външност вече ни най-малко не го заблуждавала. Достатъчно се бил начел на криминални романи, в които дебели веселяци с червендалести кръгли лица се оказват накрая демони в човешки облик, за да падне лесна плячка на заблуждаващата външност.
— Така ли? — попитал хладно. — Бих предпочел да по-луча тези сведения собственоустно от госпожица Пърдю.
— Тя не желае да ви вижда. Ала тъй като предвиди това ваше отношение към съобщението й, заръча да ви предам и писмо. Познавате ли почерка?
Уилфред поел писмото. Несъмнено почеркът бил на Анджела, а смисълът на думите, които прочел, не можел да крие разнопосочни тълкувания. Въпреки това, докато подавал посланието обратно на приносителя, по устните му играела иронична усмивка.
— Съществува писане на писма под принудителна диктовка — изтъкнал той.
Розовият лицев цвят на баронета побагровял.
— Какво искате да кажете, господине?
— Каквото казах.
— Нима подмятате…
— Да.
— ффу, господине!
— ффу на вас! — не му останал длъжен Уилфред. — И ако искате да знаете, ффалшификатор такъв, според мен ффамилията ви се пише с едно голямо фъ като на всички хора!
Ужилен по най-чувствителното място, баронетът се ффръцнал и напуснал стаята, без нито дума повече.
Макар да бил посветил живота си на химическите анализи, Уилфред Мълинър съвсем не бил завеян мечтател. Когато нуждата го изисквала, той бил непоклатим привърженик на незабавното действие. Минута след като посетителят го напуснал, той вече крачел към „Старшите епруветки“ — знаменития клуб на химиците, дето се намира на Сейнт Джеймсис Стрийт. Там си направил сверката в справочника на Кели „Благородните фамилии на Англия“ и научил, че сър Джаспър живее във ффинч Хол в графство Йоркшир. Друго не му и трябвало. За него било недвусмислено ясно, че Анджела е зазидана именно във ффинч Хол.
А че била зазидана, нямало съмнение. Писмото явно било изтръгнато от нея чрез заплахи. Почеркът бил на Анджела, но той отказвал да вярва в авторските й права върху фразеологията и вложените чувства. Спомнил си един роман, в който героинята била принудена да предприеме действия, крайно чужди на природата й, по силата на обстоятелството, че злодеят държал над главата й шише с витриол. По всяка вероятност този подъл баронет бил постъпил идентично и с Анджела.
Като отчел тази вероятност, той отказал да я държи отговорна за думите й по негов, Уилфредов, адрес във втория параграф на писмото. Нито я упреквал за подписа, който гласял „С уважение А.Пърдю“. Естествено, че когато баронети се заканват да ти сипят витриол във врата, всяко добре възпитано и чувствително момиче няма да седне да подбира думите си. Подобни обстоятелства неминуемо влизат в противобой със словоизлагателните способности на човека.
Същия следобед влакът отвел Уилфред в Йоркшир. А привечер наел стая в „Герба на ффинч“ в селото, където сър Джаспър бил сквайер. А с падането на нощта вече се спотайвал из парка на ффинч Хол и пристъпвал на пръсти в околностите на къщата, наострил зорки уши.
Не след дълго, както си дебнел, до слуха му от един висок прозорец достигнали звуци, които го вкаменили като статуята в близкия шадраван и го накарали да стисне юмруци до побеляване на кокалчетата.
Защото източникът на звуците несъмнено бил плачеща жена.
Уилфред не мигнал цяла нощ, ала на сутринта вече си бил съставил план за действие. Няма да ви отегчавам с описание на бавните, досадно постъпателни действия, посредством които се сближил с личния прислужник на сър Джаспър, който бил сред неотменната клиентела на селската кръчма. Достатъчно е да ви кажа, че посредством обилно черпене, дружески слова и много бира той спечелил обичта на този човек. Така или иначе, след около една седмица успял да го склони с цената на солидна сума в сухо да поиска отпуска поради внезапно тежко заболяване на леля му, като за свой заместник посочи братовчед, за да не остане господарят му необслужен.
