последната година в пансиона. Щях да бъда принудена да си изкарвам сама прехраната, лишена от семейство, дом, в една чужда страна. — Горчилка се надигна в гърлото на Джини, докато изговаряше топлите слова за майката на Джоана, която не бе съумяла нито да обикне, нито да й се довери. Джини знаеше, че Джоана бе принудила майка си да плаща разходите й и възрастната жена се бе съгласила само и само да отвлече Джоана от лошите привички в живота. — Когато открия татко, ще си върна парите, която ми зае майка ти.
— Каквото е мое, е и твое, Джини, и винаги е било така между нас. Не се нуждая от парите ти, имам нужда от помощта ти и ти ми я обеща.
Джини би желала нейната собствена майка да е жива сега, за да й помогне със съвет, но я бе изгубила когато беше на единадесет. Смъртта й бе тласнала самотния й и измъчен баща към втори непоносим брак.
Сякаш прочела мислите й, Джоана заговори:
— Кленис зае мястото на майка ти, а Нандайл — на моята. Бащите ни са глупави мъже.
— Не мога да виня татко за това, че се ожени повторно, беше толкова безпомощен без мама. Но животът и на двама ни щеше да е съвсем различен, ако не беше срещнал тази алчна, самолюбива и зла жена. Той си мислеше, че имам нужда от майка, а Грийн Оукс се нуждае от стопанка. Вярваше, че тя ще заеме това място. Но Кленис ни донесе само нещастие. От първия миг не ме хареса, не искаше да ме види и затова убеди татко да ме изпрати в пансиона. Знам, че той се съгласи, защото искаше да съм в безопасност, докато той се бие във войната. Не й вярваше и затова внесе достатъчно пари в лондонската банка, за да плати обучението ми. Не е предполагал, както и всички останали, че войната ще продължи толкова дълго. Всичко щеше да е наред с мен, ако Кленис ми бе изпратила парите. Нали помниш, че татко ми пращаше пари направо от Колорадо, допреди да изчезне. Ядоса се, когато научи, че тя не иска да ми помага, но не можеше да я обвини, без да разкрие, че е жив. А онази вещица повярва, че съм захвърлена на произвола отвъд океана и вече никога не ще ме види.
Джини помогна на Джоана да отпие глътка вода и нагласи възглавниците й. Продължи да говори, за да даде възможност на момичето да помълчи и да си почине.
— Зная, че тя и новият й съпруг откраднаха наследството и дома ми, но няма да воювам за тях. Грийн Оукс никога няма да е същият, след като те са били там.
— Но ако научат, че татко не е бил убит във войната, че е бил пленен и изпратен на Запад и че там е открил сребърна мина — със сигурност ще поискат да сложат ръка и на нея. Тъкмо затова татко не иска да се свърже с онази жена. Когато след края на войната се прокраднал до дома и научил, че се е омъжила за онзи янки, когото моята полусестра смята за свой истински баща, той решил, че най-добре ще е, ако остане мъртъв за тях. Новите му проблеми започнали, след като се върнал в Колорадо. Как е възможно да повярват, че баща ми би убил партньора си, за да вземе дела му от мината? Това е абсурдно и аз ще му помогна да го докаже. Запомних картата, която ми изпрати, и после я унищожих. Знам как да открия колибата му, знам и къде е скрита картата на участъка.
— Това, че знаеш идентичността на виновника, няма да те спаси от беди, Джини. Онези места са диви. Не си ли чувала за хищните животни и за индианците?
— Осъзнавам, че планът ми е рискован, но татко е в беда и аз трябва да му помогна. Ако е мъртъв, длъжна съм да се убедя, че убиецът е наказан.
— Също както и аз трябва да съм сигурна, че предателят на моето семейство е наказан.
— Аз знам, че този човек е виновен, но за баща ти не мога да съм сигурна.
— Виновен е, че е принудил мама да избяга от него чак в Англия. Едва ли би побягнала без причина. Отказваше да се върне, дори когато той спря средствата ни, за да я принуди. Щом една жена предпочита да остане без пукната пара, вместо да се върне у дома при мъжа си, това не говори добре за него. Мама е била принудена да стане любовница на онзи граф, за да оцелее.
— Тя го е обичала, Джоана, и сама го признава.
— Но графът не я е обичал. В противен случай щеше да се разведе с жена си и не би преустановил издръжката ми още в мига, когато положиха студеното тяло на мама в гроба — макар да бе обещал, че ще се грижи за мен. Поне беше достатъчно честен да върне вещите й.
