или други подобни ефекти.
И отново трябва да подчертаем, че става въпрос за признаване на дейности, които допринасят за натрупване на богатството, независимо че не присъстват в сегашните национални счетоводни системи. Всички тези дейности, които нямат имплицитна или експлицитна пазарна стойност и не пречат на елементарните пазарни механизми, могат да създадат работни места от първи слой за онези, които се нуждаят от тях.
Във всичко това има скрит и един невидим механизъм за създаване на нови работни места, които до някаква степен ще отнемат напрежението върху основния слой, понеже ще се появят повече възможности за втория слой — той ще приеме повече хора, желаещи да работят в активната производствена част на икономиката. Този механизъм ще допринесе по един много положителен начин на движението за постигане на пълна заетост.
Вече казахме, че модерното общество чувства нужда от минимален брой монетарни инструменти. Но ние подчертахме и това, че монетаризираната икономика има своята граница на ефективност. Както при обслужващата икономика прехвърлянето на производствени дейности между секторите на икономиката вече става не само в границите на монетаризираната система — в много случаи те се „губят“ в немонетизирания свят. Целта ни трябва да е реинтегрирането на тези „изгубени“ дейности и трансформирането им в работа, като част от първия трудов слой, понеже заплащането на тази работа като че ли изглежда невъзможно. Интегрирането на монетаризираните и немонетаризирани дейности като начин да се определи точно богатството на обществото е въпрос с основно значение.
Трябва да забравим изкривената си представа за това, че обществото в което живеем, вече няма такива възможности да създава богатство. Интегрирането на немонетизираните дейности в дефиницията за богатство и неговото натрупване ще доведе до отчитането им в една бъдеща политика и ще даде не само една по-реалистична представа за реалното състояние на икономиката, но и ще помогне за достигането до изводи за това по какъв път да се развива икономиката и как да се търсят решения на проблема с безработицата. Този доклад няма и не може да даде окончателните отговори на тези сложни въпроси, чието решаване изисква „поръчково“ анализиране на обстановка, възможности, човешки желания, традиции и т.н. Без съмнение, той няма да представи някаква нова утопия, а ще отвори пътя за един нов подход, който, приемайки несигурността и възможностите, идещи от нея, може да бъде фалшифициран, но може — и в това ни е надеждата — да даде първоначален тласък на една лавина от нови идеи.
По дефиниция бъдещето е несигурно, но тази несигурност трябва да създаде надежда и желание да се опитат нови възможности, като се дава път на новите, отговорни и продуктивни решения на проблема за заетостта.
• значението за създаване на методика за оценка и измерване на натрупаното богатство
• първата стъпка в правилна посока:
— статистиката на Световната банка за покупателната способност на получаваните приходи
— Доклада на организацията за човешко развитие към ООН за човешкото развитие
• Проблемите:
— наличието на осреднени данни за цели страни между които има огромни регионални разлики (в Италия — между север и юг)
— цените на услугите/продуктите спрямо достъпността им
— не са включени неплатените дейности и сумата стоки и услуги, идещи от тях
— не е включен въпросът за околната среда
— не е обмислена слабостта на системата
• наблюдение върху общото богатство, включително прехвърлянето на дейности между монетаризираната и останалите части на икономиката.
• специалното положение на развиващите се страни
— тенденция да се подценява богатството им поради по-ниската степен на развитие и високото ниво на немонетизираните и немонетаризирани дейности
• обслужващата икономика се нуждае от подкрепата на немонетизираните и немонетаризирани дейности
Информация за текста
© 1996 Орио Джиарини
© 1996 Патрик М. Лидке
© 2000 Олег Иванов, превод от английски
Orio Giarini, Patrick M. Liedtke
The Employment Dilemma (The Future of Work), 1996
Форматиране: stanley, 2008
Издание:
Издателска къща „Нови хоризонти“, София, 2000
Българска асоциация на Римския клуб
ISBN 954-9758-05-2
Превод: Олег Иванов
Научен редактор и послеслов: доц. д-р Боян Дуранкев
Технически редактор: Илко Великов
Редактор и коректор: колектив
Orio Giarini & Patrick M. Liedtke: The Employment Dilemma: The Future of Work. THE CLUB OF ROME. 1996.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9458]
Последна редакция: 2008-12-06 13:30:00
1
Целта на горния пасаж е да се опишат основните моменти в някои особени противоречиви теми. Тези основни моменти представляват 35-годишен професионален опит в областта на химията и няколко години работа по отношение на капиталовите пазари, изследванията в областта на техниката и технологиите при Института Бател, Женева, и в областта на икономиката в Германия. Някои от темите вече бяха обсъждани в предишни публикации под авторството на Джиарини и Луберже, Джиарини и В. Штаел и др.
2
Becker, G. (1988) Family Economics and Macro Behaviour. In: American Economic Review, 78, Pp. 1–13. And
