Българските преводи на Байронова лирика

И дните светли, без печал,
И знай: какъвто да си бил на младост,
По-харно да не си живял!

Тя иде като нощ красива… Стихотворението е преведено и от Г. Минев и съвместно от Л. Любенов и Гр. Ленков.

Привеждаме първа строфа от превода на Г. Минев:

Пристъпва — дивна красота —
Тъй тиха — нощ в брилянти звездни;
И светлост ведно с тъмнота
Трепти в очи — лазурни бездни;
Там грее нежна светлина —
Не пищен блясък на деня.

О, тази арфа на певеца-цар… Преведено и от Ж. Ж. Дорев.

Дивата газела (Под заглавие „Дивата сърна“) преведено и от Ж. Ив. Жеков и Ж. Ж. Дорев.

Край Йордан. Преведено и от Ж. Ж. Дорев.

Дъщерята на Иефтай. Преведено още от неизвестен преводач и от Ж. Ж. Дорев.

Попарена от ранна смърт… Преведено и от Ж. Ж. Дорев.

О, как е мрачен моят дух!… Под заглавие „Мрачна ми е душата“ е преведено от Д. „Искра“, 1889, II и Ж. Ж. Дорев.

Видях те плачеща… Преведено и от Ж. Ж. Дорев. 1 („Ти плачеше…“)

Ти падна, но ще бъдеш мил… Преведено още от Ж. Ж. Дорев и Д. Статков.

Саул. Преведено и от Ж. Ж. Дорев.

Песен на Саул пред последния бой. Преведена още от анонимен преводач. „Заря“, 1890 г., II и Ж. Ж. Дорев.

Пророкът рече: „Всичко суета е…“ Преведено и от Ж. Ж. Дорев.

Щом студ обгърне тая тлен… Преведено и от Ж. Ж. Дорев.

Видението на Балтазар. Преведено и от Ж. Ж. Дорев.

О, слънце на безсънните!… Преведено и от Ж. Ж. Дорев (заглавие „Светило на безсънния“).

Ако прав бе в това, че със лъжата живея… Преведено и от Ж. Ж. Дорев

Плачът на Ирод по Мариамна. Преведено и от Ж. Ж. Дорев.

В деня на разрушаването на Ерусалим от Тит. Преведено и от Ж. Ж. Дорев (заглавие „Разрушението на Йерусалим“).

Край реките на Вавилон. Преведено още от Ж. Ив. Жеков, Ж. Ж. Дорев и Лео Коен. Поместваме изцяло превода на Лео Коен.

КРАЙ РЕКИТЕ ВАВИЛОНСКИ

На Вавилона, досами реките,
ридаехме ний, в спомена за дните,
кога Салем разбиха врагове —
жестоко в кървите ни потопени,
и гдето бяха пръснати, сразени
нещастните еврейски синове.

Угрижени, ний гледахме водите,
въртението буйно на вълните.
Свирете! — викаха ни ядно тук.
Не, нивга чужденец не ще владее!
Десницата ми нека залинее,
от арфата ако изтръгна звук!

И на върба плачуща окачена,
За волнокрили звукове родена —
тя, арфата на славни прежни дни,
остава ми като залог небесни.
Но никога тя своите сладки песни
за враг презрян не ще да прозвъни!

Гибелта на Сенахериб. Преведено и от Ж. Ж. Дорев.

Край мене дух премина… Преведено и от Ж. Ж. Дорев.

Прометей. Преведено и от Георги Михайлов, Людмил Стоянов, Любен Любенов. Едно от най-значителните и най-известните Байронови стихотворения.

Преводът на Георги Михайлов се отличава с редица от най-добрите черти на преводаческото му дарование — близост до оригинала, строгост на формата, естествен и емоционален поетичен изказ — и може да се отнесе към най-добрите постижения в преводаческата му дейност. Привеждаме го изцяло.

ПРОМЕТЕЙ

Не като бог безстрастно хладен,
А с благост поглед ти бе спрял
На земния човешки дял,
С беди и напаст безотраден.
За твоята любов към нас
Безкрайна мъка бе отплата —
Борба, без отдих и без глас, —
Окови — ястреб — и скалата —
Над океана ням и глух.
Скръбта на дух, дух непобеден
Там преживя и твоят дух:
Жестокост, мъки, трепет леден
И гнет безкраен, чийто стон
Дори с въздъх ти не издаде,
На стража Зевсовий шпион.
За да не чуй!… О, не обади