върху която щеше да започне Светата литургия, се виждаше отверстие с метален обков „Витлеемската звезда“. В малката приземна църква на Рождеството трудно могат да се поберат 50 човека, защото от топлината на свещите става задушно.
Богослужението беше необичайно за слуха ни. Дори младият отец Василий от храма „Преображение Господне“ на София в някои места трудно се ориентираше, защото текстът и песните бяха ту на арабски, ту на гръцки, със специфични възгласи.
За непросветените в литургиката смисълът остана непонятен. Но духовно бяхме доволни от това, че точно в неделния ден се случи да сме на най-святото място! След раздаването на нафора коленопреклонно се сведохме над „звездата“ и благодарихме на Бога за честта да бъдем близо до мястото на Неговото рождение.
Докато се връщахме към хотела, влязох сама в храма на Сирийската православна църква, откъдето се чуваше пеене.
На пейките бяха насядали много хора — млади и възрастни.
Всички изглеждаха различно, а и облеклото им беше различно, което подсказваше различен етнос. Стори ми се невероятно, че са християни, както и те навярно се изненадваха от интереса ми към тяхната църква. Припяваха по време на службата, както е било в първите векове на християнството — тогава богомолците са участвали песенно в богослужението.
На последния ред седеше млада, много красива жена, съвременно облечена, с три момченца и едно момиченце — от три до десетгодишни. След минути службата свърши и попитах непознатата на английски дали децата са нейни. Тя каза: „Да, на Господа са.“ Споделих, че в моята страна семействата рядко склоняват да имат повече от две деца, защото трудно се отглеждат. А майката на богодаруваните деца се засмя: „Пътувала съм в Европа и знам, че при вас е така, но ние нямаме високи претенции; отглеждаме децата си лесно.“ Тогава се вгледах в лицето на всяко от тях и открих Христос в младенческа възраст. Майка им беше Мариам…
После тръгнахме с автобуса към „полето на пастирите“, които откликнали на небесното знамение да се поклонят на новия Цар — Богомладенеца Христос. До VI век мястото с неголям храм е било център за поклонение на християни. След като е разрушен от персите, тук бил построен нов манастир, който да приютява монаси пустинници. Съвременната църква е изградена през 1972 г. върху разкопки. Единственият гръцки монах в нея, Игнатий, ни показа пещерата, в която са нощували пастирите. Трогна ни ненадейното му признание за личния избор на живот в монашество. Дошъл на това място преди двадесет години с група; облечен с младежки дрехи, той не подозирал бъдещето си, когато твърде възрастният игумен Серафим го повикал при себе си и му казал: „Ти няма да се върнеш в родината си, а ще останеш тук!“
И думите на игумена старец се сбъднали…
След манастира „Св. Теодосий Киновиарх“ по микрофона в автобуса съобщиха, че с маршрутни микробуси ще бъдем извозени до лаврата „Св. Сава Освещени“, разположена далече в гънките на Юдейската пустиня. В светата обител се позволявало да влизат само мъже, а на жените извън зидовете щели да предоставят написана историята на лаврата, мощи на светци за поклонение и вероятно чай, тъй като слънцето беше силно. Почти всички жени се засегнаха от пренебрежението да бъдат „отлъчени“, но екскурзоводът обясни, че това е манастирски устав от времето, когато лаврата е основана от св. Сава през VI век. Смирихме се и решихме да отидем дотам, за да видим колкото е възможно повече; да измолим отново от Бога опрощение на греховете си; да докажем по свой начин вярата в Него… И смирението ни беше възнаградено. По тези места Юдейската пустиня изглежда още по-внушителна и неизбродна. В микробуса попитах наум: „Господи, Ти навярно Си сътворил всичко това, за да се радваш и дивиш на делата си?“ Някой отвърна тихо, само на мен: „Да, дете мое“…
Щом наближихме, Мария, моята духовна сестра от Бургас, допусна: „Сигурно ще ни изпратят някой монах, който не иска да говори с жени.“… Но монахът, който ни посрещна, говореше руски и беше на наше разположение в следващите 30 минути. На въпроса ни как се казва, той се усмихна, посочи небето и каза: „Слуга на Господа.“ Той беше толкова одухотворен и общителен, че ни вдъхнови за нови разговори.