Този братовчед, както вече сте се досетили, бил самият Уилфред. Ала много различен Уилфред от тъмнокосия, гладко избръснат млад учен химик, революционизирал света на химията едва преди няколко месеца, като доказал, че H2O+b3g4z7-m9z8 = g6f5p3x. Преди да потегли от Лондон за това мрачно и опасно начинание, той бил взел предпазната мярка да навести известен магазин за маскарадни костюми и да си закупи рижа перука. Освен това си набавил и чифт сини очила, които за жалост се оказали излишни за ролята, която си бил отредил. Прислужник със сини очила на носа би събудил подозренията и на най- лековерния баронет. Така че като предварителна подготовка Уилфред просто си нахлузил перуката, обръснал мустаците и си намазал леко лицето с крем „Циганска радост“. След което поел към ффинч Хол.
Външно ффинч Хол бил типичното мрачно и прокобно провинциално имение, което съществува с едничката цел в него да се извършват невъобразимо ужасни престъпления. Още по време на краткия си набег из неговия парк Уилфред бил забелязал поне пет-шест местенца, които имали незавършен вид без кръстчето, с което полицията отбелязва къде точно е открила трупа. В такива именно къщи гарвани грачат грозно и зловещо в градината малко преди смъртта на наследника, а нощите се огласят от смразяващи кръвта писъци иззад зарешетените прозорци на кулите.
Интериорът на къщата не се оказал по-ведър. А що се отнася до обслужващия персонал, той бил най- потискащото нещо в цялото имение. Състоял се от престаряла готвачка, която, както стояла надвесена над казаните, напомняла за действащо лице от „Макбет“, а икономът Мъргатройд бил огромен, страшен екземпляр с едно кривогледо око и злокобно пламъче в другото.
Много мъже при подобни обстоятелства биха се сащисали. Но не и Уилфред Мълинър. Като оставим настрана факта, че като всички Мълинърови и той бил неустрашим като лъв, нека не забравяме, че бил дошъл в това място с точно такива очаквания. Затова си плюл на ръцете и ококорил широко очи. Не минало много време и неговата бдителност била възнаградена.
Един ден, както се промъквал странишком из мрачните коридори, зърнал сър Джаспър да се качва по стълбите с пълна табла в ръце. Таблата съдържала поставка за препечени филии, половин бутилка бяло вино, пипер, сол, зеленчуци и покрито блюдо с нещо, което чувствителният нос на тренирай химик след предпазливо душене определил като пържола със сос от гъби.
Като се потулвал из сенките, Уилфред проследил баронета до най-горния етаж на къщата. Сър Джаспър поспрял пред една врата, почукал, вратата се отворила, отвътре се протегнала ръка, подносът изчезнал, вратата се затворила и баронетът си тръгнал.
Също и Уилфред. Вече бил видял, каквото му трябвало и бил открил, каквото търсел. Върнал се в помещенията за прислугата и се заел да облича в конкретна форма намеренията си под зоркото и злокобно око на Мъргатройд.
— Къде беше? — попитал подозрителният иконом.
— Ами къде ли не — отвърнал Уилфред с показна небрежност. Мъргатройд го изпепелил с кривогледото си око.
— По-добре си стой, където ти е мястото — изръмжал грубо. — В тази къща стават неща, за които по- добре и да не знаеш.
— Ъх! — съгласила се готвачката и изтървала глава лук в казана.
Уилфред неволно потреперал.
Но тръпката още не била преминала, когато усетил и известно облекчение. Поне, казал си той, не морят от глад горкото дете. Пържолата издавала необичайно притегателен аромат и ако менюто се поддържало на това ниво, то Анджела нямало да се оплаква от снабдяването.
Ала облекчението му било краткотрайно. Какво означават пържолите, запитал се той, за момиче, заключено зад дебели решетки в злокобна провинциална къща и насилвано да се омъжи за мъж, когото не
