взаимопомощта са задължителна част от пътуването, никога не бива да допускате между вас да застават лични дрязги и неприязън. Казвам се Стив Кар, аз съм вашият водач, скаут, предводител и началник — наричайте ме, както щете. Но аз ще се разпореждам по време на това пътуване. Ако не можете да ми се подчинявате без колебание, тогава по-добре не идвайте. Ако ли пък дойдете и по пътя започнете да създавате проблеми, ще бъдете зарязани тутакси. Това може да звучи жестоко, но е за доброто на всички ви. Ясно ли е?
Джини гледаше как черните очи се местят от жена на жена, проследявайки погледа на всяка и кимаха в знак на съгласие.
Съжали, че си е позволила да се засрами заради една невинна забележка и когато погледът му падна върху нея, каза:
— Ще се подчинявам на заповедите ви, мистър Кар. Името ми е Ана Ейвъри. Аз съм дъщеря на Чарлз Ейвъри. Баща ми и аз се местим от Савана в Тексас. — Джини забеляза, че пронизващият поглед на Стив се впива в нея, сякаш се опитваше да проникне зад завесата на измамата, или може би в нея се обаждаше вината, че мами околните, по-голямата част от които изглеждаха съвсем добросърдечни.
— За да тръгнем колкото се може по-скоро, дами, идвайте на време за подготовката — всяка сутрин и следобед. Ще започваме точно в девет, по обед ще ви давам двучасова почивка, за да нагледате децата си, после отново ще работим до пет и ще прекратяваме, за да можете да сготвите вечеря, да отметнете домакинската работа и да сложите децата да спят. Обучението, което ви предстои да преминете, ще се движи в бързи темпове. И ще е трудно. Всички до една ще се изморявате, особено в началото. Някои може и да се поразсърдят, когато се позабавят с храненето на малките. Но не позволявайте на умората и изтощението да ви надвият. Когато обучението приключи, ще можете да се грижите за вашите хора и за фургона, в случай че нещо се случи с вашия съпруг… или баща — добави той, хвърляйки кос поглед на единствената неомъжена персона. — Тръгнем ли, ще имате възможност да практикувате наученото, за да не го забравите. Понякога ще се налага мъжете да отдъхнат, или да продължат напред за дивеч, или да насекат дърва за огъня и тогава вие ще се управлявате впряга във фургона и лагера. — Стив отново огледа жените една по една, за да се увери, че го слушат внимателно.
— Днес ще се научите да впрягате коне и да се грижите за фургона, за да не се развали по пътя. Невинаги ще можете да се возите, затова всекидневно ще се упражняваме, за да подобрим умението, силата и издръжливостта ви. Днес следобед ще започнем с ходене на една миля.
— Да ходим цяла мила? След работа? — оплака се Мати Епс.
— Да, и утре също. На всеки два дни ще увеличаваме разстоянието с по една миля. Когато приключим подготовката, ще можете да вървите цели пет мили, преди да се наложи да починете на фургона. Когато върху него са натоварени покъщнината и децата, а почвата отдолу е мека, мулетата не ще могат да издържат тежестта ви. Ако не се грижите за вашите животни, те няма да стигнат далеч. Отнасяйте се с тях като с членове на семейството, в някои случаи и по-добре. Нерядко животът ви ще зависи от тях.
— А защо да не използваме волове, мистър Кар? — попита Ели. — Те пасат трева, не се хранят с овес и по-късно бихме могли да ги изядем. Защо точно мулета?
— Мулетата изминават дневно пет мили повече от воловете, мисис Дейвис — обясни Стив. — Всеки три дни с магарешки впряг ще скъсяват пътуването ви с един ден в сравнение с волския. Онова, което сте похарчили за овес, ще е по-малко от парите, дадени за припаси за вас, през по-дългия път. Не можете да се храните с мулетата, освен ако не сте закъсали, но те са по-лесни за впрягане и управление и също стават за оран. Освен това бандитите ще са далеч по-изкушени да отмъкнат някой тлъст, охранен вол, вместо жилестото ви муле.
Стив се ухили и жените последваха примера му. Малко хумор, за да намали напрежението, реши Джини. Звучеше образовано и имаше добри обноски, макар в началото да й се бе сопнал.
— И какво ще трябва да научим всички ние? — запита Мати Епс.
