може да достави ягоди. Това ставаше следобед през месец април.
Сали Каръл Хапър, опряла брадичка на ръката си, а ръката на старото си място до прозореца, се взираше сънливо в лъскавата прах, над която за първи път тази пролет трептеше горещината. Тя гледаше как един много стар форд излиза опасно от ъгъла и с гръм, пъшкане и подскачане спира на края на алеята. Тя не издаде звук, но миг след това пронизващо познато изсвирване разцепи въздуха. Сали Каръл се усмихна и премигна.
— Добро утро.
Една глава с мъка се появи изпод покрива на колата.
— Отдавна не е утро, Сали Каръл.
— Така ли? — каза тя с превзета изненада. — Може и да не е.
— Какво правиш?
— Ям една зелена праскова. Чакам всеки момент да умра.
Кларк се изви до последен предел, за да види лицето й.
— Водата е топла като парата от чайника. Искаш ли да отидем да плуваме?
— Не ми се ще да се мръдна — въздъхна мързеливо Сали Каръл, — но мисля, че ще дойда.
Информация за текста
© 1920 Ф. Скот Фицджералд
© 1986 Николай Попов, превод от английски
F. Scott Fitzgerald
The Ice Palace, 1920
Разпознаване: NomaD, 2008
Редакция: bambo, 2008
Допълнителни корекции: beertobeer, 2008
Издание: Ф. Скот Фицджералд. Избрани творби в три тома, том II. Народна култура, 1986
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10016]
Последна редакция: 2008-12-24 18:13:34
1
Благородството задължава (фр.). — Б.пр.
2
Герой от баладата на известния канадски поет Робърт Сървис (1874–1958). — Б.пр.
3
Недовършена поема от английския поет-романтик Самюел Колридж. — Б.пр.
