повечето от тях бяха полудели или изпаднали в кататонично състояние. Тези нещастници трябваше да бъдат затворени и хранени, макар че не преживяха много време.
Когато се беше надигнал от леглото, той се бе заел да инвентаризира ресурсите, с които разполагаха. Никога не поговори с останалите за причината, породила колапса на цивилизацията, не желаеше да ги тревожи с възможността за възможна бомбардировка на извънземните. За техен собствен късмет, място като Ламарк щеше да остане не предупредено за подобна опасност. Такова нищожно количество от хора едва ли щеше да стане обект на военно внимание.
Нещата не бяха толкова зле, колкото му изглеждаше в началото, тъй като планетата бе предназначена за скорошна бърза колонизация и на нея бяха получени извънредно много доставки. Намериха складове, които съдържаха истински съкровища: инструменти и сечива, криогенни банки със зародишна плазма, различни химически продукти… Разполагаха с достатъчно време и резерви, които им позволяваха да бъдат напълно независими, много преди всички системи да се повредят поради връзката им с Мрежата. През първите месеци, храната им беше много вкусна и поради огромните количества, които се поглъщаха, готвачите се принудиха да въведат задължителна диета, базирана на дериватите на соевите продукти, но това не пречеше на хората да понасят всякакви други несгоди и да проявяват извънредна работливост. Итуриага също трябваше да привикне към новите условия, нямаше друг избор.
Той не изостави образованието на своите питомци, включително включи в училището и часове за възрастни. Не отстъпи пред изучаването на история, за да се разберат грешките на техните предшественици, които никога да не се повтарят. Итуриага си даваше сметка за огромната отговорност, която се бе стоварила върху плещите му: да бъде основател на ново общество, базирано на достойни принципи. Децата бяха възприели от възрастните прекалено много предразсъдъци, а той трябваше да спре този процес, за да издигне нивото им и се стараеше да го постигне. Мъжете реагираха донякъде остро на идеите му, тъй като произлизаха от общество с патриархални принципи, но когато срещаше прекален отпор, той обявяваше гладна стачка. Заплахите им го плашеха, но продължаваше да се държи твърдо и да настоява на своето. По-голямата част от жените и децата застанаха на негова страна, накрая успя да победи. С годините недоволните е превърнаха в стари мърморковци, а новите поколения постепенно напълно ги заместиха. Младата изучена генерация беше образована в принципите н солидарност, равноправие и работа в екип. Въпреки че Ламарк беше точка, изгубена в безкрайността на вселената, Итуриага се чувстваше горд от направеното от него. Дължеше го на толкова поколения учители, които се бяха борили за същото.
Той възкресяваше в паметта си добри и лоши моменти от живота му в общността. Смърт на обичани същества, сватби, нещастни случаи, болести, трагедии и вицове… Или когато успяха да възкресят зародишите на кокошки, взети от ембрионалната банка и ги отгледаха, а после един ден в чинията му се оказаха печени пилешки гърдички. Тогава едва преодоля чувството на погнуса, защото беше виждал животинката да тича радостно и на свобода, а трябваше да я изяде и се чувстваше като канибал, освен това дори знаеше и името й — Бланка. Дотогава храната пристигаше пакетирана от машините и му се струваше невероятно да се приспособи към новите условия.
Междувременно общността нарастваше. Отделно от земеделците и градинарите, Итуриага отделяше много време в търсене на знания от книги и все още непроучени база данни. Опитваше се да създаде лекари, архитекти и биолози. Не можеше вечно да се разчита на машините, които един ден щяха да се повредят. В действителност като че ли повече от наученото от него, беше от учениците му. Те си помагаха един на друг в новите професии, без да си дават сметка за това, а той се ограничаваше в създаването на апломб за непрекъснат интерес, насочен към развиване на собствените им способности. В края на краищата в това се състоеше тайната на обучението. Също така се стараеше да работи отлично, за да посее семето на любопитство в умствената им инквизиция. Благодарение на това, младите хора биха могли да издърпат напред малкото си общество.
