изпращат изображения с висока резолюция. Военните напрегнато наблюдаваха най-големият от градовете, който беше открит. Сградите му изглеждаха поддържани. Уличния транспорт не бе много интензивен и предимно се състоеше от велосипеди и превозни средства с електрическа тяга. Хората изглеждаха със здрав външен вид и бяха увлечени в ежедневните си задължения.
Сондите се концентрираха около голяма сграда, чиято планировка напомняше на морска звезда. Пред нея се намираше широк площад. В центърът му, обграден от цветни лехи стоеше статуя. Представляваше група деца, наобиколили седнал на скамейка старец, който сочеше нещо в страниците на книга разположена в скута му. Надписът върху пиедестала беше ерозирал и покрит с лишеи. Твърде трудно можеше да се разчете част от надписа, АРИАГА или нещо подобно, приличаше на име.
— Кой ли е бил прототипа на статуята? — попита втория помощник.
— Нямам ни най-малка идея — отвърна командващият — Някой местен войн, някой кмет, кой ли знае? Предполагам, че вече можем да се приземяваме. Добре госпожи и господа, можем да пристъпим към установяване на контакт.
Всички бяха съгласни.
Информация за текста
© Едуардо Гайего
© Гийем Санчес
© Христо Пощаков, превод от испански
Eduardo Gallego, Guillem Sanchez
Despues del desastre,
Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/206]
Последна редакция: 2006-08-05 13:53:04
