Българските преводи на Байронова лирика

на стихотворения и епиграми. Преводачи са Цв. Стоянов, Л. Любенов, Гр. Ленков и Н. Бояджиев. След това в течение на цели двайсет години не се появява нито един нов превод на Байронова лирична творба с изключение на превода на К. Божилова на късото и не особено значително стихотворение На Томас Мор във в-к Пулс от 24 януари 1984 г.

По такъв начин до ден-днешен на българския читател са поднесени около 87 Байронови стихотворения и епиграми в по един до четири превода. Това е само малка част от целокупното Байроново лирично наследство. То тепърва трябва да се препява от българските преводачи на поезия.

Доста по-друго е положението с Байроновите епични произведения. Най-известните от тях са представени на българския читател, като повечето са преведени по два, три и повече пъти (своеобразен рекорд бележи „Манфред“ с 11 превода!). Но това е вече по-друга тема.

* * *

По-нататък ще дадем кратки сведения за съществуващите, но невключени в тази книга преводи на поместените в нея стихотворения, а най-сполучливите ще приведем частично или изцяло.

Фрагмент. Стихотворението е преведено и от Ж. Ж. Дорев под заглавие „Откъслек“.

Лох-на-Гар. Стихотворението е преведено и от Дим. Статков.

Как искам пак да съм дете!… Стихотворението е преведено и от Н. Алексиев (под заглавие „Желал бих…“) и Дим. Статков. Ето първата строфа от превода на Н. Алексиев:

Желал бих аз дете да стана пак
И в горската си хижа да живея,
Да скитам сам из тъмний пущинак
И над вълните сини да се рея.
        Саксонският надменен нрав
Не може да търпи души свободни,
Които любят горски въздух здрав
И смело дирят канари подводни.

Надпис на чаша от череп. Стихотворението е преведено и от Ж. Ж. Дорев. Строфи, съчинени по време на буря. Стихотворението е преведено и от Ж. Ж. Дорев.

Лека нощ! Условно заглавие на прощалната песен на Чайлд Харолд от първа глава на поемата „Странстванията на Чайлд Харолд“. Тази песен, добила изключителна популярност у нас, е преведена още и от Д. К. Попов1, Мария Грубешлиева и Людмил Стоянов2, Ана Подвързачова3 и Димитър Статков4.

Привеждаме изцяло известния превод на Д. К. Попов.

Прощавай, сбогом, бащин край!
        Води те скриват веч;
С вълните вятърът играй,
        Рибар пей там далеч.
Към запад плувам аз, де Феб
        Скри вече свойта мощ;
О, сбогом, слънце, и на теб,
        Край родни, лека нощ!

Но не, Феб скоро ще изгрей,
        Ще видя всичко пак:
Небе, морето, що бесней,
        Но не теб, бащин бряг.
Мой старий замък, вече пуст,
        Вред бурен ще обвий,
И кучето ми в къщний пруст
        Унило ще завий.

Ах, добрий паже, ти скърбиш,
        Сърцето ти тъжи,
От тез вълни ли се боиш?
        От буря ли, кажи?
Мълчи, мой милий, не скърби,
        Кораба й здрав, мълчи!
Сокол едва ли могъл би
        Със него да хвърчи.

„Нек вятър вий, вълна стени,
        Не е туй първи път;
Не страх, сър Чайлд, а скръб, злини
        Сърцето ми ядат.
Баща оставих вкъщи аз
        И майка в плач горчив;
Днес нямам други освен вас
        И бога милостив.

Баща ми всичко ще снесе,
        Корав е той челяк;
Но майка ми ще плаче се,
        Докле се върна пак…“
„Плачи, плачи, ти, мой слуга,
        Разбирам твоя глас;
Чист като теб да бях, сега
        Заплакал бих и аз.

А ти, мой йомен, що си блед,
        С чело, покрито с мрак?
Какво те плаши? Морский глед
        Или пък чужди враг?“