XIII
Но Ленски нямаше охота
да влачи брачната кола;
с Онегин той, самин в живота,
сърдечна дружба пожела.
Събраха се вълна и камък
и стих със проза; лед и пламък
не са по-чужди при това.
Едва подали си ръка —
един от друг се отегчиха;
а после — срещи при езда —
разходки по поля, бърда —
и в скоро време се сближиха.
Тъй хората по някой път
от скука почнат да дружат.
XIV
Но дружба с толкова заслуги
пак рядка е във наши дни.
За нас са нули всички други,
а единиците сме ний.
Наполеоновци сме строги —
а милионите двуноги
са все оръдия за нас;
не тачим дружеския глас.
Почтен и искрен бе Евгений,
познал бе хората добре
и смогнал бе да разбере
и между многото презрени
със такт да отличи едни
и от сърце да ги цени.
XV
На Ленски думите мъгливи
и тази пламенност при спор,
съжденията колебливи
и вдъхновения му взор —
Онегин срещаше без глума,
охлаждащата своя дума
се мъчеше да задуши —
защо сега да му руши
илюзията за блаженство?
Та нека вярва по-добре;
след време сам ще разбере,
че в нищо няма съвършенство.
Простено е за млада кръв
бълнуване и жар такъв.
XVI
Оспорваха се един други
в оценки за добро и зло,
народи с минали заслуги,
наука, бъдно и било,
и предразсъдъци вековни,
на гроба тайните съдбовни,
живот и смърт — те своя съд
над всичко ще произнесат.
Обзет от мисли вдъхновели,
поетът стих в речта вплете
или поема прочете;
и снизходително Евгений
го слуша, впрочем без добре
да може да го разбере.
XVII
Но страстите, уви, най-вече,
ги занимаваха… Така
от бурната им, власт далече,
Евгений можеше сега
за тях с въздишка да разправя.
Блажен е, който ги познава,
горял е в тях и оцелял —
или съвсем не е горял,
гасил е любовта с разлъка,
враждата — с клюка; нито ден,
от всяка дружба отегчен,
не е горял в ревнива мъка
и с дядовските си пари
на карти не играй дори.
XVIII
Когато свойто знаме свием
в благоразумна тишина,
когато страстите надвием
и видим смешната страна
на поривите отлетели
и отзвуците закъснели —
смирили буйни младини,
обичаме да чуем ний
на чужда страст гласа метежен;
тъй някой грохнал старец хром,
забравен в бедния си дом,
наостря своя слух прилежен
