— Есме, донесох ти захарницата — побърза да съобщи Леля.
Баба впи гладен поглед в съдчето, но след миг се озърна към пчелите, които отлитаха от главата й подобно на изтребители от улучен самолетоносач.
— Зззложи малко вода и изззипи взззичко на мазззата, ззза да зззи хапнат. — Опари всички с победоносен поглед, когато Леля Ог се разтърча за да изпълни молбата й. — Направих го ззз пчели! Никой не може да го направи ззз пчели! Накрая умът ми щеше да зззе разззхвърчи във взззички позззоки! Трябва много да те бива, ззза да го направиш ззз пчели!
Леля Ог плисна забъркания набързо сироп върху масата. Роят се спусна върху лепкавата течност.
— Ама ти жива ли си? — успя да изграчи Рид-къли.
— Ей туй е полззата от универззитетззкото образзование — отбеляза Баба, която си разтриваше изтръпналите ръце. — Ззтига да поприказзваш пет минути и те ззе доззещат, че ззи жива.
Леля Ог й подаде чаша вода, която обаче увисна за миг във въздуха и се счупи на пода, защото Баба се опита да я хване с петия си крак.
— Иззвинявай.
— Знаех си аз, че не си била сигурна! — натърти Леля.
— Зигурна ли? Разбира зе, че бях зигурна! Изобщо не зъм зе зъмнявала нито за миг.
Маграт си спомни за завещанието.
— Ама нито за един миг ли?
Баба Вихронрав се смути достатъчно, за да отбегне погледа й. Потри ръце и попита:
— Е, какво стана тук, докато се бях отнесла?
— Ами — започна Леля — Маграт се опълчи на…
— О, туй си го знаех. Направихте ли сватбата?
— Сватбата ли?! Другите се спогледаха.
— Не сме, разбира се! — отсече Маграт. — Брат Пердоре от Скитниците от Деветия ден щеше да ни ожени, но елфите го удариха лошо, пък и хората сега са…
— Я да не си измисляме оправдания — рязко изрече Баба. — Пък и един старши магьосник може да проведе церемонията като едното нищо, нали?
— Аз… аз… предполагам, че е така — смънка Ридкъли, който малко изоставаше от ритъма на световните събития.
— Добре. Щото магьосникът е жрец, ама без бог и без потни длани — заяви Баба.
— Но половината гости се разбягаха! — възрази Маграт.
— Ще съберем нови.
— Госпожа Скорбик изобщо няма да приготви навреме новото сватбено угощение!
— Ще се наложи да й наредиш — обясни Баба.
— И шаферките ги няма!
— Ще минем някак и без тях.
— Нямам сватбена премяна!
— Ха, че туй по теб какво е?
Маграт огледа изцапаната плетена броня, засъхналата кал по кования нагръдник и няколкото влажни парцалчета бяла коприна, увиснали по раменете й като продрано наметало.
— На мен ми се вижда подходящо — отсъди Баба. — А Леля ще ти помогне с прическата.
Маграт инстинктивно посегна към главата си, свали крилатия шлем и приглади косата си. Съчки и папратови клонки се бяха оплели сред кичурите и, готови да счупят зъбите на всеки гребен. Косата й поначало нямаше никакъв вид и в най-добрите моменти, а сега направо беше лястовиче гнездо.
— Мисля, че няма да я пипам — реши Маграт. Баба кимна с одобрение.
— Тъй те искам. Не е важно какво имаш, а как го имаш. Е, май сме горе-долу готови.
Леля обаче се наведе към ухото й и зашепна.
— Какво?! Да, бе… Къде е младоженецът?
— Малко е сащисан — обясни Маграт. — Не знае какво го е сполетяло.
— Нищо чудно — поклати глава Леля — след такава ергенска вечер…
Наложи се да преодолеят известни затруднения.
— Имаме нужда от шафер.
— Ууук.
— Да, но все пак си наметни някаква дреха.
Готвачката госпожа Скорбик скръсти огромните си розови ръце.
— Не може да стане — отсече тя.
— Мислех си само за салата, огретен и някакви по-леки… — умолително подхвана Маграт.
Обраслата брадичка на готвачката се вирна напред непреклонно.
— Ония елфи са обърнали кухнята с главата надолу. Не знам колко дни ще оправям тук. Пък и всекиму е известно, че суровият зарзават е вреден. Не ща и да чувам за разни яйчени измишльотини на фурна.
Погледът на Маграт направо просеше помощта на Леля Ог. Баба Вихронрав бе отишла в градината, за да се отърве по-бързичко от желанието да си вре носа в цветята.
— Аз нямам нищо общо — подхвърли Леля. — Не съм си в мойта кухня, миличка.
— Ами да, туй е мойта кухня — сопна се госпожа Скорбик. — Готвачка съм тук от не знам колко си години и ми е ясно кое как се прави. Хич няма да търпя в мойта кухня да ми заповядва някакво си момиченце.
Маграт сведе глава. Леля я потупа по рамото.
— Май вече имаш нужда от туй — подаде й крилатия шлем.
— А кралят си е предоволен от… — не млъкваше госпожа Скорбик.
Нещо щракна. Тя се вторачи в насочения към нея арбалет, после срещна решителния поглед на Маграт.
— Огретен — кротко промълви кралицата на Ланкър, — и то по-бързичко!
Верънс седеше по нощница, опрял глава на дланите си. Не можеше да се каже, че помни нещо от изминалата нощ освен усещането за студ. И май никой не изгаряше от желание да го осведоми за скорошните събития.
Вратата се отвори с леко скърцане. Той вдигна глава.
— Радвам се, че си станал толкоз рано — заговори го Баба Вихронрав. — Дойдох да ти помогна с обличането.
— Прегледах гардероба — сподели Верънс. — Онези… елфи ли са били?… са опустошили всичко. Нямам какво да нося.
Баба огледа стаята, пристъпи към един сандък и го отвори. Звъннаха камбанки, мярнаха се чер-вено- жълти шарки.
— Предполагах, че не си ги изхвърлил — рече му тя. — Не си надебелял, тъй че още са ти по мярка. Я навличай премяната. На Маграт ще й хареса.
— А, не — възпротиви се Верънс. — Решението ми е непоколебимо. Вече съм крал. Ще бъде унизително за Маграт да се омъжи за един шут. Трябва да се държа на равнището на сана си в името на цялото кралство. Пък и имам гордост.
Баба го прониза с толкова нетрепващ поглед, че от неудобство той сгуши глава в раменете си.
— Ами да, имам гордост — смънка все пак. Баба кимна и тръгна към вратата.
— Защо си тръгвате? — изнервено се учуди Верънс.
— Не си тръгвам, ами се каня да залостя вратата.
Имаше и малко произшествие с короната.
Накрая намериха „Протокол и церемонии на кралство Ланкър“ след припряно претърсване в спалнята на Верънс. В книгата правилата за ритуала бяха недвусмислени. Кралят коронова кралицата. Това не е особено трудно за него, ако знае кой край на кралицата за какво служи. А дори най-пострадалият от кръвосмешение
