Евтимий Търновски
Житие на света Филотея Търновска1
Родина на блажената беше гр. Поливот в Памфилийската област. Нейните родители се наричали Иоан Патриций и Ирина, чеда на благородни родители, постоянно пребъдващи в страх Божий, ден и нощ посещаващи Божиите храмове, хранели гладните и давали потребното на просещите. Но винаги им беше въжделено да получат рожба. И не се излъгаха в надеждата си, след като прилежно се молеха и проливаха горещи сълзи. Прочее, родиха светата и я нарекоха Филотея, като изпълниха сърцата си с неизказана радост, а на Бога отправяха благодарствени песни. Като минаха три години, блажената Ирина остави съпруга си и детето си и премина в нетленните жилища. А Иоан Патриций се намери в голямо недоумение, че детето от самото си рождение не приемаше нито млякото на майка си, нито на друга жена. Тя беше хранена от божествения промисъл и преуспяваше напред. Като стигна шестгодишна възраст, дадоха я да се учи на свещените Книги. И толкова много напредна в учението, щото цялото Писание знаеше наизуст. Така, че всички и се чудеха и навсякъде се носеше славата и. А толкова процъфтя във въздържанието, щото цяла седмица прекарваше без храна, и само в събота и неделя — след като се причести с божествените Тайни — вкусваше малко хляб и някакво накиснато вариво и след това пак се придържаше в своето правило като внимаваше денонощно в божествения закон и насищаше душата си със свещените Писания.
Когато стана на 14 години, въпреки нейното желание, я съчетаха в плътски брак. Годеникът й Константин беше благороден и във всичко приличаше на Филотея, и караше своя седемнадесета година. А истински боголюбезната, като се видя против желанието си съчетана в брак, беше в недоумение, с каква хитрост да запази себе си девствена, и от все сърце и душа възнасяше към Господа своите прилежни молби: „Господи Боже, погледни на моето смирение и ми дарувай сила да запазя своята девственост, докато ме прибереш при Себе си!“ Така си се молеше всеки час и беше овладяна от неизразима печал. Но намери удобно време, когато вече я съчетаха с мъжа и и ги затвориха в брачния чертог тя веднага падна на земята и безшумно заплака, със сълзите си ороси земята и с ръце се биеше по лицето, като казваше: „Уви, уви, какво пострадах! Отвори своята бездна, земьо, и ме погълни, окаяната, жива!“ Като я гледаше Константин така неутешно да плаче, едва я вдигна от земята и я попита за причината на този безутешен плач. А тя, едва престанала от плача си и отхвърлила всякакъв срам, му каза: „Господарю мой, ето аз цялата съм в твоите ръце. Но ако почакаш и изслушаш съвета, който ще те посъветвам, ние двамата и своите души ще спасим и ще станем причина за полза на другите.“ Той рече: „Остави всяко съмнение и страх, говори какво искаш!“ Тогава боголюбезната каза: „Когато четях божествените писания, намерих една древна повест, която разказваше следното…
Някоя си благоговейна девица била отдадена на мъж, който се казвал Амун и бил от благороден произход. Когато дошъл часът да се съчетае със своята невяста, той и казал с тих глас и умилителен израз: «Любезна моя съпруго, познаваш ли мъжката съблазън?» Тя му отговорила: «Не господине мой, съвсем не я познавам.» Тогава той и рекъл: «Послушай ме тогаз внимателно и аз ще ти кажа подробно всичко, което ще ни се случи, ако се съчетаем един с друг! На мене ще създадеш много грижи, а на себе си безмерна печал и всегдашна мъка. Освен това когато заченеш, ще те обхванат нетърпими болки, така щото самата си храна не ще можеш сладко да ядеш, а сънищата ти ще бъдат бодежи и стенания. А когато започнеш да раждаш, какви немощи ще бъдат, какви пъшкания, какви родилни болки тогава, с една дума казано — ще те сполети нещо като безнадеждна смърт, и ти ще отправиш погледи насам-натам и не ще намериш кой да ти помогне. Но ако родиш благополучно, ще те обхванат безмерни грижи и трудове: да го накърмиш, да го окъпеш, да го повиеш, да го нахраниш — безброй работи! Пък и за мъжа грижи, за управници, за църкви, за дрехи. Ако ли пък се роди ненормално, ще ти се приложи двойна печал. А над всичко — и грижа за зестра! Ако ли пък и бедност ни сполети, ще почнем да предпочитаме смъртта пред такъв живот. Затова послушай ме, който ти мисля доброто: нека пребъдем в девство през този къс живот, за да наследим бъдещия, дето няма печал, скръб и въздишка (Ис. 35:10; 51:11).
