килията си четири дни, без да вкуси храна, а всичките тия дни употреби в бдения, сълзи и чести коленопреклонения. В четвъртият ден, както предрече, пак дойде при нея цялото църковно изпълнение и се наслаждаваха на нейното обичайно поучение. И пак достатъчно ги настави и приведе сърцата на всички в Божий страх. Когато настана вечерта и тя вече разбра близкия час на своята смърт, всичките ги дигна на молитва, като каза: „Времето на моето отминаване вече настана (2 Тим 4:6) и трябва да се потрудите малко заедно заедно с мене! Надявам се уверено, че заради вашите молитви ще получа милост в страшния ден на на праведния Съдия, в оня страшен час!“
И много още от тоя род изрече пред свещения причт. А те като чуха това, много ги заболя сърцето и вдигнаха плачевен вопъл към небето. Стана голяма мълва и хлипане, но преподобната даде знак с ръка и спря неутешния плач на всички, като каза: „Не смущавайте душата ми, владици и господа защото още съм с вас и ще прекарам времето си с вас, колкото Господ пожелае! Затова побдете малко с мене и отправете към Бога благодарствени молби за мене!“ Те едва престанаха от плача, обърнаха се към молитва и единогласно отправиха песнопение за нея. Докато те пееха, тя предаде Богу дух, когато изгубиха надежда, внезапно плачът прекъсна пението, беше немалко ридание и мълва, и плачевните гласове изпълниха въздуха. Като узнаха станалото, всички околни се стекоха и заедно оплакваха общата загуба. Благоговейно приготвиха тялото на преподобната и достолепно го почетоха с надгробно пение, и го положиха в храма на пречистата Богоматер, който се нарича и Св. София, дето преподобната вършеше дивни, преславни и безбройни чудеса, които ако започнем подробно да разказваме, цяла година ще трябва да разказваме. Но за да не разтегнем много дълго словото си, малко нещо от тях ще кажем, което ще бъде достатъчно за умните да приемат и останалото за истина.
Един мъж високопоставен и славен, по име Навкратий, от гр. Амория, бил назначен от тогавашния цар за воевода на Елада. Случило му се да се бие с безбожните агаряни и след като двете страни се сразили, по неведомите съдби Божии, цялото му войнство било победено: някои били убити, а други били пленени и отведени в Сицилия. Заедно с другите бил пленен и някой си стратилат, но име Артаван, от гр. Филомелия. Отведени от безбожниците, те били затворени в някаква мрачна тъмница и пазени с голямо внимание. Така задържани там, те били в голямо недоумение, какво да измислят и какво да направят. И обзети от голяма печал, призовавали помощта на всесилния Бог и Неговите близки угодници. Тогава Артаван си спомнил за св. Филотея и започнал да им разказва за нейните преславни чудеса и че получила дар да лекува различни недъзи и болести. Това като слушал стратилат Навкратий, разпалило се сърцето му и започнал от все душа да призовава нейната помощ. И понеже се изпълнил с божествено желание и се разпалил с гореща вяра, не изтърпял дълго да крие това, но бързо станал и вдигнал всички на усърдна молитва, като се обливал с потоци сълзи. И всички се устремили единодушно към усърдна молитва и призовавали помощта на боголюбезната Филотея, като казвали: „Родствена на Христа рабо, нескверна невясто, чиста гълъбице, жилище на Св. Дух, ако погледнеш милостиво на нас смирените и отчаяните, и ни освободиш от тази ужасна тъмница, ще бъдем и ние тръби на твоите безчислени чудеса, с висок глас ще ги проповядваме, а останалото време на нашия живот ще преживеем целомъдрено и чисто. О преподобна майко, не ни презирай, защото горчиво бедстуваме в тази ужасна и бедствена тъмница!“ С такива молитви прекарали цялата нощ, с горещи сълзи и сърдечни стенания. Като свършили това всенощно бдение и приключили молбата си, легнали да си починат и да дадат малко сънно утешение на тялото. Заспали всеки на своето място, явила им се преподобната и възрадвала сърцата им с утешителни думи, като рекла: „Молитвата ви е чута и Бог не презря вашите въздишки. Прочее, идете си с миром и се завърнете се по домовете си, като въздадете на Бога своята благодарност, Който освобождава от окови затворниците!“ (Пс. 67:7). Те се събудиха от радост, железните вериги лежаха паднали от тях, тъмницата беше широко отворена. Те повярваха, че видението е истинско, и веднага напуснаха отворената тъмница;стражата лежеше като мъртва и свободно избягаха. Но преди да отидат у дома си, най-напред отидоха на острова, за да въздадат на преподобната своите достолепни благодарности. След като изпълниха това си задължение, всеки от тях се завърна у дома си и на всички разказваха преславните чудеса на преподобната Филотея.
