон и вземаше решения, които стряскаха обитателите на замъка и селото. Сега беше дошъл сватбеният й ден.
Рейвън слезе по витата каменна стълба във фоайето и излезе навън, запътвайки се към кухнята през вътрешния двор.
Като господарка на замъка тя беше длъжна да следи приготовленията за празничния банкет довечера в чест на рицарите, дошли да се състезават на турнира, замислен от Уолдо като част от сватбените тържества. Благородни воини от всички краища на кралството бяха дошли в Чърк, за да се състезават в игрите и да се насладят на изобилната храна и пиене, предлагани от господаря на замъка. След турнира всички бяха поканени да присъстват на сватбата на Рейвън ъф Чърк и Уолдо ъф Еър.
Рейвън скоро щеше да стане графиня, титла, към която никога не се беше стремила. Тя мразеше Уолдо и се чудеше как доброволно ще отдаде тялото си на мъж, когото мрази.
— Рейвън, почакай!
Рейвън спря и изчака прислужничката си.
— Не се ли вълнуваш? Нямам търпение да видя как изглежда Черният рицар.
— Видях го, когато влезе тук, Телма — довери й Рейвън. — Още един мъж, който се домогва до слава.
— О, но той е страхотен — въздъхна Телма. — Казват, че самият крал Едуард го посветил в рицарство на бойното поле, когато спасил живота на Черния принц. А когато втори път спасил принца, кралят му дал титла и имение.
— И аз така чух. Сега е граф Ъф Уиндхърст. Чух, че имението му било една рушаща се крепост, построена на стръмна скала над южното крайбрежие, някъде далеч в Уесекс. Била е необитаема много преди да се родя. Съмнявам се дали един беден рицар може да си позволи да възстанови тази разпадаща се купчина камъни, още повече пък да наеме хора да я защитават.
— Откъде знаеш, че е беден? — запита Телма.
— Не знам със сигурност; просто предположих.
— О, идва лорд Уолдо. Той може би ще иска да си поговори с тебе преди банкета довечера — каза Телма и хукна да догони група прислужнички.
Рейвън изчака Уолдо да се приближи до нея с нескривана неприязън. Той беше едър набит мъж с бъчвовидни гърди и къси, яки крака. Не беше много висок или много дебел, но квадратната му фигура излъчваше сила и авторитет.
— Искал си да говориш с мене, милорд?
— Да — каза Уолдо. — Имахме малко време да се видим, откакто се върнах в Чърк за турнира и сватбената церемония. Скоро ти ще бъдеш моя, Рейвън ъф Чърк. Дълго те чаках. Ожених се за Дария, защото така искаше баща ти и заради зестрата й, но винаги съм искал тебе, тебе съм желал. Бях доволен, когато Арик ъф Флинт умря и те освободи, за да се омъжиш за мене. Убедих Дъф да не те сгодява за друг през всичките тези години, докато папата обмисляше дали да даде разрешение да се оженя за тебе. Трябва да признаеш, че съм по-търпелив от много други, Рейвън.
Момичето замря.
— Знаеш, че този брак не ми е по сърце. Не е редно. Кръвосмешение е да се ожениш за сестрата на умрялата си жена.
— Чаках много години за разрешение от папата — каза рязко Уолдо. — Ти вече си минала възрастта, когато повечето момичета се омъжват, но аз все още те желая. Няма да ме разубедиш, Рейвън ъф Чърк.
Рейвън трепна, когато той повдигна блестящия кичур светлокестенява коса от рамото й и го плъзна през пръстите си.
— Това е като жив огън, точно като тебе, Рейвън. Ти не си бледа и безжизнена като Дария. Няма да лежиш под мене като дърво, с измъчен израз на лицето. Дори да не ме харесваш, ще се бориш, ще се съпротивляваш. — Той се взря в нея. — Може би е добре, че не ме харесваш. Малко дух в една жена не винаги е лошо нещо.
Рейвън се дръпна гневно.
— Как смееш да говориш така оскърбително за Дария? Сестра ми е мъртва; заслужаваше нещо по-добро от тебе.
— Може би предпочиташ мъж като Черния рицар?
— Може би — отвърна Рейвън сърдито. — Всеки друг би бил по-добър от тебе.
Уолдо се ухили.
— Твоят огън, твоят дух… точно това най-много харесвам у тебе, Рейвън. Голямо удоволствие ще бъде за мене да те укротя. Колкото до Черния рицар, забрави за него. Той опустошава жените. Говорят, че ги захвърля скоро след като си е направил удоволствието с тях.
Интересът на Рейвън веднага се събуди.
— Откъде знаеш?
— Двамата се бихме заедно при Креси, макар че не съм имал случай да се запозная с него. В битката той се сражаваше рамо до рамо с Черния принц, пазеше му гърба. Двамата с Дъф бяхме просто рицари, които се бият в армията на краля. Но истории за успехите му сред жените се носят като легенди из Франция и Англия.
— Някога виждал ли си го без шлема му?
— Не, макар че познавам дами, които са го виждали, и твърдят, че бил доста красив, направо опасен. — Той я изгледа с присвити очи. — Не прилича на една булка да мисли за друг мъж в навечерието на сватбата си.
— Всички слуги говорят за Черния рицар и аз бях любопитна. Той няма ли си име?
— Не съм чувал да има. — Лицето му помръкна, той стана почти грозен. — Забрави Черния рицар. Дори да победи всичките си противници по време на турнира, ще трябва да се бие с мене, за да спечели кесията,
