пилички, гребени красиви
и прави ножички, и криви,
и трийсет четчици край тях,
и цял флакон със зъбен прах.
Русо (ще кажа мимоходом)
недоумявал как тъй Грим
е чистел нокти несмутим,
с нехаен вид и жест свободен.
Борец за правда, с волен нрав,
но в случая съвсем неправ.
XXV
За ноктите намира време
и някой деловит човек:
нима за навици ще вземе
да води спор със своя век?
Като Чадаев — и Евгений,
добил привички несъмнени,
във облеклото бе педант,
и, както споменах, бе франт.
Три часа — днес, тъй както вчера,
пред огледалото стоя
и ето го — със лекота
върви, подобен на Венера,
облякла се за маскарад
в премяната на момък млад.
XXVI
На тоалет последна моди
спрял погледа си в този час,
описал бих го за угода
на учения свят у нас.
Това е твърде смело впрочем,
ако реша да бъда точен,
ще трябват чужди думи пак:
жилетка, панталони, фрак;
а чувствам се пред вас виновен,
че и без туй съм украсил
с чуждици бедния си стил,
макар че в речника тълковен
надниквах нявга с интерес —
но не така постъпвам днес.
XXVII
Но да се върнем на сюжета,
да тръгваме и ний на бал,
към който вече със карета
Онегин сам е полетял.
Надлъж край къщите стъмени
стоят каляски подредени.
Фенери двойни отстрани
разливат бодро светлини
и по снега дъги извиват.
Домът, потънал цял в разкош,
блести в притихналата нощ,
но сенки мяркат се припрени —
тук женски профил, там глава
и мъж се мерне след това.
XXVIII
Онегин слезе от шейната,
премина входа — и така
затича се по стъпалата,
приглаждайки коси с ръка —
и влезе. Вътре глъч, движение,
оркестър свири с отегчение,
с мазурка всеки е зает и шум,
и теснота навред;
подрънкват лейбгвардейски шпори,
във шемет двойки се въртят,
пленителни крачка летят,
следят ги пълни с пламък взори
и в ритъма на танца жив
заглъхва шепотът ревнив.
XXIX
Във дни на радост и желания
на бал бях, както у дома:
чудесно място за признания
или за връчване писма.
Съпруже с хубава съпруга,
внимавай! Правя ти услуга —
и мойта мисъл подразбрал,
пази жена си ти на бал.
Ти, майко, колкото се може
по-строго щерката следи,
лорнета зорко дръж и бди.
А то… какво не става, боже!
Това пред всички вас признах,
че сам не правя вече грях.
XXX
Уви, в забави на провала
