разположение цяло Одринско. По някои практически съображения революционната организация беше допуснала това. Но при поникналите разногласия между двата лагера Гоце поиска да върне на общата съзаклятнишка мрежа и тоя край. Още повече че там бяха станали и не твърде добри работи.
Нека поменем, че когато Гоце се готвеше да ходи в Одринско, по-малкият му брат, Мицо, беше убит в с. Баялци (Гевгелийеко). Буен 23–24-годишен юноша, Мицо беше напуснал бащина къща, за да тръгне по братови пътища — и преди няколко месеца бе тръгнал с пушка на рамо под главатарството на Христа Чернопеев. Един приятел отива да съобщи на Гоце скръбното известие за Мицовата смърт и почва отдалече: Еди-где си, еди-как си четата била открита; еди-колко си души паднали още в началото на сражението; а между падналите, за голяма жалост, бил и…
— Мицо — досеща се Гоце хладнокръвно, — Ами кажи, ако знаеш, дали не е показал някоя слабост?
— Напротив, разказват, че той пръв се хвърлил върху неприятеля.
— Това ми харесва. В Мица имах голяма надежда. Той можеше още да послужи, ама нищо. Бог да го прости…
Към 20 март 1900 г. Гоце обикаля вече градове и села в Одринско. Но тук работеха и хора, които бяха напълно под влиянието на върховния комитет. И Гоце, срещайки на всяка стъпка безизходни кривини, намира твърде зле избран момента за работа, която го беше отвела в одринския край. Той напуща бреговете на Марица, като оставя сред населението за спомен и удивление името си, свързано с ето каква история:
Гоце отива преоблечен в село К., препоръчва се за търговец на свине и спира в къщата на съзаклятника коджабашия34. Властите, които добиват сведения, че из окръга шари с цяла чета един башкомита, подигат обикновените в такива случаи потери. Малко подир Гоце пристига в същото село една от потерите и спира тоже в къщата иа коджабашията. Случва се тъй, че „търговеца“ не успява да мръдне наникъде. Коджабашията събира всичкия си кураж, поканва царските хора в една отделна стая и се заема около огъня да им готви вечеря. По едно време скръцва вратата и се показва — Гоце. Кой би желал да бъде в положението на коджабашията? Но „търговеца“ поздравява учтиво, нарежда се при турците и почва да ги кани с тютюн, като се оплаква, че му домъчняло сам, та дошел на приказка…
— По какво тъй, агалар, ако няма скришно? — пита Гоце.
Агите поверително разправят, че са тръгнали по дирите на един комитски големец.
— Ех, гледайте, агалар, да ни отървете от комити, че вече — това ще става, онова ще става — ни търговия върви, нито живот живеем…
Гоце дохожда в България и взема мерки за предохранението поне на Македония от гибелните раздори, които подриваха Одринско. Той урежда една по една районните чети, като им дава и подробни наставления за бъдеща работа. Но в края на лятото Гоце вижда необходимостта от една негова обиколка из цяла Македония — да инспектира и чети, и организация изобщо. През октомври, придружен от около 40 момчета за разпределяне по разни места, той минува в Турско и се залавя на мъжка работа.
Гоце отива едно подир друго в Джумайско, Разложко и Малешевско, отдето с мъка сполучва да отбегне десетките тръгнали по дирите му потери и да се прехвърли в Радовишко. През това време някое си деморализирано момче от радовишката чета се предава в Скопие, като открива и очакваното Гоцево пристигане. Така щото Гоце намира целия радовишки край в смятение при слуховете, че Дервиш ефенди и скопският алай бей35 се били приготовлявали за идване по разпит и обиски. Гоце събира измежду най-добрите момци в Радовишко 40 — 50-мина с намерение да посрещне Дервиша и алай бея, като изпрати от свое име и съобщение на властите, че виновника тряба да се търси в планините. И с един систематично упражнен терор върху чиновничество и полиция той смята да предотврати повторението на винишките ужаси. Но тъкмо по това време, около Коледа, в щипското предградие Ново село станаха работи, които спряха и Дервишът, и алай бея току на тръгване кам Радовишко.