От него разбрахме, че манастирът се поддържа от тринайсет братя монаси от различни страни, които рядко се връщат в родината си, но не страдат от носталгия… Забранената зона за всеки човек изглежда мистична, затова решихме да помолим нашия домакин да каже на някои жени, които желаят, някакво лично послание до Бога… Когато целунах ръката му, той ме попита как се казвам и като повтори името ми, каза: „Пази те силен ангел!“ Повярвах му, почувствах кураж и сила… Докато се изкачвахме по стръмните стълби към автобуса, ангелът ми ликуваше с благодарност!
ДНЕС крайъгълният камък на Давидовия жертвеник на планината Мория, върху който Соломон изгражда величествения юдейски храм, се намира в Омар джамия. Ограден е в елипсовидно стъкло, над което има сферичен свод; създава впечатление за хармонично свързване на земята с небето, затова се нарича куполът на света. Юдейската традиция отъждествява този камък с жертвоприношението на Исаак от баща му праотец Авраам. Съгласно мюсюлманското предание пък от тази скала Мохамед се е възнесъл с коне на небето с име Варак (Мълния), за да получи откровение от Аллах. Ето защо точно тук мюсюлманите са издигнали светилището. Според тях на това събитие и откровение се базира цялата световна религия ислям, чиято рождена година е 622 г. сл.Хр.
В панорамния изглед на града позлатеният купол на Омар джамия отдалече напомня купола на християнски храм; впечатлява с внушителни размери и хубост, та всеки поклонник иска да отиде по-близо до нея. Допреди трийсетина години е била отворена за мюсюлмани и християни, но в наши дни е отворена само за мюсюлмани. Един час на ден (от 13 до 14) портите на огромния религиозен комплекс се отварят за разходка на вярващи от други изповедания. Тогава дворът с аркади, древни колонади, фонтани, градини напомня разноезично, многонационално, разноверско гъмжило от хора, които търсят Единия Бог с различни имена.
Как дежурният на вратата в мюсюлманските светилища разбира дали някой мъж не е мюсюлманин? Преди всичко по външния вид и поведението. Ако непознатият изглежда подозрителен, прави опит да влезе само от любопитство, се проверява паспортът му; искат се доказателства за знание и принадлежност към вярата. Колкото до жените, те са винаги в дълги дрехи, със забрадки, със сведени очи… Как да излъжеш, че си мюсюлманка, ако в знойния пек си дама с обикновена слънчева шапка и къс панталон?… Строен, симпатичен арабин стоеше със светлокоса рускиня пред портиера, който поиска доказателства за вярата на жената. Беше облечена в бежова пола над коляното, гримирана, с леко преметнат шал над косата. Наложи й се на руски да каже на кавалера си, че ще го чака в хотела, докато той е на молитва… Ако юдеин или християнин честно заяви вярата си и иска да влезе в джамията заради скалата на Авраам, той трябва да получи разрешение от най-висока инстанция, за да добие право на посещение.
Такъв е редът — друговерци не се допускат, за да не смущават!
Същото се отнася и за близката джамия Ал Акса в двора на ислямското светилище, където в празнични за мюсюлманите дни дворът се препълва с хиляди мъже и жени. В останалите джамии на Йерусалим и страната влизането не е така строго, но навсякъде се изисква благоприличен вид за молитва.
В двора се намира ротонда, на чийто мозаечен под има звезда, вградена в кръг. Съгласно преданието, който застане в този център, той и неговият род получават опрощение на всичките си грехове в миналото и в бъдеще… Е, колко лесно би било, ако е така!
Омар джамия и Стената на плача имат общ вход, но разделен на две. И в двата случая се прави електронна проверка на багажа. Почти невъзможно е чужденец, пристигнал за първи път в Йерусалим, да не посети всеизвестната стена, останала в руините на юдейското светилище, спомен за Соломоновия храм. Стената е разделена на две — за мъже и за жени. Както е разделен за мъже и жени входът при гроба на пророк Давид на планината Сион… Европеецът дори не си задава въпрос защо е така — това са местни традиции! На ниво човешки ръст камъните са потъмнели от ръцете, докосвали се до тях с молитва. Процепите на големите блокове са запълнени от листчета, изписани на различни езици. Слава на Бога, че Той знае всички земни езици и приема нашите желания от мислите, преди да ги напишем върху хартия… На столове недалеч от стената седят стотина жени на различна възраст; четат текст от свещени писания и молитви. Най-силно привлича изражението на млада еврейка с две деца в бебешка количка. Тя е закрила
