— Защо куцаш с единия крак?
— Дълго бях седнал — казал й Матара — и кракът ми изтръпна.
— Върни се! — рекла му тя. Той се върнал при орлицата.
— Покажи си крака! — накарала го тя.
Сетне изплюла на крака месото, което задържала под езика си, и кракът станал по-здрав от преди.
Орлицата се върнала назад, а Матара тръгнал по родната си земя, но не можел да я познае: струвала му се непозната. Учудил се: това е моята родина, пък не я познавам!
Изведнъж рукнал проливен дъжд и Матара се скрил в хралупата на едно дърво. Когато дъждът престанал, той изскочил сух от хралупата и видял, че насреща му тича един дявол, целият мокър от дъжда.
— Кажи ми как остана сух — попитал дяволът Матара — и аз ще ти подаря едно нещо.
— А какво е това, което искаш да ми подариш? — попитал го Матара.
— Ами това огледало. Ако го превъртиш ето така, ще се обърне нагоре с дъното и земята — казал дяволът.
— Покажи ми го — рекъл Матара. Дяволът му дал огледалото и прибавил:
— Недей смята тази страна за своя родина, ала ако превъртиш огледалото, ще се окажеш в своята страна, на родната си земя и всичко ще познаеш.
Матара взел огледалото и казал на дявола:
— Ето хралупата на дървото. Когато вали дъжд, навирай се тук и ще останеш сух.
Докато дяволът разглеждал хралупата, Матара превъртял огледалото и дяволът се провалил в седмия подземен свят, а сам той се намерил в родната си земя и започнал всичко да познава. Тръгнал по познатия път и се обърнал към стрелата си:
— Моля те, прокарай бразда като плуг до ония, които, макар че нищо лошо не съм им сторил, ме принудиха да мина през толкова премеждия, и се забий в земята пред жилището им!
Пуснал стрелата. Като плуг тя прокарала бразда до мястото, където се намирали другарите му и Уацирохс-Зардирохс. Матара тръгнал по браздата и скоро застанал пред другарите си. Уацирохс-Зардирохс седяла до тях. Заради нея те не се спогодили помежду си. Всеки я искал за жена; така прекарвали дните си и плачели.
Когато Матара неочаквано застанал пред тях, те се смутили и засрамили. Уацирохс-Зардирохс скочила и го прегърнала с думите:
— Можах пак да видя единствения си брат!
Тримата му другари, измамниците, били толкова уплашени, че дори не могли да станат от местата си, както го изисква обичаят.
Матара поставил стрелата в лъка и се обърнал към нея:
— Ако аз не съм се провинил с нищо пред моите другари, ти, моя стрела, тръгни нагоре една, а назад се върни утроена и удари всеки от тях по главата! Ако пък те са прави, тръгни нагоре тройна, а назад се върни една и се забий в главата ми!
Пуснал стрелата и тя тръгнала нагоре една, а назад се върнала тройна и трите стрели ударили тримата му другари по главите, заковали ги за земята, разсекли ги на парчета. Матара прибрал стрелата си, хванал Уацирохс-Зардирохс за ръката и казал:
— А сега, сестро моя, да вървим!
Вървели, вървели и стигнали в дома на седмината братя-великани тъкмо на годината от заминаването на Матара. Шестима великани били тръшнали ханския син на един пън, за да го заколят, а седмият, който не бил съгласен, молел братята си:
— Не правете така, оставете го жив, те ще дойдат!
Матара ги заварил в това положение и се обърнал към тях:
— Какво се гласите да правите? Заради вас понесох толкова изпитания, а вие сега сте повалили сестриника ми, за да го заколите!
Той измъкнал тежкия си меч и отсякъл главите на шестимата великани. Натоварил богатството им и го откарал. Заедно с Уацирохс-Зардирохс и сестриника си, а също и със седмия великан се прибрали в къщи. Докато ги нямало, майката и бащата ослепели от скръб по сина си, изплакали очите си. Когато се върнали благополучно, отново прогледнали от голямата радост.
И днес още живеят и си живеят.
Така, както вие не сте видели нищо от това, за което се разказваше, така да ни отминат всички болести, всички напасти!
Информация за текста
© 1976 Иван Троянски, превод от руски
Сканиране: Boman, 2010
Редакция: Alegria, 2010
Издание:
Кавказки народни приказки
Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976
Редактор: Панко Анчев
Художник: Иван Кенаров
Худ. редактор: Стоимен Стоилов
Техн. редактор: Георги Петров
Коректор: Маргарита Георгиева
Приказките са подбрани от следните издания:
Осетинские народные сказки, собрал Г. А. Дзагуров (Губади Дзагурти), Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литератуы, Москва, 1973
Золотой сундук, составление, перевод с татского и приложения Арманда Кукулу, Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литературы, Москва, 1974
Дагестанские народные сказки, перевод и обработка Натальи Копиевой, Издательство „Детская литература“, 1974
Грузинские народные сказки, Сто сказок, сборник составлен и переведен Г. А. Долидзе, Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971
И със съдействието на Съюзите на писателите на Арменската ССР и на Грузинската ССР.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15453]
Последна редакция: 2010-02-14 13:00:00
