тогава те направили голямата си историческа грешка. Екосферата за живеене им се видяла тясна, не можели още да шетат така свободно из пространството, опасявали се от пренаселване, от израждане, а науката им била доста напреднала. И решили да въведат пълен контрол над размножението, да правят строг генетически подбор, за да съществува само най-умното, най-хубавото. Но с течение на времето се получило лошо. Другите детеродни органи рудиментирали, отмрели като нашия апендикс, и от няколко хилядолетия насам развитието съвсем спряло. Децата стават абсолютни физически и духовни копия на родителя си. Затова и надеждата им е в нас, затова бързат, да не направим и ние същата грешка.
— Май вече я правим — рече Антон и все не успяваше да скрие объркването си пред естествената лекота, с която тя разказваше, тия фантастични неща.
— А не научиха ли и вас така да се размножавате?
— О, не. Томи, аз съм земен човек — кокетно се изсмя Елена, а веднага след това помръкна. — Но не знам дали вече ще мога изобщо. Та аз съм на деветдесет и четири!
— Е, ще трябва да се провери — рече Гибсън в ухилена закана. — Но ще ви кажа още отсега, Елен. Човечеството няма да приеме такъв начин на размножение, та ако ще и цялата Галактика да загине!
За пръв път, откакто бе пристигнала гостенката, на кораба избухна смях — весел, задружен, облекчителен. Японецът така се разписка, че дежурният оператор в базата, когото от няколко минути убеждаваше да направи справката, започна отново да крещи, че на тоя кораб всички са полудели и да престанат най-после с опитите си да развеселяват Земята, особено когато тя спи. Но те не престанаха, защото Елен Блано неочаквано се провикна:
— Нямате ли музика бе, момчета? Какви танци се танцуват сега, щото аз съм спряла някъде при чарлстона…
И се завъртя в такъв чарлстон, че едва не изпочупи апаратурите в кабината. А тримата мъже се запремятаха подире й от смях. Защото да ти танцува чарлстон в безтегловното един толкова очарователен палячо в бяло мъжко трико и с щръкнали по всички посоки златни коси, не може да не те накара да възликуваш чак до звездите.
III
Следващият сеанс за връзка излезе не по-малко драматичен от предишните. Все още веселите космонавти веднага притихнаха, щом дежурният оператор им показа на екрана снимките на Елен Блано. Изоставеният етнограф не само бе посветил книгата си на своята загинала при неизвестни обстоятелства годеница, беше я и напълнил със снимки от нея. Остарелите фотографии не бяха качествени, но на една от тях, почти портретна, те веднага познаха гостенката си. Облечената в елегантен тропически костюм Елена бе притиснала буза до лицето на един кошмарно грозен папуас с дълга клечка в носа. И сияеше щастлива пред старовремския фотоапарат, както бе сияла насреща им в непомръкналата си хубост от първите минути на пребиваването си при тях.
— Ето ме! Видяхте ли? Това съм аз! — извика тя, а онемелите в благоговение мъже й повярваха окончателно тъкмо заради тоя папуас.
Те не си го помислиха, но почувствуваха, че това момиче наистина е било способно да подкупи със своята любвеобилност и навярно далеч по-грозните и страшни в нашите очи представители на другата галактическа раса. Затова сигурно са я поканили да тръгне с тях. Чрез нея са повярвали в дружелюбието и красотата на човечеството, което иначе едва ли им е направило добро впечатление със своите несекващи до неотдавна опити да се самоизтреби. Сигурно сме им се сторили не по-малко отблъскващи варвари от папуасите, но тя е събудила надеждата им да се избавят чрез съюз с хората от самотата си в Космоса и от своето остаряване…
Нещо такова усетиха тримата мъже, и усетиха още колко много обичат сега своята изумителна гостенка.
