Недовършени предания

палан, тоест „надалеч“, срещана в думата палантир и в името на Алдарионовия кораб „Паларан“ — „Скиталец“.

310

Бел.7: В едно писмо от 1956 г. баща ми споделя: „Едва ли във «Властелинът на Пръстените» е споменато нещо, което да не съществува наистина в своя собствена плоскост (на вторична или допълнително-творческа реалност)“, а в бележка под линия към този текст добавя: „Сещам се единствено за котките на Кралица Берутиел и имената на останалите двама вълшебници (петима без Саруман, Гандалф, Радагаст)“. [В Мория Арагорн казва за Гандалф: „Сред черна нощ той би открил пътя към дома по-лесно, отколкото котките на Кралица Берутиел“ („Задругата на Пръстена“, книга 2, глава 4).].

Обаче дори и историята за Кралица Берутиел съществува, макар и в много „суров“ и донякъде нечетлив вид. Тя била злонравната, саможива и студена съпруга на Таранон, дванайсети крал на Гондор (830–913 г. от Третата епоха) и пръв от „Корабните крале“, който се възкачил на престола с името Фаластур, тоест „Повелител на бреговете“ и бил първият бездетен крал (Приложение А към „Властелинът на Пръстените“). Берутиел живеела в Кралския дом в Осгилиат, тъй като ненавиждала шума и мириса на морето и не понасяла двореца, който Таранон изградил под Пеларгир „върху арки, забили нозе дълбоко в просторните води на Етир Андуин“; мразела всяко творчество, всички цветове и изискани украшения, носела само черно и сребристо и живеела в оскъдно обзаведени покои, а градините на дома в Осгилиат били изпълнени с грозни скулптури под кипарисови и ясенови дървета. Имала девет черни котки и една бяла — нейни робини, с които разговаряла или четяла мислите им, пращала ги да разкриват всички мрачни тайни на Гондор, тъй че знаела всичко онова, „що хората най-силно желаят да скрият“, при което заръчвала на бялата котка да следи черните и да ги измъчва. Никой в Гондор не смеел да ги докосне; всички се бояли от тях и проклинали, колчем ги виждали да минават. Почти целият остатък от този единствен ръкопис е напълно нечетлив с изключение на края, където се казва, че името й било изтрито от Книгата на кралете („ала човешката памет не е затворена само в книгите и котките на Кралица Берутиел никога не напуснали хорските езици“), и че крал Таранон я качил самичка с котките върху кораб, а сетне го пуснал да се носи из морето по волята на северния вятър. За сетен път корабът бил видян да прелита под лунния сърп покрай Умбар с една котка върху мачтата и друга застанала като статуя на носа.

311

Бел.8: Това е намек за Второто пророчество на Мандос, което не се описва в „Силмарилион“; да се обясни то тук би било невъзможно, тъй като подобно начинание изисква подробен разказ за развитието на митологичната история в сравнение с публикувания вариант.

312

Бел.9: При разговора си с хобитите и Гимли в Минас Тирит след коронацията на крал Елесар Гандалф отново казва: „Олорин бях в забравения Запад“; виж „Походът към Еребор“.

313

Бел.10: Споменаването на „чужди звезди“ се отнася единствено до Харад и трябва да означава, че Арагорн е пътувал из южното полукълбо. (Бележка на автора.)

314

Бел.11: Над последната буква на Инка-нус има знак, който подсказва, че последният звук би трябвало да е „ш“.

315

Бел.12: Една от поемите в сборника от древен норвежки епос, известен под заглавието „Поетичната Еда“ или „По-голямата Еда“.

316

Бел.1: Несъмнено те са използвани през 1944 година при консултациите между Арнор и Гондор относно наследника на короната. „Вестите“ за бедите из Северното кралство, получени в Гондор през 1973 г., навярно са били последният случай на тяхна употреба преди наближаването на Войната за Пръстена. (Бележка на автора.)

317

Бел.2: Заедно с Арведуи изчезнали Камъните от Ануминас и Амон Сул (Бурния връх). Третият палантир на Севера бил в кулата Елостирион върху Емин Бераид и притежавал особени свойства (виж Бележка 16).

318

Бел.3: Камъкът от Осгилиат бил загубен във водите на Андуин по време на гражданската война през 1437 г.

319

Бел.4: За възможността да бъдат унищожени палантирите виж по-нататък в текста. В бележката за 2002 г. от „Разказ за годините“ и в Приложение А към „Властелинът на Пръстените“ се посочва категорично, че палантирът е бил пленен при падането на Минас Итил; но баща ми отбелязваше, че тези летописи са били създадени след Войната за Пръстена и въпреки цялата си категоричност твърдението е само догадка. Итилският камък повече не бил открит и вероятно е унищожен при рухването на Барад-дур.

320

Бел.5: Сами по себе си Камъните можели единствено да виждат — сцени и образи от далечни места или от миналото. Те оставали без обяснение; и във всеки случай за хората от по- късни времена се оказало трудно виденията да бъдат избирани чрез волята или желанието на наблюдателя. Но когато нечий друг ум заемал отсрещния камък „в съгласие“, ставало възможно мислите да бъдат „прехвърляни“ (възприемали се като „говор“) и видения от съзнанието на единия наблюдател да се прехвърлят чрез Камъка у другия. [Виж по-нататък в текста и Бележка 21.] Тази възможност се използвала главно при размяна на съвети, мнения и необходими за управлението вести; по-рядко за дружески беседи и размяна на приветствия или съболезнования. Единствено Саурон е употребил Камък, за да прехвърли могъщата си воля, да се наложи над изтощения наблюдател и тъй да го подчини на своите заповеди, като изтръгне от него всички потайни мисли. (Бележка на автора.)

321

Бел.6: Заслужава да си припомним думите на Гандалф пред Съвета на Елронд, че Саруман дълго е