се поболях. Опитах се да протестирам. Вдигнах гладна стачка и за една седмица пред входа на кантората ми се образуваше опашка от чакащи, дълга колкото от тук до крайбрежието. Нищо не помогна.
Точно тогава Търсачът, които вече си беше изпил чая, скочи от мястото си, вдигна покривката и надникна под масата.
— Не, и тук го няма.
Заобиколи, отиде до Змея и отмести настрани опашката му за да види дали го няма и там. Нямаше го. Обезпокоен, той отново изчезна без да се сбогува.
— Остави го, нека си търси. — Поучен от опита, Калиш махна с ръка. — А ти продължавай.
— Приближаваше времето, когато вместо аз да ям „девиците“, те щяха да започнат да ме ядат. От ден на ден издръжката им ставаше все по-скъпа, а пък и цените на екологично чистите плодове и зеленчуци нарастнаха значително. Така че просто бях принуден да се свържа с мадам Спящата Красавица и да организираме малък съвместен бизнес. И аз съм доволен, и тя е доволна, а и момичетата не остават на сухо. Вярно е, че злите езици наричат нейното заведение, извинете ме, бардак, но всъщност това е един наистина много изискан публичен дом.
Калиш шумно преглътна. Нецензурния коментар, естествено. В същия момент си спомни за решението си да бъде недоверчив.
— Бих искал да се уверя със собствените си очи.
— Това е лесно да се уреди. Още тази вечер ще отлетим до град Б да се поразсеем малко.
Юнакът отказа предложената му вечеря — нещо не му даваше хапка да сложи в устата си днес, така че тръгнаха почти веднага.
Преди да кацне, Змеят направи няколко кръгчета за да може Калиш да разгледа по-добре новите жилищни комплекси от панелни блокове на кокоши крака, Стария град с аристократичните му сламени колиби и кооперативните дворци в предградията. Мракът всеки миг се сгъстяваше, но ако човек напрегнеше очи, можеше да види това — онова.
— Какви са тези огньове долу?
— Улично осветление, дело на нашия изтъкнат алхимик Къх Пфу. Но понякога излизат от контрол и се налага пожарната команда да ги гаси с жива вода.
Пред вратата на заведението се беше разположил дрипав робот. До него стоеше ламаринена кутия с няколко медни монети на дъното. Той им се примоли:
— Дайте за грес, дайте за грес на бедния просяк!
— Не му се хващай на въдицата. — Прошепна в ухото на юнака най-лявата глава. — Той е мошенник. Дошъл е да живее в свободната от неволя зона само защото тук доходите се удостоверяват единствено с данъчна декларация. Иначе си е милионер. Този робот е притежател на контролния пакет на заводите за производство на роботи.
Мадам Спящата Красавица се оказа пищна дама, която прикриваше истинските си години с богато деколтирана розова рокля. Змеят галантно й целуна ръка с всяка от седемте си глави. При това я приветствуваше със сваляне на шапките полувидимки, които тутакси ставаха видими. Поздравленията бяха единственото предназначение на тези шапки, които си оставаха невидими през цялото време, докато стояха на нечия глава.
— Съдружнико, ти си истински кавалер!
— Радвам се да го чуя от вашите уста. Водя ви още един добър юнак. Малко е недоверчив, но то е от младостта. Иска да види нашите момичета.
Калиш мълчаливо се поклони на домакинята. Външно беше студен като комета в покрайнините на слънчевата система. Въведоха ги в уютен хол с мека мебел и дискретно осветление.
— Запознайте се: Отшелникът, който пише любовни стихове, нашият Дух — художник абстракционист. Читателят изпитател. От всички нас той има най-тежката професия — чете всички нови книги. А четвъртият джентълмен е Третият Глупак. Момичетата всеки миг ще бъдат готови да се присъединят към вас, господа.
Юнакът хвърли поглед наоколо и небрежно попита:
— Как върви бизнесът, мадам?
— Не се оплаквам. Децата са съзнателни и работят с желание. Е, от време на време идва по някое мамче да изнудва любимата си дъщеричка за пари, но това е в реда на нещата.
Калиш не успя да осъзнае до край смисъла на казаното, когато вратата се отвори и от нея изпърхаха две дузини красавици. Стаята се изпълни с благоухания и весел глъч. Докато юнакът се усети, едно от момичетата вече беше седнало в скута му и нежно го галеше по бузата.
— Как си, сладур?
За всеки случай Калиш си помисли още веднъж за неплатения телефон, преди да й отговори.
Информация за текста
© 2003 Валентин Иванов
© 2003 Кирил Добрев
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/887]
Последна редакция: 2006-08-06 16:30:07
1
Краш — от крах и траш
