заигра някъде дълбоко в кристала. Отраженията от стаята, умножени стократно, се сляха и затанцуваха, докато очите му се опитваха да огледат всяко кътче във вътрешността на сферата. А после се понесоха във вихър, смесиха се, замъглиха се и потъмняха. Меко бяло сияние в центъра на сферата замени червенината от огъня и Пъг усети, че погледът му е заклещен в капана на приятната му топлина. „Като топлината на кухнята в замъка“ — помисли си той разсеяно.
Изведнъж млечнобялото вътре в топката изчезна и Пъг видя пред очите си образ на кухнята. Дебелият Алфан, готвачът, правеше сладкиши и облизваше сладките трохи по пръстите си. Това привлече гнева на Мегар, главния готвач, защото за Мегар този негов навик бе отвратителен. Пъг се засмя на гледката, на която неведнъж беше свидетел, и тя изчезна. Изведнъж се почувства уморен.
— Кълган уви сферата с плата и я отмести.
— Добре се справи, момче — рече той замислено. Остана за малко прав, сякаш вглъбен в нещо, после седна. — Не подозирах, че можеш да постигнеш толкова ясен образ от първия опит. Но явно ще се окаже, че си нещо повече, отколкото изглеждаш на пръв поглед.
— Какво искате да кажете, ваше благородие?
— Няма значение, Пъг. — Той замълча за миг и продължи: — Използвах тази играчка, колкото да преценя докъде ще стигне погледът ми, и така те мернах по пътя. Както ми куцукаше с отеклия си крак, прецених, че сам изобщо няма да стигнеш до града, затова пратих Мийчъм да те прибере.
Пъг се смути от това необичайно внимание и бузите му се изчервиха. После отвърна с присъщата за тринадесетгодишен хлапак самоувереност:
— Не е трябвало да го правите, майсторе. Щях да стигна до града навреме.
Кълган се усмихна.
— Може би да, а може би не. Бурята е необичайно силна за това време и гибелна за пътниците.
Пъг се вслуша в тихия ромон на дъжда по покрива на къщата. Бурята сякаш бе утихнала и той се усъмни в думите на мага. Сякаш прочел мислите му, Кълган каза:
— Повярвай ми, Пъг. Тази поляна е защитена от много повече неща, не само от силните мълнии. Щом пресечеш кръга от дъбове, очертаващ границите на владението ми, ще усетиш бурята. Мийчъм, ти как го преценяваш този вятър?
Мийчъм остави тестото, което месеше, и се замисли за миг. После каза:
— Ами почти толкова е лош, колкото оная пущина, дето изхвърли на брега шест кораба преди три години. — Замълча за малко, сякаш да премисли сравнението си, после кимна в потвърждение. — Тъй де, почти толкова лоша е, само дето няма да духа толкова дълго.
Пъг си спомняше бурята преди три години — беше изхвърлила търговския флот на Квеган на път за Крудий на скалите на Моряшка скръб. В разгара й стражниците по стените на замъка бяха принудени да влязат вътре, иначе щеше да ги издуха. Ако тази буря наистина бе толкова силна, тогава магията на Кълган беше впечатляваща, защото извън къщурката дъждът ромонеше кротко като пролетен дъждец.
Кълган се отпусна на пейката, запали загасналата си лула и избълва облак сладникав бял пушек. През това време вниманието на Пъг вече се бе насочило към лавиците с книги, подредени зад магьосника. Устните на момчето се движеха безмълвно, докато се мъчеше да разчете какво пише на подвързиите.
Кълган повдигна вежди.
— Значи можеш да четеш, така ли?
Пъг се сепна смутен, че може би е обидил магьосника, натрапвайки се в дома му. Кълган усети смущението му и каза:
— Няма нищо, момче. Не е грешно, че знаеш буквите.
Момчето се успокои.
Мога малко да сричам, ваше благородие. Мегар, готвачът, ме научи да чета по рафтовете на складовете до кухнята. Пък и някои числа знам.
