да събарят колибата и си викаха един на друг: „Хванете я тая скоро, хванете я и в езерото я хвърлете!“ Боголюбезната разбра, че това е бесовска работа, и към молитвата си притури още молитва: „Иисусе Христе, единородно Слово на Отца, Който си благоволил да се въплътиш от жена, за да изцериш женското престъпление, като си приел човешко естество от пречистата Дева Богородица, погледни на мене, смирената Твоя раба, която се уедини тука заради Тебе! Ето, врагът, началник на злото, като ревящ лъв ходи и търси да ме погълне (1 Петр. 5:8). Защото е възприел обичая на се нахвърля повече на женския пол и да го облага със срам, като предизвиква против нас обвинения и ни прави посмешище. Но Ти, Който си възсиял неизречено от Дева Мария и по този начин си благословил женското естество и докрай си отнел от него вината и обвинението, изпрати на мене, бедната, Своята помощ, за да се върне неговия срам върху неговата глава, и всичката му враждебна сила да бъде посрамена! Защото си благословен во веки веков! Амин!“ И като се прекръсти с кръстно знамение, веднага всичките привидения изчезнаха. Тя не престана да възпява и славослови Бога до сутринта, прибавяйки към подвизите подвизи и в сърцето си възходи (Пс. 83:6). Как да опиша извора на нейните сълзи, непрестанни въздишки, прекрасното мълчание, непрестанните молби, честите коленопреклонения, крайното безстрастие, любовта към Бога, ангелското житие и много други такива прояви, които вършеше поради божествената си любов?!
Живеейки тъй и в плът подражавайки живота на безплътните ангели, Господ не остави дълго да се крие този неин живот, ами се разнесе слух за него по цялата околност на онова място и славата и се носеше навсякъде, и всички прославяха Бога заради нея. Мнозина благочестиви се стичаха при нея, а тя ги утвърждаваше със своите божествени слова. Тогава все още езическата заблуда владееше всички и демонските капища винаги бяха пълни с идоложертвена воня и дим, и много хиляди мъченици тогава бяха избивани, а верните се колебаеха сред голямата буря и метеж. Това кажи речи ставаше всеки ден.
Филотея слушаше, страдаше от тежка печал и поучаваше всички свои посетители с божествените Писания и изобличаваше докрай езическата заблуда. Получи и дара да цели болни, и мнозина недъгави и прокажени получиха от нея изцеление. Понеже беше изучила божественото писание докрай и беседваше богобоязливо, всички привличаше да разберат Бога, както магнитът има качество да привлича желязото.
Някоя жена тежко болна дойде при нея: гърдите и ядеше някаква болест и много средства беше раздала по лекари, но никаква полза не беше получила. Боголюбезната като я видя така да страда, заболя я сърцето и се смили над нея. Веднага се обърна към молитва с поток от сълзи, като казваше: „Боже Вседържителю, пощади Своето създание и не го оставай дълго да се мъчи!“ И като взе малко от своето кандило на Богоматер, помаза двете и гърди, и с ръка направи над тях кръстно знамение, и така за кратко време я изпрати здрава в дома и. След като мина доста време и слухът за това чудо се разнесе навсякъде, някой си човек Евтимий с повреден крак дойде на острова при светата, за да получи изцеление. Блажената, като го видя, попита за причината за този недъг. А той показваше ранения си крак и с умилителен глас проливаше сълзи. Тогава тази добра сред жените, блажената Филотея, го попита както някога Христос парализирания: „Искаш ли да бъдеш здрав?“ (Иоан 5:6) Той бързо отговори: „Искам, госпожо моя, и даже много искам! Смили се над мене, нещастния! Вярвам, че каквото просиш, ще ти го даде Бог.“ Тя рече: „Ето, което страдаш, от езика си го страдаш. Той ти е подарен от Бога, за да го славословиш и възхваляваш, а ти си го обърнал на празнословия, шегобийства и сквернословия. Дай дума, че вече няма да дръзваш на такива неща! А и от езическите глупости, служби и разбирания ще се откажеш, както и от ония хулни думи и мъдрувания, които вредят на ума! И моят Господ скоро ще те изцери.“ Той бързо и радост обеща да изпълнява заповяданото и даде дума, че занапред никога няма да си позволи нещо такова. Тогава светата настъпи болния му крак и призова пресветото име на Христа, и за няколко дни го изпрати здрав в дома му, и той си замина, като се радваше, славеше и благодареше на Бога. И това чудо се разчу навсякъде и хората всички славеха Бога и Му възнасяха благодарствени хваления. А блажената съвсем не се превъзнасяше от такива чудеса, а винаги помнеше в ума си думите на Давида, или по-скоро на Св. Дух: „Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава!“ (Пс. 113:9) И непрестанно измокряше постелята си със сълзи (Пс. 6:7), и представяше пред лицето си страшното и грозно съдилище на неподкупния Съдия, и немилостивите ангели, и ония мъчни митарски места, и посрамлението на грешниците, и окончателната горчива присъда: „Идете от Мене, проклети!“ (Мат. 25:41) И от гласа на своите въздишки забравяше да яде хляба си (Пс. 101:5-6).