Едно момче от четите на име Сандо отива ранено в Ново село да се лекува. Един евреин вижда ранения Сандо и стотина войници обграждат скривалищната къща. Сандо пръв открива огъня и всеки негов куршум попада в живо месо. Най-после къщата бива запалена, но Сандо се измъква незабелязан изпод носът на обсадителите си, като оставя зад себе си около 20 души убити36.
Новоселската случка привлече в Щип и валията, и алай бея, и Дервиша; в Сандово лице турската фантазия припознаваше Гоця — и Радовишко биде забравено. Много късно, когато Гоце беше съвсем далеко, излъганият от шпионите Дервиш ефенди отива в едно радовишко село и обсажда с тълпа жандарми ханът на някого си цинцарина. Подир неделя време Дервиша разправя вече следната басня:
Той, Дервиш ефенди, знаел най-добре, че Гоце бил в ханът, който имал и втор етаж с нешо като балкон или „кьошк“. Стражарите обградили ханът и Дервиша, преди да захване претърсването, се отдалечил по някаква работа край един плет. Изеднъж той чува над себе си някакъв шум и вижда един човек — лети към полето. Това бил самси Гоце, който подскочил от кьошка, прехвръкнал обсадната верига и стъпил на земята — хе — 300 крачки далеко. „Дервиш, ако си юнак над юнака, недей ходи с тая сган, която съвсем не ме плаши, а излез да се бием двама гърди срещу гърди“ — обадил се Гоце и станал невидим…
Гоцевите сръчност и бързина в работа и в движение поразяваха всички около него. И турци го бяха кръстили „канатлъ’ шейтан“ — хвъркатия дявол, а другари му бяха натрапили псевдонима „Ахил“.
След Нова година Гоце обхождаше вече Струмишко, Петришко, Мелнишко и т.н. А през това време официални и неофициални македонски врагове готвеха най-страшни удари за освободителното дело.
Няколко месеца по-рано неколцина македонци бяха убили в Букурещ румънския гражданин Михаиляну, редактор на вестник „Peninsula Balcanica“. Това убийство, извършено вследствие писаните от Михаиляну статии против македонските революционери, породи един конфликт между България и Румъния, който едвам не свърши с война. Цял свят гракна върху България и Македония. Румънски, гръцки, сръбски, маджарски, немски и т. н. вестници псуваха България като вдъхновителка на върховния комитет в неговите терористични действия спрямо чужденците и без какъв годе свян правеха открити доноси против по-видни хора в Солун, Битоля, Скопие и др. А цариградския руски посланик Зиновиев демонстративно „развърза“ от никого невързаните ръце на султана да се разправи по своему с повилнелите за
Преди великденските празници Гоце беше в България. Арестувании състав на върховния комитет се заместваше от нови хора. Трябаше да се бди за помощта, която легалната организация можеше да окаже на революционното съзаклятие в настъпилите дни на изпитание.
Вътрешни — външни
Сега вече ний ще говорим, както се казва, за вчерашни работи. Арестуваните през месец февруари г. г. Сарафов, Давидов39, Ковачев и др. бяха веднага заместени от г. г. Ст. Михайловски, Вл. Димитров, Ив. Кецов, д-р Владов и пр., които трябаше да ръководят легалната организация като временен върховен комитет. Редовният юлски конгрес имаше правото да избере постоянен комитетски състав.
Гоце влезе твърде лесно в споразумение с временния комитет. През май двете страни подписаха и формално съглашение. Върховния комитет признаваше автономността на революционната организация, като се задължаваше да й оказва всестранна подкрепа въз основа заведения ред — чрез нейното представителство и т. н. подробности, които ограждаха съзаклятието от всякакви хитрувания.
През това време твърде голям кръг дейци от легалната организация бяха усвоили вече ония възгледи, които арестуваният състав на върховния комитет беше проявил в отношенията си към революционното съзаклятие. И тия дейци, естествено, поискаха да наложат на революционерите по един или по друг начин своята воля. Т.е. те поискаха в това отношение да продължат работата на Сарафовия комитет. Генерал Ив. Цончев подаде оставка от военна служба, за да изпъкне като техен главатар. И водената дотогава прикрита борба между софийския върховен комитет и революционната организация се пренесе в средата на
