Сделката на Ринеман

тяхното наличие обектът трябваше да бъде проучен едва ли не под микроскоп, за да се разбере дали точно този човек притежава останалите желателни изисквания. Трите основни изисквания бяха достатъчно трудни сами по себе си: първото беше перфектно владеене на португалски език; второто — еднакво владеене и на немски език; а третото — достатъчно професионален опит в инженерното конструиране, който да позволява бързото и точно възприемане на чертежи, снимки, дори на устни описания — в най-широкия диапазон на индустриалния дизайн. Обхватът беше огромен — от мостове и заводи до складове и железопътни комплекси.

Човекът в Лисабон ще се нуждае от всички тези способности и качества. Той ще ги упражнява през цялата война, която ще избухне. Войната, в която Съединените щати неизбежно ще участват.

Човекът в Лисабон щеше да отговаря за създаването на разузнавателна мрежа, занимаваща се основно с унищожаване на вражеските инсталации, разположени дълбоко на собствената им територия.

Определени мъже… и жени… пътуваха напред — назад през вражеска територия, като създаваха бази за своята все още стихийна дейност в неутрални страни. Точно тези са хората, които човекът в Лисабон трябваше да използва… преди някой друг да го е сторил.

Тези хора, плюс другите, които щеше сам да обучи за проникване. Отделения за шпионаж, групи от агенти, владеещи два или три езика, щяха да бъдат изпращани през Франция в Германия. За да се върнат с информация. Евентуално самите те щяха да бъдат използвани за саботажи.

Англичаните се съгласиха, че такъв човек е нужен в Лисабон. Британското разузнаване беше признало своята слабост в Португалия. Те просто бяха пребивавали прекалено дълго и прекалено явно там, наместо. В момента в Лондон имаше много сериозно изтичане на информация. Ми–5 беше инфилтрирано.

Решено бе Лисабон да стане американски обект.

Разбира се, ако можеше да се намери такъв американец.

Формулярите на Дейвид Сполдинг очертаваха само началните изисквания. Той говореше три езика — беше ги говорил от дете. Родителите му, именитите Ричард и Марго Сполдинг, поддържаха три домакинства — малък елегантен апартамент в Белгревия, Лондон; зимно „убежище“ в Баден-Баден, Германия; голяма къща край океана в квартала на артистите в Коста дел Сантяго, Португалия Сполдинг беше израснал в тези околности. Когато навърши шестнайсет години, въпреки несъгласието на майка му, баща му настоя да завърши средното си образование в Съединените щати и да запише американски университет.

Това бяха „Андовър“ в Масачузетс, „Дартмут“ в Ню Хемпшир и накрая институт „Карнеги“ в Пенсилвания.

Разбира се, Разузнавателното управление не разбра всички тези данни от попълнените формуляри. Тези допълнителни факти и още много други бяха разкрити от един мъж на име Арон Мандел в Ню Йорк.

Пейс, все още с приковани очи във високия, слаб мъж, който беше оставил вестника си, гледаше безизразно и се забавляваше с колегите си актьори. Той започна да си припомня единствената си среща с Мандел. Започна да съпоставя информацията, получена от Мандел, с човека, който стоеше пред него.

Във формулярите на Сполдинг Мандел беше посочен като човек за евентуална справка: „Притежава разрешително за адвокат, импресарио на родителите ми.“ Беше записан и адресът му — един апартамент в сградата „Крайслер“. Мандел беше преуспяващ представител на хората на изкуството. Той беше руски евреин, конкурент на Сол Харък по отношение на клиентелата. Но за разлика от Сол, Мандел не се стремеше да привлича вниманието върху себе си.

— Дейвид ми е като син — уточни Мандел. — Но предполагам, че вие знаете това.

— Защо смятате така? Знам само това, което пише във формулярите. И малко откъслечна информация — оценките му в университета и някои препоръки от работодатели.

— Нека уточня, че ви очаквах. Или очаквах някой като вас.

— Моля?

— О, хайде сега. Дейвид прекара много години в Германия, може да се каже, че почти израсна там.

— Формулярът му… а и паспортната информация в това число включват и семейни резиденции в Лондон и едно място на име „Коста дел Сантяго“ в Португалия.