След като поживя така доста време и след като така прекара живота си, предузна своята кончина. И като имаше обичай много да се грижи за догмите на Православната църква, наставена от Св. Дух, реши много разумно да не остави Църквата и подир смъртта си без своето промишление, както я утвърждаваше приживе с православни заповеди. Затова свика целия църковен притч и доста им говори своите свещени методични слова. Тя им рече: „Настана времето за моето заминаване оттук, затова сметнах за правилно да ви припомня преданията и решенията на православната вяра от св. Апостоли и божествените Отци. Защото както е невъзможно право да ходи оня, който няма очи, така е невъзможно да живее според Божията воля оня, който не спазва благочестието. Знаете, че православната вяра е главата на нашия живот. В старанието си да ни я предадат чиста и безпорочна св. Апостоли претърпяха разни видове смърт. Затова и вие със страх и трепет трябва да я пазите чиста и безпорочна, и да държите църковните предания непоклатни, а не да се колебаете насам-натам от различни ветрове. Ако и да е разсял различно врагът на нашия живот, дяволът, скверно и нечисто езечество, като се стреми да изтреби нашата православна вяра.
Обаче Господ Иисус Христос за нея проля Своята кръв и не остави Църквата му да бъде унищожена докрай. Но и помощ и даде, и съдбата и изведе до победа. Аз бедната съм възпитана в благочестие още от моето детинство и го получих от моите родители като многоценно съкровище. Затова ви се моля като на свещен връх в Църквата, да не забравяте преданието на св. Пророци и Апостоли, както великия апостол Павел пише на Тимотея: «Чедо Тимотее, каквото си чул от мене, предай го на верни човеци, които ще са способни и други да научат!» (Тим. 2:2)
Вам ви подобава да държите правата вяра и съвсем да не слушате езически басни. Могат хиляди пъти да ни укоряват, могат хиляди пъти да ни хулят, обаче никога лъжата няма да победи истината, нито злобата ще надделее над мъдростта. Защото те сведоха името на Божеството в творението, в човеци — о нечестие! — в дървета, в камъни, котки, кучета, и не се срамуват да мислят, че творението е станало само по себе си, и не разбират, немислените, в своето зло нечестие и мъдруване, че всичко е привел от небитие в битие единият истински Бог, Който е сътворил небето и земята и всичко видимо и невидимо. А боговете, които не са сътворили небето и земята, да погинат! (Иерем. 10:11). Подобни на тях да бъдат и ония, които ги правят и които се надяват на тях! (Пс. 113:16; 134:18). Затова езичниците се заблудиха и неразумното им сърце се помрачи. Смятайки себе си за мъдри, се оказаха безумни, и славата на единия Бог измениха в подобие на четвероноги, и влечуги, и птици (Рим. 1:21-23). Нека да видят окаяните, откъде са произлезли небесните тела и земните същества във въздуха и водите, а най-вече откъде е произлязло още по- първичното-небето и земята, въздухът и водното естество! Кой ги смеси и раздели? Какво е общението им едно към друго-отделяне и съгласие? Кой ги движи и води? Как една противна по естеството си стихия бяга с друга безвредно в пълнотата на единия свят? Как съществуват в съгласие, без да се съветват и говорят? Всичко това е дело на божестения промисъл, а те оставиха създателя, а почетоха и послужиха на творението вместо на Твореца (Рим. 1:25) и напразно се лутат, а беснуват против нашата благочестива вяра и против държащите благочестието християни, на които налагат безпощадни мъчения и ги принуждават да се отрекат от сладкото име Христово. Вие не обръщайте внимание на техните заплахи, макар и да ви водят към мъчителските колела, към кипящите казани, към меч или огън, не се бойте от техните страхотии! (Ис. 8:12, по 70-те). Нас ни очаква друг живот и друг нестареещ век, дето пророците ликуват, апостолите се радват заедно с ликовете на преподобните постници, с ангелите и архангелите, с мъчениците и всички светци. Това винаги мислете, това напишете в сърцата си! Внимавайте върху себе си и върху цялото стадо, сред което Бог ви е поставил пастири и учители (Деян. 20:28), за да опазите себе си и тях чисти и непорочни!
Всичко в този свят красиво и обично ще се разнесе като прах и ще се забрави, само добродетелта пребъдва во веки веков. Прочие, постарайте се да запазите себе си чисти и повереното паство да да изведете на живоносни пасбища, та Владетелят на всичко, като види това ваше старание, да ви въздаде достойна за трудовете ви награда и да ви сподоби със Своето царство!“
След като изрече всичко това пред целия църковен причт и след като утвърди сърцата им, пусна ги да си отидат, като им заповяда да дойдат пак подир четири дни. Тогава преподобната Филотея се затвори в
