— Но щом ги няма никъде по света, как тогава ще ги намери? — веднага се обади прекалено логичното мозъче на експерименталното момиче. — На мен пък ми се иска някоя много красива планета. Някоя планета, пълна с най-най-красивите цветя.
— Е, както искаш! — отстъпи Ники, макар че какви ли луди мисли могат да хрумнат на човека на планета, пълна само с цветя.
— Не — каза неочаквано Нуми. — Ще бъде както ти искаш.
Той се заинати:
— Аа, не! Както ти искаш!
— Но аз искам да бъде както ти искаш.
— Добре. Ти искаш да бъде както аз искам. Но понеже аз искам да бъде както ти искаш, значи трябва да бъде както ти искаш.
— Пак сме несъвместими! — почти изплака момичето.
— Дрън-дрън — рече той. — Много сме си съвместими!
— Какво е това „дрън-дрън“?
Ето че пак трябваше да й обяснява нещо, което не беше за обясняване!
— Такова! Когато се съберат два мозъка и единият ти дрънка едни глупости, пък другият ти дрънка други глупости! Давай по-нататък, че ми изтръпнаха краката да клеча в тая теснотия!
— Но ние си имаме и трети — опита се да възрази момичето, пак не разбрало добре шегата му.
Ники я бутна да върви напред.
— Видя ли! Двама души с три мозъка винаги по-лесно ще се разберат. Хайде!…
И те продължиха да пълзят в обратната посока на тази, в която ги отнасяше фантастичният космически Пегас.
Накъде ли ги отнасяше, наистина? Засега това знаеше единствено той. Но ако отново потърсим тези две деца на човешкия род — Нуми от Пира и Ники от Земята, непременно ще ги срещнем някой ден някъде сред звездите. Защото Спасителят на живота, или както го наричаха на пирански език Малогалоталотим, сигурно нямаше да позволи те да загинат.
Засега те седяха, потопени до шията в хранителния разтвор на топлата му майчинска утроба и продължаваха да спорят съвместими ли са помежду си, или са несъвместими. А започнат ли да спорят момче и момиче, това понякога трае доста дълго. Особено, ако са от две различни цивилизации. Затова нека ги оставим да се наспорят до насита и да хвърлим през това време един прощален поглед през вълшебното око на Мало!
Той отново бе набрал най-високата си скорост и летеше в пъстрия дъгоцветен тунел от звезди. А който от вас е летял в такъв звезден тунел, знае, че там е толкова красиво, та чак онемяваш. И преставаш да мислиш накъде ще те отведе той — при добро или зло, при звяр или човек. Защото, в който и край на Вселената да те изведе, там винаги и всичко ще бъде като в същинска приказка.
Довиждане, Нуми! Довиждане, Ники! Не ни изоставяй и ти, чудесни, звездни коньо, който така всеотдайно пренасяш смелите човешки деца през времената и пространствата!
Информация за текста
© 1980 Любен Дилов
Илюстрациите към книгата се намират в [[/libd/content/img/08/2151/kartinki.zip|отделен файл]].
Сканиране, разпознаване и редакция: SecondShoe, 2006
Редакция: Mandor, 2008 (#)
Публикация:
ЛЮБЕН ДИЛОВ
ЗВЕЗДНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА НУМИ И НИКИ
Фантастичен роман за деца
Първо издание
Рецензенти: Емил Манов, Васил Райков
Редактор Елена Коларова
Художник Стефан Марков
Художествен редактор Светлана Йосифова
Технически редактор Петър Балавесов
Коректор Мина Дончева
95378 23231
Индекс 11
6354-8-80
Българска. Дадена за печат на 20. IV. 1980. Подписана за печат на
15. VII. 1980. Излязла от печат на 20. IX. 1980. Тираж 45115. Формат 16/70х100.
Изд. коли 12,31. Печатни коли 9 Усл. изд. коли 9.53
Цена 0.64 лева
Държавно издателство „Отечество“, бул. Георги Трайков 2а, София
Държавна печатница „Балкан“, бул. „В. И. Ленин“ 113, София
c/o Jusautor, Sofia
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2151]
Последна редакция: 2008-03-22 13:08:59