— Казах почти. Той говори свободно немски език.

— Португалски също, доколкото разбрах.

— Еднакво добре ги владее. Така, както и сродния испански… Не предполагах, че записването в армията, и то в инженерния корпус, изисква проявяването на интерес чак от полковник. А и паспортни проверки — каза Мандел с присвити очи и с усмивка.

— Не бях подготвен за човек като теб — заяви простичко полковникът. — Повечето хора приемат всичко това като нещо рутинно… разбира се, като им се помогне малко в това отношение.

— Повечето хора не са имали удоволствието да живеят като евреи в царски Киев… Какво искате да направя?

— Като начало можете да ми кажете дали сте споменали нещо пред Сполдинг, че сте ни очаквали? Да сте споменавали по този въпрос нещо пред друг човек…?

— Разбира се, че не съм — прекъсна внимателно Мандел. — Казах ви, че ми е като син. Не бих искал да му подхвърлям подобни идеи.

— Успокоихте ме. И без това може нищо да не излезе от цялата тази работа.

— Но все пак вие се надявате да стане нещо.

— Откровено казано, надявам се. Но има въпроси, на които трябва да намерим отговор. Неговото минало не е просто необикновено, то изглежда пълно с противоречия. Като начало, човек не очаква синът на известни музиканти да… искам да кажа…

— Концертни изпълнители. — Мандел предложи термина, който търсеше Пейс.

— Да, точно така — концертни изпълнители. Човек не очаква децата на такива хора да станат инженери или пък счетоводители, ако схващате какво имам предвид. А в последствие — и аз съм сигурен, че ще разберете, след като се приеме фактът, че синът е инженер, изведнъж откриваме, че голямата част от дохода си понастоящем печели като… като изпълнител в радиото. Всичко това, взето заедно, показва някаква степен на нестабилност. Може би дори нещо повече от това.

— Вие страдате от американската мания за постоянство. Не го казвам в лош смисъл. Мога да бъда напълно неадекватен като неврохирург. Вие може да свирите на пиано доста добре, но много се съмнявам дали бих ви представил в „Ковънт Гардън“… Въпросите, които повдигате, са доста лесни за обяснение. И може би думата стабилност ще бъде открита в дъното… Имате ли някакво понятие какъв е светът на концертния подиум? Лудост… Дейвид живя в този свят почти двайсет години. Предполагам… всъщност не, не предполагам, а знам, че… този живот му беше доста неприятен… В същото време хората толкова често не обръщат внимание на фундаменталните характеристики на музикантството. Характеристики, които се наследяват лесно. Великият музикант е много често и изключителен математик, разбира се, по свой собствен начин. Вземете Бах, той е бил гений в математиката…

Според Арон Мандел, Дейвид Сполдинг бе открил професията, която иска да упражнява, още във втори курс на колежа. Солидността и перманентността при създаването на конструкцията, комбинирани с прецизността на инженерния детайл, бяха отговорът и обяснението за бягството му от света на „концертния подиум“. Но съществуваха и други унаследени, характерни черти в него. Сполдинг притежаваше честолюбие, чувство за самостоятелност. Той се нуждаеше от одобрение, а искаше и признание. Подобни награди не стигат лесно до младши инженери, току-що завършили, започнали работа в голяма Нюйоркска фирма в края на трийсетте години. Просто нямало толкова работа — нито капитал, с който да бъде вършена.

— Той напусна Нюйоркската фирма — продължи разказа си Мандел, — за да приеме няколко индивидуални договора — там, където вярваше, че ще увеличи парите си бързо, а в същото време работите щяха да бъдат негови лични. Не беше обвързан с нищо, така че можеше да пътува. Имаше няколко проекта в Средния Запад и един… не, два в Централна Америка, така както и четири в Канада, доколкото си спомням. За първите няколко кандидатства по обяви във вестниците, а след това те доведоха и до други проекти. Преди около осемнайсет месеца се върна в Ню Йорк. Не беше увеличил парите си, както бях му казал, че ще стане. Оказа се, че проектите не са негови лични, а е имало провинциална или местна намеса в тях.

— И по някакъв начин всичко това го е довело до работа в радиото?