Владетелката на замъка

— Каква подла постъпка! За сметка на това г-ца Нанзълок ви е помогнала.

— Наистина, беше толкова мило от нейна страна! Тя влезе в стаята ми, когато започнах да си стягам багажа, и каза: „Много съжалявам за случилото се, г-це Джансън. Видях, че гривната бе намерена в едно от вашите чекмеджета, но не се знае кой я е сложил там, нали?“ Аз й рекох: „Г-це Нанзълок, кълна ви се, че съм невинна!“ Бях на ръба на истерията. Всичко стана толкова бързо. Не знаех какво ще стане с мен. Имах съвсем малко пари и не ми оставаше нищо друго, освен да отида в някой хан да питам за работа. Никога няма да забравя добрината на Селестин. Тя ме попита къде отивам и аз й дадох този адрес в Плимът. Сетне ми каза: „Мисля, че едни мои приятели, семейство Меривейлз, търсят гувернантка. Ще се опитам да ви уредя това място“. След което ми даде пари назаем, които след това аз й върнах, разбира се, макар че тя не ги искаше. Живях тук около месец, сетне заминах като гувернантка при Меривейлз. Писах на г-ца Нанзълок, за да й благодаря, но знам, че с нищо не мога да й се отплатя за безкрайната й доброта.

— Бог е свидетел, че тя много ви е помогнала.

— Не знам какво щеше да стане с мен в противен случай. Ние, гувернантките, г-це Лий, изцяло зависим от благоволението на господарите си. Нищо чудно, че много от нас се превръщат в смирени и покорни същества — рече тя и изведнъж се усмихна. — Слава Богу, скоро ще забравя всичко това. След шест месеца ще се омъжа за домашния лекар на Меривейлз.

— Моите поздравления! Всъщност и аз се омъжвам наскоро.

— Това е чудесно!

— За Конън Тремелин!

Тя зина от изумление.

— Защо… — Тя понечи да ме попита нещо, но не посмя. — Желая ви всичко най-хубаво!

Разбрах, че съм я поставила в неудобно положение. Вероятно в момента се мъчеше да си спомни какво точно е казала за Конън.

Не можех да й призная, че предпочитам да прекарам една бурна година с него, отколкото цял живот с някой скучен съпруг.

— Питам се защо пожелахте да се срещнете с мен — замислено промълви г-ца Джансън.

— В Маунт Мелин много се говори за вас. Алвиън е много привързана към вас. Освен това исках да ви задам няколко въпроса.

— Вие скоро ще станете член на семейството, така че ще знаете много повече от мен.

— Какво мислите за Джили?

— Бедното създание! Странно смахнато дете, малка Офелия! Все си мисля, че някой ден ще я намерят да се носи по вълните с розмарин в ръцете.

— Детето е преживяло тежка злополука.

— Знам, първата г-жа Тремелин едва не го е стъпкала с коня си.

— Сигурно сте станали гувернантка в Маунт Мелин скоро след смъртта й.

— Двете ми предшественички напуснали, защото смятали, че замъкът е обитаван от призраци. Мен пък ме привлече точно това.

— О, да, нали вие се интересувате от старинни замъци.

— Просто ги обичам. Разглеждала съм много замъци и много съм чела за тях.

— Онзи ден Джили ми показа тайното прозорче във вашата стая.

— Живях цели три седмици в тази стая, без дори да подозирам за съществуването му.

— Това не ме учудва. Тайните прозорчета са толкова изкусно прикрити със стенописи.

— Виждала ли сте скритите прозорци в солариума?

— О, да.

— Единият гледа към балната зала, а другият — към параклиса. Мисля, че за това има разумна причина. Балната зала и параклисът са били най-важните помещение в замъка по времето, когато е бил построен.

— Кога всъщност е издигнат Маунт Мелин?

— През късната елизабетинска епоха. Тогава хората държали в тайна присъствието на католически свещеници в дома си. Мисля, че точно затова са пробити всички тези тайни прозорци.

— Колко интересно!

— Г-ца Нанзълок също като мен проявява особен интерес към старите замъци. Всъщност тя знае ли за срещата ни?

— Никой не знае.

— Не сте казала дори и на бъдещия си съпруг?

Страшната тайна всеки момент щеше да се отрони от устните ми. Можех ли да се доверя на тази непозната, жена? Как ми се искаше Филида да седи срещу мен, копнеех да й излея душата си; сигурна бях, че тя щеше да ми даде добър съвет.

Макар и често да бях чувала името на г-ца Джансън, все пак аз нея познавах. Не можех да кажа на един чужд човек: подозирам годеника си в заговор за убийство.

Не! Това бе невъзможно.

Все пак тя също бе несправедливо обвинена и изгонена. Това обстоятелство ни свързваше.

Колко далеч могат да стигнат темпераментните хора, за да задоволят страстта си, питах се аз.

Все пак не можех да й се доверя.

— Той замина по работа. Ще се оженим след три седмици.

— Желая ви щастие. Събитията трябва да са се развили доста бързо.

— Пристигнах в Маунт Мелин през август.

— Преди това не сте се познавали с г-н Тремелин, нали?

— Животът под един покрив бързо сближава хората.

— Щом казвате…

— Вие също бързо сте се сгодила…

— Да, но…

— Подозирах какви мисли се въртят в русата й главица: нейният селски доктор бе съвсем различен от господаря на Маунт Мелин.

— Държах да се срещнем, защото винаги съм смятала, че са ви обвинили несправедливо. Мисля, че доста хора в замъка споделят мнението ми.

— Радвам се да го чуя.

— Щом г-н Тремелин се завърне, ще му разкажа за срещата ни и ще го помоля да помогне за възвръщането на доброто ви име.

— Това вече няма значение. Д-р Лъскомб е възмутен от случилото се, но аз успях да го убедя, че няма никакъв смисъл да разравяме пепелта. Ако лейди Треслин отново се опита да навреди някому, тогава може би ще се наложи. Тя копнееше да се отърве от мен и успя!

— Каква подла жена! Но благодарение на г-ца Найзълок…

— Не желая повече да се връщаме към този въпрос! Ще разкажете ли на г-ца Нанзълок за срещата ни?

— Да.

— Кажете й, че съм сгодена за д-р Лъскомб, тя сигурно ще се зарадва. Освен това искам да й предадете още нещо — става дума за замъка. Може би и за вас ще бъде интересно — все пак това ще е вашият нов дом, нали? Направо ви завиждам. Маунт Мелин е един от най-интересните замъци, които съм виждала.

— Какво трябва да предам на г-ца Нанзълок?

— Направих малко проучване за архитектурата на елизабетинската епоха и във връзка с него моят годеник ми уреди посещение в замъка Маунт Еджкъмбс. Обитателите бяха много любезни и ме разведоха навсякъде. Те много се гордеят с дома си. Този замък невероятно прилича на Маунт Мелин. Параклисът е почти същият, както и килията, от която прокажените са наблюдавали църковната служба. Само че в Маунт Мелин тя е по-голяма и конструкцията на стените е по-различна. Моля, предайте на г-ца Нанзълок, че килията на прокажените в Маунт Мелин е единствена по рода си. Тя много ще се зарадва.

— Ще й кажа, но мисля, че повече ще я зарадват новините, че сте щастлива и се омъжвате.