мъж. Искам му на оня главата!“
— Изчакай замалко — прекъсна го хладно Айда. — Изстрелваме.
В командния отсек — мъртва тишина… ако се изключи учестеното дишане на стегнатите в капсулите тигри.
Представи си три обекта, мишената/цел, преследвача и преследвания. Секунди… вече милисекунди в гонитбата на разстояние една светлинна година… докато „Сиенфуегос“ се опитва да се скрие в атмосферата. Три фактора в уравнението. След което най-неочаквано се появява и четвърти, точно когато примамката излита.
— Капитане! Имам двойна цел!
— Дръж курса. Повтарям, дръж курса. ЕКМ, имаш ли избор?
— Съвсем не, капитане. Нямаме… Таламеин да ни е на помощ… Всички системи изгубени при сблъсъка.
Капитанът изключи кома и преглътна ругатните, които нахлуха неканени в дисциплинираната му памет. Замени ги с молитва и после каза:
— Духът на Таламеин — видян в единствения му истинен пророк Ингилд — да е с нас. Всички станции! Готови за битка!
Когато ракетните станции за близък обхват кораб-кораб „Въдъл“ откриха огън, яничарският кръстосвач заприлича на ято делфини. Огън, прекъсване на енергията, оглеждане за цел.
ВЪДЪЛ ОПЕРАТОР ДАННИ: ЦЕЛ… ЦЕЛ НЯМА… СБЛЪСЪК… ЕХО… ИМА ЦЕЛ… ЦЕЛ… ДВОЙНА ЦЕЛ… ДВОЕН ОГЪН… ПЪРВА ЦЕЛ НЕАКТИВНА… ПЪРВА ЦЕЛ ВЪЗМОЖНО АКТИВИРАНЕ… ЦЕЛ… ИМАМ ЦЕЛ… ПРИЦЕЛВАНЕ… ВСИЧКИ СИСТЕМИ НА ЦЕЛ… ВСИЧКИ ДРУГИ ЕДИНИЦИ ПОДЧИНЕНИ НА ЦЕЛ… ПРИЦЕЛВАНЕ…
Ракетната система „Въдъл“ беше нова и не можеше да се нарече най-интелигентната ракетна система, създавана в Империята. След двайсет години тежка служба, няколко от които при доста мърлява поддръжка от страна на яните, „Въдъл“ бяха запънели още повече.
Повечето ракети послушно подгониха апетитната примамка, когато тя се изстреля в дълбокия космос. Но една от тях, по-упорита, по-умна или по-иконокластична от събратята си, изригна огън от дюзите си и се насочи право към „Сиенфуегос“.
В янския кръстосвач операторът й изруга и се опита безуспешно да отклони опърничавия „Въдъл“ към „истинската“ цел. Но самотната ракета се взриви на хиляда метра от „Сиенфуегос“, докато корабът започваше първото си, нажежено до бяло приплъзване в атмосферата на непознатия свят.
Айда тъкмо се мъчеше да вкара „Сиенфуегос“ — съд с груби очертания на заоблен брикет — в подходящо за кацане положение, когато килотонният взрив на „Въдъл“ обърка плановете й. „Сиенфуегос“ отхвърча, обърна се и се завъртя. Никакъв проблем в дълбокия космос — там „долу“ беше само онова, което определяха генераторите „Маклийн“ — но когато навлизаш в една планета, нещата бяха различни.
Взривът смаза трюмовете на „Сиенфуегос“ и превъртя ракоподобния съд на 180 градуса. С главата надолу, разбира се, защото злото не идва само, тъкмо когато „Сиенфуегос“ най-сетне се вряза в твърдата атмосфера.
Док беше единственото същество, на което ситуацията можеше да му се стори забавна, докато съдът се въртеше дивашки, излязъл от всякакъв контрол и от замислената от Айда асиметрична траектория извън всякакъв здрав разум.
Но Док не се кикотеше. Той, в края на краищата, беше само на няколко мига от смъртта.
Както и Стен, и останалите членове на „Богомолка“.
Корабът изпука от небесата и се плъзна в горните слоеве на атмосферата. Сензорите бясно задушиха за повърхност… за каквато и да е повърхност.