— Писмата от баща ти, които открихме, ме обезпокоиха, Джоана. Те си противоречат с ужасните неща, които майка ти разказваше за него.
— Никога не е казвал, че обича или желае нея, а само мен — неговата собственост. Предложил й да заплати завръщането, без съмнение, за да избегне скандала или понеже не е можел да понесе да му бъде отнето нещо, което е притежавал. Чудя се как ли обяснил заминаването ни на околните?
— Съдим за него по думите на майка ти, Джоана. Ами ако тя изопачава нещата? Той твърди, че тя ще разполага със свобода и много пари, ако се завърне у дома, или те изпрати. Моли я за прошка и разбиране заради предишните му грешки, каквито и да са те, или каквито тя смята, че е имало. Не може да е чак толкова лош, Джоана. Дори признава, че е бил егоист, страхливец. Казва, че е сгрешил и че съжалява. Знаем за две от грешките му — неговата любовница и приемния син — но не познаваме историята им. — Джини говореше уверено, ала същевременно се питаше дали предположенията й са верни. Бенет Чапман можеше и да е ужасен човек. А също и неговият „син“ — зъл, като сина на нейната собствена мащеха.
Джини хвърли тъжен поглед на своята мила, сладка, хубава Джоана. Бяха неразделни от години. Даваха си една на друга смелост, сила, винаги бяха една до друга за добро и лошо. Не ми я отнемай, Боже.
— Искаш от мен да измамя баща ти, представяйки се за теб, докато ти си…
— Мъртва, издъхнала и погребана тук, под твоето име, Джини.
Сълзи бликнаха от очите на Джини и тя побърза да ги избърше, за да не тревожи Джоана.
— Не говори така, не мога да слушам подобни неща.
— Не разбираш ли? Ако бъдеш официално обявена за умряла, твоята мащеха ще престане да те търси и тогава ще можеш спокойно да откриеш баща ти. Научат ли, че си пристигнала тук, ще се досетят защо. Опасно ще е не само за теб, но и за баща ти. Преди да отидеш при него, би могла да уредиш нещата вместо мен.
— Ами ако не успея да разкрия тайната? Едва ли Бенет Чапман ще е готов да разкрие предишните си грешки. А може би не е направил нищо лошо, Джоана. Историята е далеч по-сериозна от онова, което ни каза майка ти и ни разкриха писмата.
— Ако е така, сигурно щеше да ме потърси. Не го направи.
— Според майка ти — напомни Джини.
— Мъж със сила и богатство лесно би надвил на майка ми. Имало е начини да ме получи обратно. Но не го е сторил. Бил е прекалено зает със собствения си син, за да почувства, че му липсвам или да се разтревожи за мен. Сега синът му е на двадесет и пет — със седем години по-голям от мен. А татко би могъл да има внуци досега. Дори да е отказвал поддръжка на мама, поне на мен е дължал нещо. Няма да знае дали с мама сме живи, докато ти не му кажеш. Това е несправедливо и жестоко. Няколко кратки писма за шестнадесет години не могат да изтрият стореното. Заслужавам отплата или поне логично обяснение. Няма да издъхна в мир, ако не се закълнеш, че ще ги получиш вместо мен. Знам, че не ще нарушиш думата си.
Джини направи опит да облекчи агонията на приятелката си.
— Майка ти го е напуснала, когато си била едва на две години и затова не го познаваш. Ако е лъжел в онези писма, сигурно ще заяви, че за всичко е била виновна майка ти. Как да разбера дали не ме лъже?
— Умна си, ще разбереш. Ще го дебнеш за противоречия. А след като се разкрие, намери начин да го накажеш, така както той наказа нас.
— Ако е виновен. Ако ли пък не, тогава какво да правя? Когато научи, че не съм неговата истинска дъщеря, той ще побеснее.
— Не, ако останеш там вместо мен.
— Какво искаш да кажеш? Да изживея живота си като Джоана Чапман?
— Защо не? Баща ми е богат и могъщ. Изоставил ме е като малка, значи ми дължи много. Ти ще получиш онова, което дължи на мен. Аз съм неговата законна наследничка, не онази жена и нейният син. И това е идеалното решение и за двете ни. Ако е виновен — накажи го. Ако ли пък не — сключи мир и го направи щастлив. Ще имаш свой дом, сигурност — всичко, от което се нуждаеш.
