нова същност беше ненавистта.
Всичките му фибри крещяха омраза, той повдигна измъченото си безчувствено тяло, тази гротескна карикатура на човек, обезформените кървящи остатъци, които някога бяха ръцете. Онова, което беше лице, бе сгърчено в сатирска гримаса, животинското тяло — покрито с циреи, обгаряния, които щяха да оставят ужасни белези… Лъч светлина като острие разсече мрака. Една врата се отвори пред него.
Плъзна се, клатушкайки се по пустия коридор, стигна до двор, влезе в звездолет, готов за тръгване.
Качи се тромаво на борда, затвори вратичката.
Включи управлението за тръгване.
Неговият нищожен ум, умът, който някога беше на капитан Дизраели, сега имаше само едно желание — да убива. И знаеше цялата си по-нататъшна съдба. Какво да прави, къде да отиде.
Защото той и всички други като него бяха Врагът.
Информация за текста
© Пиеро Проспери
© 1980 Божан Христов, превод от италиански
Сканиране: Xesiona, 2008
Разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2009
Издание:
Онирофилм. Сборник фантастични разкази
Книгоиздателство „Г. Бакалов“, Варна, 1980
Италианска, I издание
Превод Божан Христов
Редактор Светозар Златаров
Водещ редактор Гергана Калчева
Оформление Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев
Илюстрация на корицата Текла Алексиева
Художествен редактор Иван Кенаров
Технически редактор Пламен Антонов
Коректор Паунка Камбурова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10560]
Последна редакция: 2009-02-28 18:00:00
