където го чакаха слуги с коне. Колебливо предаде Рейвън в ръцете на сър Ричард, докато се качваше на седлото, после я взе през себе си и подкара коня. Рейвън беше толкова неподвижна, че Дрейк се уплаши за живота й. Устните й бяха посинели, лицето бледо, гърдите й едва се повдигаха с всяко вдишване. Ако можеше да й вдъхне собствения си живот, щеше да го направи на драго сърце.
Дъф и Уила ги посрещнаха на портите.
— Как е тя? — запита загрижено Дъф. — Толкова е бледа.
— С божията воля, ще оживее — отвърна Дрейк и мина като вихър покрай шурея си.
Слугите бяха готови за идването на Дрейк. Чакаха със затоплени одеяла, бульон и бира. Дрейк нареди всичко да бъде отнесено във всекидневната. Пред бумтящия огън в тяхната спалня чакаше затоплена вана. Когато Лора се завъртя в стаята, за да помага, Дрейк й нареди да излезе. Рейвън беше негова и той искаше сам да се погрижи за нея.
Когато всички се оттеглиха, Дрейк сложи Рейвън на леглото и много внимателно свали изцапаните й дрехи. Проклинаше при вида на всяко натъртване по красивото й тяло и горещо си пожелаваше да може да съживи Уолдо от гроба и да го накара да страда така, както беше страдала Рейвън. Когато освободи жена си от дрехите, той я отнесе във ваната и внимателно я потопи във водата. Очите на Рейвън се отвориха, разшириха се и тя извика.
Уплашен, Дрейк замръзна на място, чудейки се какво е направил, че да я нарани.
— Какво има, скъпа? Кажи ми къде те боли.
Рейвън се вгледа в него, устата й се раздвижи беззвучно, а тя се опита да излезе от ваната. Дрейк я задържа с твърда ръка.
— Искаш ли нещо да пиеш?
Рейвън кимна. Дрейк напълни една чаша с бира и я поднесе към устните й, за да може да пие. Тя преглътна няколко капки и поклати глава, сякаш беше прекалено уморена, за да пие.
— Къде те боли? — запита той, след като остави чашата настрана. — Да не е бебето?
Лицето й побледня и тя притисна ръце към корема си. Забелязвайки за пръв път изранените й китки, Дрейк изрева едно проклятие. Внимателно взе ръцете й и ги вдигна, за да може да ги разгледа по-отблизо. Рейвън си пое дълбоко дъх.
— Какво ти е направило това копеле?
— Върза ми ръцете зад гърба, върза ми и краката и ме остави да умра в пещерата — прошепна тя едва чуто. — Страхувах се, че няма да ме намериш. Уолдо ли ти каза къде да ме търсиш?
— Уолдо е мъртъв — каза той късо. — Дано да гори в ада.
— Амин — каза Рейвън и затвори очи.
— Добре ли ти е от топлата вода?
— Вече не ми е студено.
— Колко време си лежала на пясъка?
Тя сви рамене.
— Не знам. Успях да прережа въжетата на китките, но ръцете ми бяха така изтръпнали, че не можах да сваля вървите от глезените. Започнах да подскачам надолу по склона и се спънах. Само това си спомням, после се събудих в ръцете ти.
Тя притисна отново ръце към корема си.
— Как е бебето ми? — запита тя угрижено.
— Боли ли те?
Тя поклати отрицателно глава.
— Значи се държи здраво. Пратих в селото за акушерката.
Рейвън въздъхна.
— Няма да загубя твоето дете, Дрейк. Заклевам се.
Думите на Рейвън бяха така решителни, че Дрейк не се усъмни нито за минута.
— Вече не си така замръзнала. Сега трябва да си легнеш — каза той, посягайки към едно от одеялата, които се топлеха пред огнището. — Можеш ли да станеш?
— Не. Не си усещам краката.