Елена отново бе принудена да се покаже в истинския си вид, защото ръководителят на полета, когото за трети път вдигаха по тревога в земната нощ, съвсем се разбесня от палячовския й вид в долното трико на Санеев. Този път обаче тя не се съблече така естествено, а с една отчаяна храброст. Акира се постара да даде максимална яркост на предаването, на едва ли тая несъвършена човешка техника бе успяла да прати през милионите километри и трогателната бемка на лявата гръд на момичето, и златистите като рибени люспици лунички по раменете му. Ръководителят на полета обаче се разсъни окончателно. Устата му зина няколко пъти беззвучно, преди гласът му да влети в кабината:
— Каква е тая жена? Как сте я взели на борда?…
— Ти нареди да я приберем — подигра го Санеев.
— Мислех, че се шегувате. Аз…
Голата Елен го прекъсна фамилиарно:
— Сравнете ме със снимките в книгата, мистър! И се успокойте, защото ви очакват още по-невероятни неща! След половин час ще ви дойда на гости. Моля да ми определите координатите на мястото, където да сляза. Пригответе и снимачна апаратура. Но иначе не вдигайте излишен шум, сензациите ще оставим за после. И една хубава рокля ми намерете, виждате в какво положение съм! С много цветя да бъде…
Антон внимателно отмести голото момиче извън обсега на камерата. Изслуша търпеливо ругателските напомняния, че е престъпление да се взема тайно човек на борда, че разврат в Космоса не може да се търпи и така нататък, после — въобразявайки си, че го прави сухо и със сдържано достойнство — рапортува за всичко онова, което Елен Блано бе им разказала. Известно е, че ония, които изучават Космоса и летят из него, най-малко са склонни да вярват на фантастични разкази, но Санеев успя да намери респектиращ завършек:
— Нали я заснехте сега на телерекординга, имате и предишните записи, какво ви струва да чакате на определеното място? Ако наистина цъфне при вас, както се появи на кораба ни, това ще бъде достатъчно, за да повярвате и на останалото!
А Елена извика още веднъж през рамото му, в своя си маниер:
— Слушайте, мистър! Покажете се достоен за историческия миг, иначе рискувате да станете смешен. И не забравяйте роклята! Разчитам на вашия вкус. Хайде, давайте координатите!
— Добре му го рекохте! — иззлорадствува Гибсън, щом ръководителят на полета изчезна от екрана. Бе забравил собственото си смехотворно поведение при посрещането й.
Тримата деликатно потърсиха другаде занимание за погледите си, докато тя отново се обличаше. Бояха се да поглеждат и един към друг, за да не издадат внезапното си смущение.
— Елен, аз одеве наистина сбърках с гръдната обиколка и така нататък… Но не мислете, че това е моят идеал! Акира исках да ядосам, нали японците все за такива жени бленуват — каза Гибсън, но то не прозвуча дръзко, а повече като молба.
В комплимента на японеца шегата също излезе анемична:
— Мисля, че тая цивилизация едва ли би могла да намери по-добър рекламен модел за бъдещото съвършенство, което ни предлага.
Милият бял палячо, в какъвто отново бе се превърнала гостенката им, изгледа командира на малкия екипаж в очакване на поредния комплимент. Дори му се усмихна с тъжничко подканяне, но Санеев стисна устни и отвърна издайническото си лице. Тогава тя едва-едва пошепна:
— Ен, пригответе шлюза за излизане. — И ги обля с помръкналата синева на очите си, която бе събудила в тях копнежа по дълго невидяното земно небе. — Няма как. Щом съобщят координатите…
Позивният сигнал за радиовръзка стресна унинието им, за да го удвои. Базата отново заговори с гласа на дежурния оператор на полета. Приемали да изиграят предложената игра. Ще я чакат на стартовата площадка номер пет. Съобщиха координатите, запитаха кога да чакат. Елен поиска да узнае колко време им е нужно да се подготвят, та да не пристигнела преди тях. В базата отново бяха готови да се разсърдят, но сдържаха иронията си: Да бъдела спокойна, нека само кажела деня и часа.
Гостенката не погледна никакъв хронометър, не запита никого колко е часът, рече делово с нотка на самохвалство:
— След десет минути ще бъдете ли готови?