След като това се разнесе на всякъде и успя дя влезе във всяко ухо, някой си прокажен, изпълнен с вяра и горещо усърдие, бързо дойде в църквата на преподобната майка, призоваваше милостта и с прилежни молби и чести поклони, дълго време с безсънни нощи, пост и изтезание измъчваше себе си и неотстъпно прекарваше в нейния божествен храм. Блажената, като видя неговото дълго прилежание и телесната му проказа, която за малко не го беше свършила, веднага склони на милост, яви се на съне на църковния клисар и му заповяда да го помаже с масло от светото кандило на пречистата Богоматер по цялото тяло. Като стана от сън, клисарят бързо изпълни заповедта, и не след много дни го изпрати здрав у дома му, за да прославя Бога и да Му благодари, както и на Неговата близка угодница.
Мина много време и много чудеса станаха. Гръцкото царство крайно изнемогна и държащите неговия скиптър изпаднаха в тежки обстоятелства. Като намериха подходящо време, римляните люто и сурово се нахвърлиха върху гръцката държава и нанесоха непоносима беда. В същото време и българското царство стана много крепко и силно, и всичките околни области обхващаше и покоряваше. Тогава в България управляваше царския скиптър добре и даже великолепно благочестивия и славен цар Калоян (1197–1207). Като виждаше гръцкото царство съвсем изнемогнало, и той се нахвърли срещу него мъжествено, и много градове и села плени и разори. И като събра всичко хубаво, пренесе го в своя славен гр. Търново — целият народ с всички животни пресели в своята държава. Като вършеше всичко това, чу и чудесата на преподобната Филотея и много се разпали сърцето му. Защото нещо обикновено е това, душите на боголюбезните да проявявят усърдие към добродетелта и всячески да показват ревност. След като завоюва целия оня край и го подчини на своята власт, дойде и там, дето лежеше честното тяло на преподобната, изпълни се с неизказана радост, като хвалеше Бога и прилежно Му благодареше. Падна пред честните мощи на преподобната, обля ги със сълзите си и благоговейно ги целуна. После заповяда да се отслужи всенощно бдение и раздаде на бедните много милостиня. Сутринта се отслужи божествена литургия, на която присъстваше царят в голяма радост и веселие заедно с всичкото си войнство. И взе хубавото решение да принесе тялото на преподобната в своята държава. Обаче благоволи тази си мисъл да сподели и със своите съветници и князе, което и направи. А те като чуха това от царя, извикаха като с едни уста: „Сърцето на царя е в Божиите ръце! (Прит. Сол. 21:71). Царю, прави скоро, каквото си намислил! Ние вярваме, че ако изпълниш на дело това решение, голяма полза ще принесеш на нашите души, но и на нашата страна и нашият град ще получи голяма помощ!“
Не след много дни царят заповяда тялото на преподобната да бъде пренесено в славния гр. Търново с много почести и благоговение. За тая цел бяха отредени 300 избрани войници с началник някой си Теодор, човек благоговеен и честен, благочестив и верен като никой друг, храбър на война и красив на ръст. Но на лявото си око имаше перде от много години, много средства пръсна по лекари и много грижи имаше за това, обаче никаква полза не получи. След като получи от царя последно нареждане и събра всичкото си войнство заедно, веднага се отправи към мощите на светата с усърдие, с все душа ги целуна, проля много сълзи от очите си и просеше да получи милост за повреденото си око. И като се разпали от гореща вяра, взе лявата ръка на светата и я положи на окото си. И о чудо, внезапно въпросното перде на окото му изчезна и той с чисти очи ясно гледаше сияйната слънчева светлина и беше много радостен за преславното си проглеждане. Това чудо се разчу навсякъде и всички славеха Бога и преподобната Филотея. А Теодор с всичкото си войнство взе почтително мощите на боголюбезната и потегли с радост и ликование, както някога богоотецът Давид пред сенния ковчег (2 Цар. 6:14). Тогава при нейното пренасяне, Бог показа много и различни изцеления, които е невъзможно подробно да бъдат разказани на вярващите, а само с вяра да ги приемат и да ревнуват на добродетелта.
Като приближиха Търново и патриархът узна това, той свика целия църковен притч и целия народ излезе да посрещне със свещи, кандила и благоухания, с благоговение целуна честните мощи на преподобната, и със сърдечно усърдие усълзи и съкрушение каза такива радостни думи: „Искрена Христова рабо, доме на добродетелта и жилище на Св. Дух, пустино жителнице, как прелетя от Изтока и стигна до нас, смирените?! Добре дошла в нашата среда, и то не само да ни посетиш, но и да пребиваваш винаги с нас, да ни научиш ненаучените да следват твоите божествени пътища, и да ревнуват на твоята богодарувана чистота! И тялото си полагаш тук като залог, а с духа си се наслаждаваш на небесната красота, гледаш не като в огледало и с предположение пресладкия Иисус, а лице с лице (1 Кор. 13:12), и беседваш с Него не посредствено, а свойски, и чисто Му принасяш своите молитви за нас! Прочее, моли се винаги за нас, твоето стадо, за да завършим мирно нашия живот в благочестие и праведност! (1 Тим. 2:2).