— И числа значи — възкликна добродушно магьосникът. — Какво пък, ти май ще излезеш рядка птица. — Старецът се пресегна зад гърба си и издърпа от библиотеката един том с ръждивокафява кожена подвързия. Разтвори го, изгледа накриво една от страниците, после друга и най-накрая като че ли намери това, което смяташе за подходящо. Извъртя разтворената книга и я положи на масата пред Пъг. Посочи му страницата, украсена с великолепна плетеница от змии, цветя и виещи се около една голяма буква в горния ляв ъгъл лози. — Прочети това, момче.
Пъг никога не бе виждал нещо подобно. Учил се беше върху прост пергамент с букви, надраскани от грубата ръка на Мегар с помощта на овъглена пръчка. Седна, омаян от красивата изработка, и усети, че старият маг го гледа съсредоточено. Съвзе се и зачете.
— А после дойде приз… призивът от… — Втренчи се в думата, затруднен от сложните, нови за него съчетания. — … Закхара. — Млъкна и вдигна очи към Кълган да се увери, че не е сбъркал. Магьосникът му кимна да продължи. — Че северът трябваше дабъде заб… забравен, та сърцето на империята да не зал… залинее. И макар босанийци по род, ония воини все още бяха верни в службата си на Велики Кеш. Прочие, заради нейната превелика потреба, те се вдигнаха на оръжие и напуснаха Босания, и отплаваха с кораб на юг, та всичко да спасят от разруха.
— Достатъчно — рече Кълган и затвори книгата. — Доста добре се справяш с буквите за ратайче.
— Тази книга, ваше благородие… каква е тя? — запита Пъг, докато Кълган я прибираше. — Никога не съм виждал подобно нещо.
Кълган изгледа продължително хлапака, с което отново го притесни, а после му се усмихна успокоително. Постави книгата на рафта и каза:
— История на тази земя, момче. Дар ми е от абата на Ишапската обител. Превод е от кешийски текст и е отпреди повече от сто години.
Пъг кимна.
— Звучеше толкова странно… За какво се разправя?
Кълган отново се вгледа в Пъг, сякаш искаше да види нещо вътре в момчето, и отвърна:
— Преди много, много време, Пъг, всички тези земи, от Безкрайно море през планините Сивите кули, та чак до Горчивото море, всичко това е било част от империята на Велики Кеш. Далече на изток съществувало малко кралство, на едно островче на име Риланон. То се разраснало, погълнало кралствата по околните острови и се превърнало в „Островното кралство“. По-късно отново се разширило и на континента, и макар все още да носело името Островното кралство, повечето хора започнали да го наричат просто „Кралството“. Ние, които живеем в Крудий, сме част от това кралство, макар да сме много отдалечени от престолния град на Риланон — и все пак сме в границите му.
— Веднъж, преди много години — продължи магьосникът, — империята на Велики Кеш изоставила тези земи, защото се въвлякла в продължителен кървав конфликт със съседите си на юг, Кешийската конфедерация.
Пъг се унесе заслушан във величавата приказка за древни империи. Но беше и достатъчно гладен и забеляза как Мийчъм пъхна няколко малки самуна кафяв хляб в пещта. После вниманието му отново се върна към магьосника.
— Кои са били Кешийската конфе…?
— Кешийската конфедерация — уморено каза Кълган — са група държавици, съществували като васали на Велики Кеш в продължение на векове. Дванадесет години преди тази книга да бъде написана, те се обединили против потисника си. Всяка поотделно била твърде немощна, за да се опълчи на Велики Кеш, но съюзени се оказали сериозен противник. Почти не й отстъпвали, затова войната се проточила с години. Империята се принудила да опразни северните си провинции от легионите си и да ги прехвърли на юг, оголвайки севера за попълзновенията на друго, ново и по-младо кралство.
— Дядото на херцог Боррик, най-младият син на краля, повел армията на запад, разширявайки Западните владения. Оттогава всички части на древната имперска провинция Босания, с изключение на Свободните градове на Натал, били наречени херцогство Крудий.
Пъг се замисли за миг, после отрони:
— Бих искал да отида някога във Велики Кеш.
— И като какъв ще идеш, като ботуш? — изсумтя насмешливо Мийчъм.
Лицето на Пъг пламна. „Ботуши“ наричаха безимотните мъже, наемници, които се биеха срещу заплащане и славата им не беше много по-добра от тези на пътните разбойници.
