сюжета. Бинго не е милионер, но никога не е страдал от недостиг на налични. Освен постъпленията от чичо му, които ежемесечно му тъпчат джоба, той завърши успешно тазгодишния сезон на надбягванията с препятствия. Защо тогава ще дава обяд на любимото момиче в подобна кочина?
Точно в този момент към нас се приближи сервитьорката. Хубаво момиче.
— Няма ли да чакаме…? — започнах аз, защото много ми дойде. Не стига дето води момичето по такива неназоваеми места, ами е готов да започне и да се тъпче, преди то да се е появило. Ала зърнах топографията му и си затворих устата.
Очите му бяха оцъклени. Лицето му бе обагрено от красиво зарево. Ако Пикасо имаше Розов период, той много би се зарадвал на Бинго.
— Здравей, Анабела — рече приятелят ми, след като преглътна мъчително.
— Здрасти — каза момичето.
— Анабела, да ти представя Бърти Устър, мой стар приятел.
— Много ми е приятно. Какъв хубав ден.
— Чуден — откликнах аз.
— Виж, сложил съм си връзката — пелтечеше Бинго.
— Много ти отива — отвърна момичето.
Ако някой ми кажеше, че подобна връзка ми отива, бих го светнал с чадъра по главата, без оглед на възраст и пол. Бедният Бинго обаче само се доизчерви от доволство и запремигва по най-отблъскващ начин.
— Е, какво ще хапнете днес? — внесе момичето делова нотка в светския разговор.
Бинго предано се зачете в менюто.
— Искам чаша какао с мляко, студено телешко, баница с шунка, парче плодов кейк и целувка. Същото и за теб, нали, Бърти?
Как не повърнах. От години се нарича мой приятел, а през цялото време е допускал, че ще оскърбя предания си стомах с подобна отврат.
— Или предпочиташ горещ пудинг с месо и малко лимонада? — продължи Бинго.
Страшно е да наблюдаваш пораженията, които нанася любовта. Този човек, който така лекомислено ми предлагаше целувки с лимонада, само преди една седмица обясняваше на оберкелнера в „Клариджис“ как именно майсторът-готвач да приготви неговото sole frite augourmet aux champignons и заплашваше да го захлупи на главата на човечеца, ако указанията му не са спазени безпрекословно. О, спи ли Бог?
Препечен хляб с масло и чаша кафе ми се сториха единствените в менюто, които не звучаха като приготвени за почерпка на предпочитани врагове, а след като си поръчах, Анабела ни остави насаме.
— Е? — попита прехласнатият Бинго.
Явно държеше да чуе мнението ми за току-що отдалечилата се издънка на Борджиите.
— Много е мила — смотолевих аз. Той не остана доволен.
— Не намираш ли, че е най-възхитителното създание, което си виждал през целия си безполезен живот?
— Да, да — побързах да го успокоя. — Къде се запозна с нея?
— На танцова забава в Камбъруел.
— Какво, по дяволите, си правил на танцова забава в Камбъруел?
— Ами твоят Джийвс ми предложи да купя два билета. Мероприятието било с благотворителна цел.
— Джийвс? Сега чувам, че ходел по танци.
— Е, и той има нужда да си отдъхне от теб. Така или иначе, Джийвс присъстваше на веселбата и доста ловко се мяташе по дансинга. Отначало нямах намерение да ходя, но после си викам — я да ида да се посмея. Господи, Бърти, като си помисля какво щях да изпусна! — пребледня той внезапно.
— Какво? — не проумях аз.
— Анабела, идиот такъв! Ако не бях отишъл, нямаше да срещна Анабела.
— О!
Тук Бинго изпадна в транс и излезе от него само веднъж, колкото да отхапе от баницата с шунка.
— Бърти — чух по едно време. — Искам един съвет.
— Давай.
— Нямам предвид твоя съвет, защото той не би свършил работа никому. Не се засягай, но всички те знаем какво си магаре.
— Продължавай.
— От теб искам просто да изложиш моя казус пред Джийвс и да чуеш с какво предложение ще излезе. Често си ми казвал, че те е измъкнал от какви ли не накисваници. Ако може да се вярва на думите ти, той е мозъкът във вашата къща.
— Досега не имало случай да ме подхлъзне.
— Тогава му разкажи за мен.
— Кое за теб?
— Моята дилема!
— Каква дилема?
— Ами чичо ми бе, кретен! Какво, според теб, ще каже чичо ми? Ако го цапна с тая история, ще почне да се връзва пред камината на моряшки възли.
— От докачливите ли е?
— И още как. Трябва деликатно да го подготвим за новината. Все пак съм зависим от дъртия. Ако ми отреже наличните, пиши ме свършен. Значи така — питаш Джийвс как да постигна щастлив завършек. Кажи му, че ако ми издейства сватбения марш, може да разчита на половината ми кралство. Или с други думи на десет лири. Джийвс ще си напъне ли мозъка за десет лири?
— Не се и съмнявам.
Не мислете, че бях изненадан от готовността на Бинго да споделя с Джийвс сърдечните си трепети и то без задръжки. Това би било първото нещо, хрумнало и на мен при всяко сгромолясване от стълбата на живота. Мозъкът си е мозък, а джийвсовият няма равен на себе си.
След вечеря побързах да му изложа случая.
— Джийвс!
— Да, сър?
— Зает ли си в момента?
— Не, сър. По това време чета някоя поучителна книга, но ако имате нужда от услугите ми, мога да отложа заниманието си за по-подходящи времена.
— Трябва ми твоя съвет. Става дума за господин Литъл.
— Младият господин Литъл, сър, и старият, който живее в Паунсби Гардънс?
Както изтъкнах вече нееднократно, Джийвс знае всичко. Аз цял живот познавам Бинго, споделял съм с него и последната си мастилница в училище, а да пукна, ако имах представа къде живее чичо му.
— Откъде знаеш, че живее в Паунсби Гардънс?
— Поддържам отношения от лично естество с готвачката на стария господин Литъл, сър. Дори сме стигнали до известно споразумение.
Бре да му не види! Ако пък ми е минало през ума, че Джийвс е способен на подобни… как да ги нарека.
— Да не искаш да, кажеш, че си сгоден?
— Смисълът на споменатото споразумение би могло да се резюмира с подобни думи, сър.
— Виж ти!
— Тя е изключително надарена готвачка, сър — поясни Джийвс. — За какво искахте да говорите с мен?
Аз му изложих казуса.
— Така стоят нещата, Джийвс, и е редно да се притечем на помощ на горкия Бинго. Разкажи ми за дъртия Литъл. Що за птица е?
— Доста любопитен екземпляр, сър. Откакто се е пенсионирал, живее като отшелник, посветил се единствено на удоволствията на масата.
— Лакомо прасе, с други думи?
