където разнесоха новината за катастрофалното поражение. Никой от онези части на Испания повече нямаше да посмее да воюва за Серторий. Събратята на Хиртулеевите войници от поречието на Анас се бяха почувствали излъгани от Метел Пий и след като не успяха да го настигнат, решиха за отмъщение да плячкосат намиращите се под римски контрол земи на юг. Когато научиха обаче за съдбата на испанските легиони, всички варвари проклеха лошия си късмет и побързаха да се изпокрият в горите.
Сеговия, която представляваше просто едно голямо село на върха на стръмни скали, нямаше как да удържи на напора на римляните. Само за един ден Метел Пий успя да овладее крепостта, чиито жители масово минаха под ножа — никой не биваше да избяга и да занесе на Серторий новината за разгрома и смъртта на най-добрия му генерал.
Щом центурионите решиха, че войската си е отпочинала достатъчно след успешната битка, Метел Пий поведе легионите на югоизток, към устието на река Сукрон. Времето изискваше да мине напряко през внушителния планински масив оттатък Сеговия. Склоновете на Юга Карпетана (както се наричаше планината) се оказаха стръмни, но не и недостъпни дори за тежките волски каруци. В крайна сметка планинската отсечка беше не повече от четирийсет километра дълга. След Сеговия идваше Миак, а след Миак — Сертобрига. Метел Пий обаче заобиколи двата града далеч от юг, та дори да го забележеха от стените им, да решат, че Луций Хиртулей и испанската му армия се завръщат в Ламиний.
Нататък легионите навлязоха в толкова суха и пустинна област, че дори овце не се виждаха. Това, което спасяваше човека, бяха няколкото речни корита, които не бяха пресъхнали все още. А и разстоянието до бреговете на Сукрон не беше толкова голямо, та да се изложи армията на опасност от гибел. Разбира се, жегата беше страшна. Затова Метел се придвижваше само нощем, а през деня оставяше войниците си да си почиват в палатките.
Пий никога нямаше да си обясни какъв точно инстинкт му подсказа да прекоси Сукрон веднага щом се озове край водите на реката: надолу по течението бреговете се оказаха песъчливи, а дъното на реката — коварно; щяха да са му нужни дни да намери подходящ брод. За късмет той се намираше от северната страна на реката, когато малко преди залез-слънце войниците му, отпочинали след дневната дрямка, дочуха в далечината непогрешимия звън от оръжия. В предпоследния ден от квинктил някой някъде воюваше.
Цял ден — от зори до един час преди залез-слънце — Квинт Серторий беше наблюдавал строените в бойни редици легиони на Помпей и се чудеше дали противникът ще устои на напрежението, или ще избере да се оттегли. Искаше му се Помпей да предпочете второто: щом обърнеше гръб на Серторий, Малкия горчиво щеше да съжалява за грешката си. Но той или се оказваше по-умен, или просто съдбата го закриляше и му шепнеше на ухото да чака, пък дори под палещите лъчи на слънцето.
Нещата не се развиваха добре за Серторий, нищо че все още се радваше на големи предимства — превъзходството на войската му, свикнала на испанските горещини, обилните водоеми, край които бе издигнал лагерите си, доброто познаване на околния терен. Но в същото време той продължаваше да стои без вест от Луций Хиртулей. Откакто легатът му се беше окопал край Сеговия, до него беше дошло едно- единствено писмо: че Метел Пий още не се бил появил, но Хиртулей щял да го изчака още трийсет дни, преди да се присъедини отново към Серторий. Но съгледвачите му по околните височини така и не бяха зърнали облаците прах, които да издадат приближаването на Хиртулей. Серторий беше отчаян, защото Диана беше изчезнала.
Малката бяла сърна не се беше отделила от покровителя си през целия път от Оска до бреговете на Сукрон, не се беше уплашила нито за миг от врявата и праха, които легионите вдигаха, нито от убийствените лъчи на слънцето (които не би трябвало да понасят на един албинос, но очевидно божествените сили я пазеха). И изведнъж, след като Серторий разположи войските си край реката, а Херений и Перперна спряха при Валенция, за да намалят удара на Помпеевата армия, Диана се изгуби. Серторий се беше прибрал да спи в палатката си убеден, че животното дреме на овчата кожа до походното му легло, но на сутринта се оказа, че е сам.