Там няма нито тъмнина, нито звезди; няма лято, няма пролет; няма зима, няма жега; а всичко е светлина, всичко е радост. Там Христос е дървото на живота (Бит. 2:9), на което всички светци се наслаждават според достойнството, кой как себе си е очистил. Нека и ние това да подражаваме и да се постараем това да постигнем!» Това като чула годеницата от своя годеник, напълнила очите си със сълзи и рекла: «Господарю, ако това е така и ако такъв е животът на тоя свят, аз съм готова във всичко да те слушам. Прави прочее, каквото искаш, аз на твоята воля няма да се противя.»
След като така се увещавали взаимно и с клетва утвърдили, по-нататък пребивавали в девство и чистота. След като доста време там поживели, с общо съгласие решили, малко да се отлъчат от света и да живеят в уединение, понеже се бояли да не би някой лош и разтурен човек да ги прелъсти, да ги върне към плътските страсти и да погуби душите им с телата. По съвета на великия Антоний отишли в Нитрийската планина, построили си в пустинята проста колиба и там пребивавали много години, като с поклони, пост и молитвени бдения обуздавали плътта. Но дяволът, който ненавижда доброто и не може дълго да търпи чистотата и добродетелта на Божиите угодници, вложил в жената страстни помисли, и тя много страдала и постоянно се измъчвала. Но била мъдра Христова невяста, за това като се видяла в такива страдания, премъдро и разумно изповядала това на блажения Амун и прилежно измолила да и направи отделна малка колиба. Той изпълнил молбата й и така прекарали всичките останали 18 години, като запазили докрай своята чистота и целомъдрие.
Подир не много време блажената заспала своя блажен сън и отишла при Христа, Когото възлюбила. Добродетелният Амун, който бил жилище на Св. Дух, и той малко дни поживял подир нея и получил своята кончина, чиято душа — носена от ангелите в небесата — видял св. Антоний Велики, който се намирал тогава на разстояние 15 дни път. И мнозина други са показвали такива жития, на които и ние ако подражаваме, ще получим подобна на тяхната награда. Прочее, сега нека ти бъде угоден моят съвет, господарю мой мъжо, и нека пребъдем в чистота, като опазим телата си девствени. Няма трайна полза от кратковременното удоволствие; макар и дълго време да живеем, все ще се върнем в пръстта. И тъй, нека пребъдем в страх Божий, за да получим приготвените блага заедно с всички, които са имали страх от Господа!“
Това като чу Константин от своята годеница, взе думата и рече: „Ако бих вярвал, че всичко това е истина, което казваш, с радост бих го направил. Но се боя да не се получи някое лукавство, и да не можем избягна упреците.“ На това тя бързо отговори: „Кълна се в праведния Съдия, който ще съди живите и мъртвите, че ти казах истината: до края на живота си ще пазя тялото си девствено, пък ако ще и хиляди смърти да претърпя!“ И понеже той повярва, че казаното е истина, веднага се покори на нейния съвет, и с клетва утвърди това, и по-нататък пребъдваха в девство и целомъдрие.
Подир някое време Константин беше избран за църковен клирик. Не след много време бащата на блажената Филотея приключи живота си. А те пребиваваха, като изпълняваха всички Божии заповеди: бедните хранеха, голите обличаха, а от църквата денонощно не отстъпваха. И всички подражаваха техния добър живот и получаваха голяма полза от него. Преживяха по такъв начин около 6 години и Константин почина. А блажената му устрои погребение по приетия ред и на Бога отправяше благодарствени песни. Като намери удобен момент, освободи всички слуги и слугини, а имота и богатството раздаде на бедни и немощни, според както е казано: „Пръсна и раздаде на сиромаси, и правдата му пребъдва вечно“ (Пс. 111:9). Много богатство изразходва и по църкви и монастири, като ги достатъчно украсяваше. Накрай взе със себе си една слугиня и така излезе от своя дом.
До град Поливот има едно езеро и в него един остров. Там се посели преподобната, построи си малка келийка и там пребиваваше далеч от всякакъв метеж, като обуздаваше тялото си с пост, молитвени бдения и лежане на голата земя. И толкова се подвизаваше против страстите, щото кожата и прилепна към костите. Но дяволът, който ненавижда доброто, не изтърпя дълго да я остави неизкушена, а повдигна срещу нея различни борения: кога страхования, кога разни привидения, за да смути сърцето и, кога в змии, кога в зверове претворяваше себе си, за да я плаши. А тя постоянно имаше в устата си псаломските думи: „Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие!“ (Пс. 6:9) Една нощ застана по обичая си на молитва и издигна към небето ум и ръце. Тогава внезапно започна да се колебае мястото, а отвън се чуваше голям шум и викове, като че е дошъл някой си цар. И едни се мъчеха да откъртят вратата, други започнаха
