зарити бяха, пак мъже; от друга: „Мрем за свободата!“ — бе вик под грозното въже. „Да мрат на вечно заточенье“ — за трети каза звярът див, вседневно всяк да мре в мъченье — „Да мре! И пак да бъде жив!…“ И ето ги на тоз бряг чужди — брегът на техний общи гроб; и ето тук в тегла и нужди ще всеки мре, забравен роб. Сразен и турен в тясна клетка тъжовен гордия орел, гледящ през ситната ръшетка простора, дето е летел, копнее клетий, сам и болен, с една мечта, с едничък сън: да би криле разперил волен… И гледа, гледа се навън. Така и те; далеч оттамо, където родния език е днес с едничко слово само: „Борба! Борба!“ — бунтовен клик; Далеч оттамо, дето можат за воля волно да умрат, те тук костите си да сложат, с мечти за волност ще заспат… Борци! Вам жребий тежък падна: докрай не дойде вашта мъст, но вий, деца на майка страдна, носете гордо своя кръст! Носете го, носете вие и с него слезте в тъмний гроб, тогаз венец, венец ще свие на вас, страдалци, турский роб. И тоз венец не ще увени: с цветя довечни би ще той цветята — букви позлатени, цветя за истински герои. Напред! Носете кръста смело, напред без страх в голготний път, след вас воинство стана цело — мечтата взима жива плът!… ,
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Публикация
П. К. Яворов, „Събрани съчинения в пет тома“, Български писател, С.1977–1979, под редакцията на К. Куюмджиев
Набиране: Гергана Мечкова и Мартин Митов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7181]
Последна редакция: 2008-05-08 07:00:00