В началото не се разтревожи от отсъствието на сърната. Животното беше добре дресирано да не цапа къщата с нечистотиите си, затова Серторий реши, че се е отдалечило да се отдаде на природните си нужди. Но когато господарят й сядаше да закусва, сърната винаги идваше да му прави компания — особено в разгара на летните горещини, когато огладняваше най-силно след нощната почивка. А Диана не се прибра да закусва.
Това се беше случило преди трийсет и три дни. Без да споделя с никого тревогата си, той обиколи полето край лагера. Най-накрая се принуди да пита подчинените си не са ли виждали сърната му. Новината бързо се разпространи из целия лагер — все едно гръм беше ударил от ясно небе. Не остана войник в целия лагер, който да не търси като луд изчезналото животинче. Най-накрая Серторий огласи заповедта си, че не бива да нарушават дисциплината при никакви обстоятелства — дори ако
Животното означаваше много, особено за испанците. С всеки изминал ден от изчезването на сърната войниците униваха. А след неочаквания и неоправдан разгром при Валенция, когато Перперна отказа да се подчинява на лоялния към Серторий Гай Херений, бяха уплашени. Серторий добре разбираше, че вината за поражението е у Перперна, но войниците бяха убедени, че всичко е заради изчезването на Диана. Бялата сърна символизираше късмета на Серторий, а сега късметът го нямаше.
Слънцето почти беше залязло, когато той на свой ред изведе войската си на бойното поле. Даваше си сметка, че войниците му са в много по-добро физическо състояние от изтощените от жега Помпееви легионери. Самият Помпей командваше дясното си крило, поверявайки лявото на Луций Афраний. Центърът се командваше от някакъв непознат легат, за когото съгледвачите дори не бяха чували, и който следователно за пръв път воюваше на испанска земя. След битката при Лаврон Серторий имаше пренебрежително отношение към Помпей, затова той сам избра да застане лично срещу Малкия. Перперна щеше да се бие с Афраний, а центърът щеше да е под контрола на Серторий.
От самото начало на схватката нещата се развиваха в полза на Серторий; всичко вече изглеждаше решено, когато при последните лъчи на слънцето самият Помпей бе отнесен на носилка от бойното поле — някой го беше пробол с копие в бедрото. Колкото и да се опитваше младият Авъл Габиний да компенсира загубата на пълководеца, дясното крило на Помпеевата армия започна да се огъва.
За нещастие Перперна не се справяше толкова добре. Афраний успя да пробие през редиците му и се добра до самия лагер на Перперна. Серторий беше принуден да се притече на помощ на Перперна и с цената на големи жертви да изтика Афраний обратно. Падна нощ, но сражението продължи на лунна светлина. Серторий заповяда войниците му да запалят стотици факли, за да огреят по-добре полесражението: не му се искаше да се отказва от боя, преди да е осигурил решително предимство за армията си.
И така, когато най-после двете армии престанаха да се бият, Серторий имаше основание да чака с нетърпение идващото утро.
— Ще обеся Малкия на някое дърво и ще го оставя за храна на птиците — заканваше се той и зловещо се усмихваше. След което с отчаян поглед обиколи офицерите. — Предполагам, че Диана не се е появила?
Не, Диана не се беше появила.
Щом се развидели, двете воюващи страни подновиха сражението. Помпей все още командваше лично легионите си от носилката на раменете на няколко здрави войници. Армията му се беше прегрупирала в късните часове на нощта, редиците бяха стегнати, колоните — прибрани с цел ограничаване на всякакви рискове. Серторий мразеше да се сражава с предпазливи противници.
Изведнъж, скоро след изгрев-слънце, на бойното поле неочаквано се появи многобройна и боеспособна армия: Квинт Цецилий Метел Пий дойде от запад и войските му се врязаха в легионите на Перперна, без да срещат съпротива. За втори път през последното денонощие лагерът на Перперна беше превзет. Метел Пий веднага се насочи към Серторий. Време беше за отстъпление.
Докато двамата с Перперна бързо се оттегляха, Серторий се ядосваше:
— Ако проклетият Метел не се беше появил, щях да пратя Малкия с ритници чак до Рим!
Отстъплението приключи из предпланините на запад от река Сетабис. Там пръсналите се войници на Серторий се построиха отново в боен ред и главнокомандващият, без да се съобразява с Перперна, прегледа цялата армия. Навярно около четири хиляди души бяха загинали в сражението, предимно войници