— Да управлявате фургона: ще се научите да го контролирате и да маневрирате с него, да поддържате необходимата дистанция, да пресичате реки, да излизате от калта, да заменяте счупените колела, да успокоявате впряга при буря и да се защитавате — ей такива неща!
— Да се защитаваме ли? От кого? — запита Мати.
— От бандити и негодници, които все още се скитат из онези земи и нападат хората — обясни той. — Ако някоя от вас храни бебе, нека каже, за да мога да я пусна по-рано.
Внимавайте, отбеляза наум Джини, впечатлена от това как бе сменил темата преди малко, може би за да не ги плаши.
— Та има ли някоя от вас, дами, която вече знае как се впрягат животни?
Джини видя, че три или четири жени вдигнаха ръце. Почувства облекчение, че не е единствената новачка в лагера.
— А колко могат да яздят кон?
Всички с изключение на четири вдигнаха ръце, а Вирджиния Ан Марстън се почувства горда, че е опитна ездачка. Зачуди се дали да признае, че може да язди западняшки — обкрачила седлото, но сетне се отказа, смятайки че разликата от страничното английско седло не ще да е голяма.
— А колко могат да стрелят с пушка?
За Джини не остана скрита усмивката на водача, когато всички вдигнаха ръце, ала нещо не беше наред по ухилените им лица. Не се ли усмихваха насила?
— Има ли някоя да носи дете? — той почака малко и настоя. — Говорете истината. Не искам вашият живот или този на бебето да бъде изложен на опасност. Както вече ви казах, чака ни здрава работа и натоварване — нито една от жените не отговори и Стив продължи. — Има ли някоя от вас някакъв недъг, който би й попречил да се подготвя?
— Имам изкривен глезен — рече Луси Ийвс, вдигнала ръка. — Но рядко ми създава проблеми.
Стив погледна към леко извития глезен под повдигнатата рокля.
— Гледай да ме предупредиш, ако се обади.
— Да, сър — отвърна с ведра усмивка Луси.
— Някакви въпроси или коментари, преди да започнем? — Стив отново огледа кръга жени. Не го интересуваше дали им е симпатичен, просто щеше да си свърши работата и да им даде най-доброто, на което е способен. Веднага щом разкрие престъпника, който преследваше, щеше да предаде групата на истинския водач на кервани, който ги чакаше близо до западните покрайнини на Джорджия. — А сега да преминем към устройството на фургона и грижите по поддръжката му — започна той инструктажа си. — Джеф Ийвс, мъжът на Луси, ни преотстъпи своя фургон за днешния урок. Съберете се там — той посочи с ръка.
Стив погледна към хубавицата, която от първия миг му бе хванала окото.
— Не мисля, че ще е удачно да пътувате в тази красива рокля, мис Ейвъри — отбеляза той. А после добави към останалите: — Най-добре ще е да носите старите си дрехи, дами, а не тоалети, които можете да похабите. Ако пък имате панталони, ще ви е по-удобно да се придвижвате. Не се старайте да изглеждате модерни по време на урока — всички ние ще бъдем твърде уморени, за да го забележим. А сега да вървим — той махна с ръка, сякаш подкарваше стадо.
Всички се насочиха към фургона на Луси Ийвс, ала Стив спря хубавицата и добави:
— Защо не се преоблечете? Ще ми бъде мъчно да видя изцапана тази чудесна рокля. Ако побързате, едва ли ще ни накарате да ви чакаме — той се обърна и застигна останалите жени, които бяха наблюдавали сцената с интерес.
Джини проследи с поглед отдалечаващите се жени и после се затича към фургона на Ейвъри, където беше багажът й. Забележките му я бяха ужилили. Тя се зарови в багажа, търсейки нещо по-скромно от лъскавата рокля, която си бе сложила. Докато се обличаше тази сутрин в града, дори не бе предполагала какво ще представляват уроците. Тя побърза да свали зелената пола и блузата и след като дръпна перденцето, се преоблече. Докато закопчаваше трескаво последните копчета, за да „не ги накара да чакат“, тя кипеше вътрешно. Ако това беше комплимент за тоалета ми, той дойде през задната врата! Майка й обичаше да казва: „Хубава ли се направиш, хубава ще бъдеш“. Ала изглежда това не беше в сила за водача им. Тя с яд си помисли, че 24 март 1867 година едва ли ще бъде приятен ден, ако той продължи да се държи така критично с нея.
Когато Джини се присъедини към групата, Стив я огледа така, сякаш искаше да попита: „Това ли са ти