По екрана на корабния компютър танцуваше безумна върволица данни и Стен крещеше на Айда безкрайни низове променливи. Пръстите й шареха по клавишите, забиваха стопорите на минния кораб, измъкваха навън двете къси, тромави крила. Тя се напрегна, щом усети първия допир с атмосферата. Насочи носа надолу, леко… леко… Корабът удари първия слой и се завъртя дивашки.
Айда блъсна десния лост — къс яростен пламък, — после го дръпна назад. Удари левия. И бавно овладя кораба. Отново — с носа напред. Точно така. Започна да се плъзга във въздуха, градус след градус. Корабът се успокои и започна отново да се държи като кораб.
Стен се огледа. Бет беше пребледняла, но се държеше стабилно. Алекс отпускаше мускулите си след рязкото натоварване. Колкото до Док, той беше придобил онова изражение, характерно за него, когато се канеше да си отмъсти някому. Айда се ухили през рамо.
— Дай сега да си намерим някое скришно място — каза Стен.
Тя само кимна и отново се наведе над клавишите.
Изведнъж реактивната тяга ги блъсна със скорост два пъти по-силна от звуковата. „Сиенфуегос“ застена. Заплющяха кабели, засвяткаха и засъскаха като електрически змии.
Огромното въздушно налягане отново отхвърли „Сиенфуегос“, изкара го извън контрол и го отпрати безпомощен надолу към повърхността на неизвестната планета.
Айда изруга и се забори с контролното табло. На единия екран просветна място за възможно главоломно кацане и се скри.
Айда занатиска контролите на всичко, което можеше да наподобява спирачки — от тромавия авариен приземителен щит до стопорите за кацане и греблата за атмосферни проби.
Корабът затрепера и се замята, щом късите крилца се врязаха в атмосферата. Айда шибна носовите тласкачи и за миг преметна „Сиенфуегос“ като палачинка до нещо, което много смътно можеше да се нарече контрол.
Миг по-късно „Сиенфуегос“ профуча над високите скали на огромния вулканичен кратер, в който се беше устремила, и след това с грохот се понесе към огромното езеро в дъното и звуковият удар надигна вълни.
Всичко в командната кабина, което не беше привързано, шеметно се понесе напред, щом Айда изключи главните двигателни дюзи „Юкава“ и премина на аварийна тяга.
Екранът на детектора за близост я уведоми, че текущата траектория за кацане ще блъсне „Сиенфуегос“ в ниския скалист рид, обрамчил брега на езерото — факт, с който Айда беше съвсем наясно от единствения останал активен видеоекран.
Айда направи единственото, което можеше, и засили „Сиенфуегос“ с носа надолу под ъгъл десет градуса.
Корабът заора в езерото и отвори огромен воден каньон.
А Стен се беше върнал на Вулкан и тичаше през безкрайните лабиринти след Бет и Орон. Социопатрулите го догонваха и той крещеше на бандата си да се обърнат и да се бият. Да му помогнат.
Нещо го жилна много по-силно от болката насън и Стен запълзя назад през лудницата. Всички корабни аларми виеха и мигаха.
Док седеше на гърдите му и методично го налагаше с лапи през лицето. Стен примигна и седна.
Останалите бойци на „Богомолка“ пълзяха из помещението в усърден бяс, обичаен за „Богомолка“ в аварийна ситуация.
Алекс тикаше пакети оборудване към отворения люк — грешка, забеляза Стен, не люк, а зейнал в корпуса отвор — и ги хвърляше в яркия слънчев светлик навън. Бет беше изкарала тигрите си от капсулите им и подкарваше двата умерено ужасени звяра навън. Айда събираше трескаво всяка що-годе преносима и снабдена със самозахранване електроника.
Алекс се изтътри до Стен, надигна го и го метна през рамо. С другата си ръка взе бойното му снаряжение и го хвърли през процепа в стената на кораба. После пусна Стен върху камарата пакети и се върна за нов товар. Корабът беше пречупен през средата и най-различни важни елементи като крилата и приземителните стопори бяха затънали в езерната тиня. „Сиенфуегос“ никога вече нямаше да полети.
Стен се надигна и тръсна глава да изчисти мъглата от мозъка си. Трябваше да направи списък на най-
