XI
Как можеше да удивлява,
да бъде нов и духовит,
с приятна лъст да забавлява,
да плаши със отчаян вид;
душа невинна да залъгва,
неволна ласка да изтръгва,
да проявява страст без шум,
да убеждава с такт и ум;
съчувствен поглед да усеща,
да схване първи трепет в гръд,
а сетне, дойде ли часът,
да уговори тайна среща,
да преподава в самота
уроците на любовта.
XII
Как рано почна на кокетки
сърцата да тревожи той!
Умело да разчиства сметки
със кой да е съперник свой!
С какви не думи го петнеше,
какви не мрежи му плетеше!
Но вий, мъже блажени,
вий дружахте с него. И, уви,
ласкаеше го с такт неволен Ф
обласов ученик лукав
и рогоносец величав,
и мнителен старик,
доволен в семейната си тишина
от своя обед и жена.
XIII, XIV
…………
XV
Понякога в леглото още
две-три писма му поднесат.
Какво? Покани? Светска поща —
на три забави го зоват:
тук бал ще е, там детски празник.
Що мисли нашият поразник?
Къде да иде по-напред?
Но все едно. Ще смогне вред.
Наконтен, подир час, доволен,
нахлупил шапка боливар,
върви по някой булевард —
разхожда се сред свят охолен.
И скита се така, дорде
настъпи време да яде.
XVI
В шейна се качва той. Тъмнее.
Вик: „Варда, варда!“ И сега
като прашец снегът сребрее
по бобровата му яка.
Поема, към Talon, уверен,
че го очаква там Каверин;
той влиза. Тапата лети
и вино блеснало шурти.
Поднасят roast-beef кървав, пресен
и труфли както всеки път —
на френското меню цветът;
до страсбургски пастет чудесен
лимбурско сирене. Накрай
и ананас златист подай!
XVII
За още чаши пали жажда
горещият и тлъст котлет,
ала часовникът обажда,
че почва новият балет.
На сцената законодател,
непостоянен обожател
на театралните звезди
и свой в актьорските среди,
Онегин литва към театра,
де всеки волно, от душа
посреща с браво entre-chat,
освирква Федра, Клеопатра
или Моина там зове,
надвикал всички гласове.
XVIII
Вълшебен свят! Там над тълпата,
на сатирата властелин,
Фонвизин, брат на свободата,
блестя с великия Княжнин;
там сетне Озеров блестеше
и със Семьонова делеше
възторзи буйни и сълзи;
