— Не ми е ясна напълно гледната ти точка, колега Илия. Положително случаят с Р. Сами не може да те засяга.
— Така ли? Но нали всичко се свежда до мотива? Ти си зададе въпрос за мотива. Комисарят — също. Дори и аз си го задавам. Защо някой би поискал да убие Р. Сами? При това, обърни внимание, не става дума кой по принцип иска да унищожава роботите. На практика всеки земен жител би искал да го направи. Въпросът е кой е избрал именно Р. Сами. Би могло това да е Винсънт Барет, но комисарят каза, че той нямал начин да намери алфа-пръскачка, и е прав. Трябва другаде да търсим — излиза, че някой друг човек има мотив. Крещящо очевидно е. Мирише на измяна отгоре.
— И кой е този човек, Илия?
На което Бейли тихо отвърна:
— Аз, Данийл.
Това съкрушително изявление не промени безизразното лице на Р. Данийл. Той само поклати глава.
— Значи не си съгласен — каза Бейли. — Но днес жена ми беше в службата. Това вече им е известно. Комисарят дори прояви любопитство. Ако не му бях личен приятел, нямаше да спре да ме разпитва толкова бързо. А сега те ще открият причината. Това е сигурно. Йези е участвувала в заговор — глупав и безвреден заговор, но е участвувала. А един полицай не може да си позволи жена му да е забъркана в нещо такова. Явно от мой интерес е да гледам да потуля всичко. Така… И на кого бе известно това? На мене, естествено, на тебе, на Йези и… на Р. Сами. Той беше видял в каква паника е изпаднала. Когато й е обяснил, че нарежданията ни са да не ни тревожат, тя сигурно е престанала да се владее. Видя я как изглеждаше, когато дойде.
— Не е вероятно тя да му е казала нещо, с което да се е издала.
— Може и така да е. Но аз възстановявам случилото се така, както ще го направят те. Те ще твърдят обратното. И така ще излезе, че имам мотив. Убил съм го, за да не проговори.
— Няма да си помислят подобно нещо.
— Ще си го помислят. Убийството е било извършено умишлено, за да се хвърли подозрение върху мене. Защо е използувана алфа-пръскачка? Та това е доста рисковано. Трудно е да се сдобиеш с нея и винаги могат да открият откъде е взета. Смятам, че е била използувана именно по тези причини. Убиецът дори е наредил на Р. Сами да влезе в стаята с фотоматериали и да се самоубие там. Изглежда ми очевидно, че причината за това е била да се установи веднага начинът на убийството. Дори ако всички са достатъчно неуки и не са разпознали алфа-пръскачката, нямало е как някой да не забележи твърде скоро повредените фотоматериали.
— А това какво отношение има към тебе, Илия?
Бейли пресилено се усмихна, но удълженото му лице не беше весело.
— Много пряко. Алфа-пръскачката е била взета от Уилиамсбъргската атомна централа. Ние с тебе минахме вчера оттам. Видяха ни и този факт няма да остане тайна. Това ми е дало възможност да се сдобия с оръжието, както и обяснява мотива ми да извърша престъплението. А може да излезе, че ние с тебе сме били последните, които са видели и чули живия Р. Сами — като се изключи, разбира се, истинският убиец.
— Аз бях заедно с тебе в атомната централа и мога да свидетелствувам, че не си имал възможност да откраднеш алфа-пръскачката.
— Благодаря — тъжно каза Бейли, — но ти си робот и показанията ти нямат законна сила.
— Комисарят е твой приятел. Ще обърне внимание.
— Комисарят трябва да си пази службата и вече се чувствува малко неловко по отношение на мене. В това отвратително положение има само един начин да се отърва.
— Да?
