Александър Пушкин
Евгений Онегин
Роман в стихове
Petri de vanite il avait encore plus de
cette espece d’orgueil qui fait avouer
avec la meme indifference les bonnes
comme les mauvaises actions, suite
d’un sentiment de superiorite peut-etre
imaginaire.
He c мисъл гордите да славя,
да забавлявам с пищен слог —
аз бих желал да ти представя
на вярна дружба скъп залог,
достоен за душа прекрасна,
душа, изпълнена с мечта,
с поезия и мисъл ясна,
с висок стремеж и простота.
И тъй, вземи с ръка пристрастна
творбата с пъстри стихове,
тук шеговити, там печални,
простонародни, идеални —
било в безгрижни часове,
било в безсъници родени
през ранни и през късни дни
от ум със хладни наблюдения
и от сърце с горчивини.
ГЛАВА ПЪРВА
И жить торопится, и чувстврвать спешит
I
Човек на честни, строги нрави,
щом вуйчо падна на легло,
да го почитам ме застави,
и по-добре не би могло…
Туй за мнозина е поука,
но, боже мой, каква е скука
да се навърташ с тъжен лик
и дни, и нощи край болник!
Какво безсъвестно коварство
е грохнал старец да тешиш,
възглавките му да гласиш
и сам поднесъл му лекарство,
„защо ли — тихо да шептиш —
по дяволите не вървиш!“
II
Тъй мислеше един безделник,
летейки с тройка в прах и зной,
по волята на Зевс — наследник
на най-заможен сродник свой.
Другари на Руслан, Людмила!
Дължа за дружбата ви мила
без предговор сега пред вас
героя да представя аз:
Онегин, мой добър приятел,
край тихата Нева роден,
де може би сте първи ден
видял и вие, мой читател.
Живял съм там и аз преди,
но оня климат ми вреди.
III
Баща му благородно мина
по службата, пиля пари,
три бала дава на година,
накрай съвсем се разори.
Съдбата пазеше Евгений —
мил палавник с очи засмени:
Madame го гледа в ранни дни,
а сетне я Monsieur смени.
Monsieur l’abbe, конте убого,
детето да не измори,
го учеше надве-натри,
морал не му четеше много
и в лятната градина той
бе често с питомеца свой.
IV
Когато в младостта метежна
на наш Евгений време бе
за блянове и мъка нежна,
изпъдиха Monsieur l’abbe.