— Прегърни ме през врата и се дръж здраво — каза Дрейк. С едно ловко движение Дрейк я извади от водата и я уви в одеялото. После я отнесе в леглото и я пъхна под пухената завивка. След като я настани удобно, той седна на края на леглото и се загледа в нея. Не знаеше как да подхване разговора, но знаеше, че трябва — за да бъде спокоен. Не че щеше да има някакво значение. Нищо, което Уолдо би могъл да направи на Рейвън, нямаше да я омърси в очите му.
— Скъпа — започна Дрейк, — не трябва да се разстройваш с подробности, но искам да знам всичко, каквото ти е направил и казал Уолдо. Най-напред обаче трябва да пийнеш малко бульон. Три дни не си яла.
Той взе бульона и несръчно наля малко от гъстата течност в устата й. Когато тя даде знак, че се е нахранила, той остави купата настрана и я целуна по челото.
— Искаш ли да спиш?
— Не. Искам да ти разкажа… всичко. Важно е да знаеш.
— Само ако чувстваш, че можеш да го направиш.
— Уолдо не ти е брат.
Дрейк я погледна смаян.
— Какво те кара да мислиш така?
— Той самият ми каза. Мислеше, че ще умра в пещерата и се разприказва без стеснение за грозните си дела.
Тя му разказа всичко, което Уолдо й беше казал. Когато разкри, че Уолдо е убил Дария, Базил и Арик, на Дрейк едва не му прилоша. Винаги беше знаел, че Уолдо е обладан от демони, но нямаше представа колко непоправимо зъл е бил.
— Този човек е бил луд — каза Дрейк, смаян от разказа за злостните интриги, които чу от Рейвън. — Сега всичко ми става ясно. Докато бяхме млади, Уолдо ме мразеше, защото знаеше, че аз съм законният наследник на Базил, но когато е открил, че не е син на Базил, гневът му го е накарал да извърши убийство, за да не допусне неговата неудобна тайна да стане публично достояние. Слава на бога, че се отървахме от него.
— Ти ли го уби?
— Не, макар че ми се искаше да бях аз. Крадци са го докопали преди мене. Бил е убит в гората близо до Ексетър. Донесохме го в Уиндхърст, за да бъде погребан. Болдър се погрижи. Не пожелах да узная къде е гробът му.
Почукване на вратата извести, че е дошла акушерката и Дрейк я покани да влезе в стаята. Тя беше млада и едра и изглежда, знаеше какво да прави. Нареди на Дрейк да излезе от стаята, за да може да прегледа Рейвън, и му затвори вратата под носа.
Дъф дойде при Дрейк и започна да го разпитва какво е състоянието на Рейвън. Едва когато се увери, че Рейвън ще се оправи, Дъф се върна в залата, оставяйки Дрейк да се разхожда напред-назад и да се тревожи, докато акушерката се появи отново.
— Добре ли са жена ми и детето? — запита той притеснено.
— Лейди Рейвън не е изгубила детето. Това е добър знак. Съпругата ви е решителна жена. Нека остане на легло две седмици. Останалото е в божиите ръце. Пратете да ме повикат, ако почувства болка.
Ободрен от думите й, Дрейк кимна и побърза да се върне при Рейвън.
— Идете при моя иконом. Той ще ви плати за услугата.
Дрейк се върна в нейната спалня и приседна на ръба на леглото. Сънената Рейвън му се усмихна.
— Нашето дете е добре — каза тя. — Акушерката каза ли ти?
— Да. Тя каза, че си силна жена. Но аз никога не съм се съмнявал в това.
Клепачите на Рейвън се затваряха. Дрейк стана, защото знаеше, че точно сега тя има нужда повече от сън, отколкото от разговори.
— Не, не ме оставяй — прошепна Рейвън и посегна към него. — Легни при мене. Искам да знам, че си тук. Говори ми, докато заспя.
Дрейк се съгласи на драго сърце. Въжетата на леглото изскърцаха, докато я прегръщаше.