— Задавам си въпроса, защо ме злепоставят? Явно за да се избавят от мене. Но защо? И пак си отговарям — аз представлявам опасност за някого. Полагам всички усилия, за да застраша този, който е убил доктор Сартън във Вселенското селище. Това може да са, разбира се, средновековниците, или поне някаква тяхна вътрешна групичка. На тази групичка й е известно, че съм минал през атомната централа — поне един от тях ме е следвал по лентите дотам, макар ти да си мислеше, че са изостанали. Излиза, че ако успея да открия убиеца на доктор Сартън, ще открия и човека, или хората, които се опитват да ме премахнат. Ако успея да проумея случая, ако го разгадая, веднага като последствие ще бъда в безопасност. Йези също. Няма да го понеса, ако тя… Но не разполагам с толкова време. — Юмруците на Бейли конвулсивно се свиваха и отпускаха. — Не разполагам с толкова време.
Бейли погледна с внезапна надежда изрязаното като с длето лице на Р. Данийл. Каквото и създание да беше, роботът притежаваше сила и преданост и не го вълнуваха егоистични подбуди. Можеше ли човек да иска нещо повече от един приятел? Бейли се нуждаеше от приятел и нямаше намерение да се вглежда придирчиво във факта, че точно този приятел има вместо кръвоносни съдове разни механизми.
Но Р. Данийл клатеше отрицателно глава. Каза:
— Съжалявам, Илия… — макар на лицето му, естествено, да нямаше и следа от жалост, — но не съм схванал нищо от това. Може би действията ми са били в твоя вреда. Съжалявам, ако според общоприетите понятия за доброта това е било необходимо.
— Какви общоприети понятия? — заекна Бейли.
— Свързах се с доктор Фастълф.
— Йосафате! Кога?
— Докато се хранеше.
Бейли стисна зъби.
— Е? — успя да изрече той. — И какво?
— Ще трябва да отхвърлиш обвиненията, че си убил Р. Сами по някакъв друг начин, а не защото разследваш убийството на моя създател Сартън. Като последствие от сведенията, които дадох, нашите хора във Вселенското селище са решили да сложат край на разследването още днес и да започнат да съставят планове за напускането на Вселенското селище и Земята.
17. КРАЯТ НА ЕДИН ПРОЕКТ
Бейли погледна часовника си почти несъзнателно. Беше 21:45. След два часа и петнадесет минути щеше да настъпи полунощ. Той бе станал преди шест сутринта и живееше под напрежение вече от два и половина дни. Усещаше, че всичко е пропито от някакво чувство за нереалност.
Посегна да вземе лулата си и торбичката, където бяха скъпоценните трошици тютюн, и като запази с мъка гласа си непроменен, каза:
— За какво става дума, Данийл?
— Нима не разбираш? — отвърна Р. Данийл. — Толкова е очевидно.
Бейли търпеливо каза:
— Не разбирам. Не е очевидно.
— Ние сме тук — каза роботът, — а под „ние“ аз имам предвид нашите хора във Вселенското селище, за да разрушим обвивката, покрила Земята, и да принудим жителите й отново да се преселят и да се заемат с колонизация.
— Това ми е известно. Моля те, не се задълбочавай в този въпрос.
— Нужно е, защото той е същественият. Ясно ти е, че се стремяхме да накажем убиеца на доктор Сартън не защото с това очаквахме да го съживим, а само защото ако не успеехме, това щеше да укрепи становището на нашите политици от Звездните светове, които са против самото съществуване на Вселенското селище.
— Но сега — изведнъж избухна Бейли, — казваш, че се готвите да си отидете у дома доброволно. Защо? Защо, за бога? Ключът към убийството на доктор Сартън е почти намерен. Трябва да е почти намерен, иначе нямаше толкова да се мъчат да ме изхвърлят от разследването. Имам чувството, че съм събрал всички данни, необходими, за да стигна до отговора. Той е някъде тук! — И Бейли заудря с юмрук главата си. — И може да изскочи навън от едно изречение, от една дума!
Той силно, до болка стисна очи, сякаш подвижното мътно желе на последните шестдесет часа наистина
