Ни ек на мрачното небе Каква в теб скръб и мъка бе! Борбата с мъка и съзнание, Докрай изпита в самота! Каква съдба, какво страдание, Които водят към смъртта! Но Зевс, небесний цар всевластен, И непреклонната съдба В прищевка, същества нещастни Отново да творят в света — Отказаха смъртта на тебе! — И на безсмъртие с венец Те увенчаха твоя жребий: Но ти — не бе ти слаб борец — Понесе твърдо свойта участ! И туй, що гневен Зевс сполучи Да чуй от твоите устни, блед — То бе закана — бе прокоба И с нея твоят ужас слет В гръдта на Зевс впи свойта злоба. О, как провиди сетни час Ти по звездата му случайно; Как не издаде свойта тайна; Как твоите думи с лющен глас В присъда смъртна прозвучаха! И дойде час на срам и страх: В ръцете стари затрептяха Перуните на бога плах. Бе свято твойто престъпление. Че на доброто бе пророк. Дари човеку наставления В живота му суров и строг И възвиси духа му с вяра Към разум и към доброта; Но сам ти в мъките без мяра Нам своя пример завеща — Отпор към злобата столика И твърдост на душа велика, Що не успяха да сломят Небе, земя — за лишен път! Днес в твойта орис смъртний вижда На свойта орис тържество — Сам той е част от божество, Че свойта участ сам съзижда, Предвижда своя жребий той И предугажда всяка мъка — Беди и напасти безброй И скърби в дните на разлъка, И всичко, от което тук Мощ черпи неговият дух — Дух равносилен с вси страдания… Той има воля и съзнание За своите права в тоз свет — Туй чувство в мъки, в скърби, в гнет, Що не остава без награда — Едничка вътрешна отрада, — Всечасно крепне в гнет и мрак, В борбата с доблест се кръщава И с радост бърза в боя пак. И от смъртта победа дава. В този превод е допуснат един характерен компромис за онова време, който впрочем се допуска и днес при превод на астрофични поеми: редица стихове от оригинала са предадени с по два стиха в превода, в резултат на което 59-те стиха на оригинала са предадени със 76 стиха в превода. Това удължаване е присъщо и на превода на Людмил Стоянов, но в много по-малка степен — нашият известен поет и преводач е удължил броя на стиховете само с четири! В резултат неговата интерпретация звучи по-стегнато, по- ударно, по-енергично. В своя превод Людмил Стоянов достига един от върховете на това трудно изкуство не само в своята преводаческа практика, но и в цялата българска преводна поезия.
ПРОМЕТЕЙ Титан! Във твоя поглед грее На смъртните скръбта велика, Която, страшна, многолика, Тук никой бог не ще осмее. Каква бе щедрата отплата За милостта към земний род? — Страданието на скалата, Веригите и немий свод, Туй, що би гордия понесъл, Агонията, що таи, И мъката му, що пои Духът заключен и невесел, И се бои, че небесата Ще чуят тайния му вик. Докле скования език Не онемее за земята. Титан! Да страдаш и желаеш И да се бориш, и докрай Духа ти мир да не познай И ти утеха да не знаеш; И небесата с свойта слава, И на съдбата глухий гнет, Омразата, разляна вред,
