— Предайте й също така, че никога няма да забравя добрината й и че дължа всичко това на нея. Още веднъж й благодарете от мое име.
— Ще го направя.
Сбогувахме се и по пътя към Маунт Мелин осъзнах, че г-ца Джансън наистина е хвърлила светлина върху болния ми въпрос. Нямаше съмнение, че лейди Треслин е инсценирала кражба, за да се отърве от нея, защото тя наистина бе много красива. Конън й се е възхищавал, а Алвиън е била привързана към нея. Господарят е обмислял възможността за втори брак, защото желаел синове, а ревнивата тигрица Линда Треслин го е искала за себе си.
Бях убедена, че тя иска да ме премахне от пътя си, както е премахнала и г-ца Джансън, и тъй като вече бях годеница на Конън, се налагаше да прибегне до крайни мерки.
Конън не знаеше, че някой се е опитал да ме убие. Вече бях убедена, че любимият ми е невинен, и изпитах невероятно облекчение.
Реших да споделя всичките си страхове и съмнения с него.
Изминаха още два дни, а Конън все не се завръщаше.
Питър Нанзълок дойде да се сбогува, тъй като вечерта заминаваше за Лондон, където щеше да се качи на кораб за Австралия. Селестин го придружаваше. Те си мислеха, че Конън вече се е върнал. Докато разговаряхме, пристигна писмо от него, в което той съобщаваше, че ще пристигне късно вечерта или рано на другата сутрин.
Почувствах се невероятно щастлива.
След като ни сервираха чай, реших да поведа разговор за г-ца Джансън. Не виждах защо да не го направя пред Питър — нали именно той ми бе казал, че Селестин й е уредила работа у семейство Меривейлз.
— Онзи ден се срещнах с г-ца Джансън.
Двамата се втренчиха слисано в мене.
— Къде я срещнахте? — попита Питър.
— Писах й и я помолих да се срещнем.
— Какво ви накара да го направите? — запита Селестин.
— Винаги съм смятала, че зад уволнението й се крие нещо друго и затова реших да замина за Плимът…
— Очарователно създание! — замечтано промълви Питър.
— Прав сте, Питър. Искрено се зарадвах, когато ми каза, че се омъжва.
— О, колко интересно! — възкликна Селестин и се изчерви. — Много към щастлива!
— За местния доктор — добавих аз.
— От нея ще излезе прекрасна съпруга — отбеляза Селестин.
— Всички пациенти на мъжа й ще бъдат лудо влюбени в нея — пошегува се Питър.
— Мисля, че това няма да му е особено приятно — рекох аз.
— Да, но ще печели много, защото ще прииждат все нови и нови пациенти — каза Питър. — Г-ца Джансън изпрати ли ни поздрави?
— Да, на сестра ви — рекох аз и топло се усмихнах на Селестин. — Тя ви е толкова благодарна, задето сте й помогнала. Каза, че никога няма да забрави добрината ви.
— Не можех да оставя бедното създание на улицата.
— Мислите ли, че лейди Треслин нарочно я е обвинила в кражба, защото г-ца Джансън смята, че го е направила, за да я отстрани от пътя си.
— Не може да има съмнение по този въпрос — убедено отвърна Селестин.
— Каква безскрупулна жена!
— Споделям мнението ви.
— Г-ца Джансън е щастлива. Както казват, всяко зло за добро. Тя ме помоли да ви съобщя нещо, свързано със замъка.
— Кой замък? — с нескрит интерес попита Селестин:
— Маунт Мелин. Г-ца Джансън посетила Маунт Еджкъмбс и сравнила помещенията за прокажените в двата параклиса. Тя казва, че нашето е единствено по рода си.
— Така ли! Това е много интересно.
— Рече, че е по-голямо и конструкцията на стените била по-особена.
— Предполагам, че Селестин вече гори от нетърпение да слезе в параклиса и да хвърли един поглед — каза Питър.
— Някой път ще го разгледаме заедно — каза ми тя и се усмихна. — Скоро ще станете господарка на замъка, така че би трябвало да се заинтересувате от архитектурата и историята му.
— Наистина, усещам как интересът ми става все по-голям и по-голям. Ще трябва да ми разкажете повече за Маунт Мелин.
— С радост — отвърна тя и топло ми се усмихна.
Попитах Питър кой влак ще хване, а той ми отвърна, че ще отпътува за Лондон в десет часа вечерта.
— Ще отида до гарата на кон и ще го оставя там. Багажа вече го изпратих. Искам да бъда сам. Не ща никакви сълзливи изпращания на гарата. Догодина по това време отново ще бъда тук, но богат. Au revoir, г-це Лий. Аз ще се върна. А ако искате да дойдете с мен… все още не е късно.
В тона му долових насмешка, а очите му блестяха дяволито. Чудех се какво ли ще направи Питър, ако внезапно му кажа, че тръгвам с него, защото храня ужасни подозрения към годеника си.
Изпратих го до входната врата. Слугите също се бяха подредили да го изпроводят, защото Питър беше всеобщ любимец. Подозирах, че неведнъж е дарявал Дейзи и Кити с целувки, защото двете момичета го гледаха с насълзени очи.
Питър ми се стори много красив на седлото, а Селестин ми се видя бледа и безлична.
Дълго махахме подире им.
Последните му думи бяха:
— Ако случайно промените решението си…
Всички се разсмяхме, макар че ни беше много мъчно за Питър.
— Когато влязохме в замъка, г-жа Полгри се обърна към мен с думите:
— Бих искала да разговарям с вас, г-це Лий.
— Разбира се. Да дойда ли в стаята ви?
Тя ме поведе нагоре по стълбите.
— Току-що ми съобщиха резултата от аутопсията — естествена смърт.
Почувствах невероятно облекчение.
— Много се радвам, г-жо Полгри.
— Кат всички нас. Хич не ми се харесваха онез неща, дет се говореха… и сър Томас да вземе да умре кажи-речи на прага ни…
— Май всичко е било буря в чаша вода — рекох аз.
— Така си е, г-це Лий. Ама хората говореха какво ли не и трябваше да се направи нещо…
— Мисля, че резултатът е донесъл голямо облекчение на лейди Треслин.
Г-жа Полгри се почувства неудобно — сигурно се сети какво ми е говорила за Конън и лейди Треслин. Вероятно много се е смутила, когато са й съобщили, че ще му стана жена. Опитах се завинаги да разсея опасенията й с думите;
— Надявам се, че ще ми предложите чаша от вашия великолепен чай.
Тя остана много доволна и веднага извика Кити.
Докато водата възвря, обсъдихме някои незначителни домашни проблеми. Г-жа Полгри приготви чая и тихомълком измъкна бутилката уиски. Аз й кимнах многозначително и тя сипа по една лъжица в чашите. Разбрах, че отново съм спечелила приятелските й чувства.
Радвах се, защото виждах, че и тя е доволна. Исках всички около мен да бъдат щастливи.
Вече бях убедена, че Конън не знае нищо за покушението срещу мен. Вероятно лейди Треслин сама бе
