кратък откъс от един от документите: „В момента, когато народните съдии завършват своята работа, е необходимо сериозно да се разгледа въпросът за семействата и близките на екзекутираните и осъдени фашисти, народни предатели и палачи... Обсъдете с Югов необходимите срочни мероприятия за изселването на тези хора в подходящи за целта райони. Част от тях трябва да бъдат изпратени на принудителна работа. Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да изиграят в дадения случай каквато и да е роля...“ (курсивът мой — Г. М.) — Из радиограма от 19.IV.1945 г. на Георги Димитров до Трайчо Костов.
Ето, в публикуването на такива документи се крие не само познавателната стойност на книгата на Д. Шарланов и П. Мешкова. Безспорно техният труд ще бъде от голяма полза и в практическата дейност на нашите политици, на депутатите в бъдещото Народно събрание, които, нека се надяваме, ще отхвърлят най-сетне по законодателен път този позор за България, а и на юристите, когато в съдебната зала пледират за справедливост към жертвите на „народния съд“ и техните потомци.
Но преди всичко пълното разкриване на истината за „народния съд“ и политическото насилие ще помогне на българския народ да изживее своя катарзис и освободен от Каиновия комплекс на братоубийство да поеме наистина пътя към национално помирение и достойно бъдеще. В това е и голямото обществено въздействие и значение на тази книга. Тя трябва да стигне до разума и съвестта на всеки българин.
На авторите пожелаваме в най-скоро време да представят на нашата общественост и втората част на изследването „Разпра с опозицията“.
Информация за текста
© 1994 Поля Мешкова
© 1994 Диню Шарланов
Агенция „Демокрация“ 1994
Книгата се издава с любезното съдействие на съюз „Истина“
(c) Послеслов проф. д-р Георги Марков
Източник: http://bezmonitor.com
OCR: Вили Васев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2020]
Последна редакция: 2006-08-05 19:50:48
1
Генерал-майор А. Каулбарс е пратеник на руския император Александър III в България. През юни 1892 г. е назначен за министър на войната в княжеството.
2
Спиридонов е псевдоним на Трайчо Костов, а Дед — на Георги Димитров.