Още преди катастрофата би му харесало да разполага с надеждата за живот на всеки гражданин, но не можеше да изисква толкова много. Лекарите и медицинските сестри бяха направили за него всичко, което им беше по възможностите, но нямаше да стигне до сто годишна възраст и не се чувстваше тъжен от този факт. Интересуваше го само едно: Ламарк беше станал независим и екологически стабилен. Неговите хора имаха бъдеще и беше свършил задачата си.
Стори му се, че небето се покрива с облаци, отново силно му се доспа. Може би беше дошъл краят му или все още не? Таня (или беше Ева) разтърсваше раменете му, произнасяйки многократно името му, а той през сълзи смътно различаваше лицето й, преди да затвори очи.
В съзнанието му се появи една последна мисъл. Накрая беше разбрал истинския смисъл на живота, който сега му изглеждаше твърде прост — да не умреш самотен и някой да те оплаче, когато си отидеш. В неговия случай, трябваше да бъде доволен.
Дамасо Итуриага потъна за последен път в умиротворен сън.
4526 година
Товарният корпоративен кораб „Циолковски“ изскочи в нормалното пространство, обвит в тахионно сияние и след няколко секунди се раздели на няколко компонента. След това хиперпространствените им двигатели ги върнаха в хиперпространството, за да се скрият на безопасно място в случай на евентуална атака от чужди деструктори, които се скитаха в системата. След като уредите им потвърдиха липсата на бронирани имперски единици в близкото околно пространство, корабите се насочиха към единствената планета с екосфера. Бордовите компютри изследваха данни за атмосферните й течения и установиха мястото, в което да се спуснат оръжия, които в случай на нужда щяха да превърнат повърхността й в стерилно кълбо. След предприемането на тези рутинни мерки се пристъпи към обичайните изследвания.
Потокът от данни нарастваше. Командуваващият свика съвет, за да обсъдят плана за действие. Всички останали бяха включили корабните екрани за връзка и следяха заседанието с голям интерес.
— Атмосферата на планетата е с 20% кислородно съдържание и недокоснат озонов слой — докладва първия заместник. — Низко ниво на газове, предизвикващи парников ефект, между тях няма високи емисии на въглероден анхидрит. Планетата има добър външен вид.
— Девствен свят — отбеляза един младши-лейтенант.- Наистина има добър външен вид.
— На нощната страна не се забелязват светлини. Или са се върнали към каменната епоха, или по случайност селищата им са разпръснати в малка географска зона, която сега се намира в осветената част. От това разстояние, единствените признаци на човешка дейност са излъчваните радиовълни. Уловихме класическа музика и разговори без особено значение. Употребяваната интерлингва показва много особености и отвратителен акцент. Без съмнение, след катастрофата жителите са прекарали години на дълга изолация — направи заключения втория заместник.
Военните по корабите се оживиха.
— Нека да видим дали накрая си имаме работа с горе-долу нормална планета — изказа предположение някой от присъстващите.
— Дано да не излезе като предишната посетена — Галадриел — намеси се втория заместник. — С онези противни царевични сладкиши и гадинки, които обитаваха всяко място: кучеподобни, птици на Хакмол и така нататък…
— Поне притежаваха необходимите условия, за да се включат в Корпорацията. Нивото на цивилизацията им беше достатъчно високо. Доста за учудване при девствени гандулфи, но наистина високо. Не като другите, които открихме.
Настъпи тишина. Сега, когато корпорацията разполагаше с хиперпространствени двигатели, търсенето и изследването на останали изолирани светове след катастрофата се смяташе за приоритетно. През дългото си спасително пътешествие с „Циолковски“, командуващият за съжаление беше отправял много малко задоволителни доклади. Светове като Галадриел изглеждаха като рядко изключение. За по-нормално се считаше намирането на мъртви планети и такива с напълно регресирало социално общество. Независимо от военните, закалени погранични войни, някои от членовете на екипажите все още сънуваха кошмари, вследствие на видяното на някои места. Оттук идваше и въодушевлението им — от възможността да видят един непогубен свят.
Роботизираните сонди нахлуха в атмосферата на Ламарк. Малки и неоткриваеми, те започнаха да
