— Професоре, не разбирате ли, че Уонда и аз сме онова откритие, което търсите? Ние можем да ви помогнем да убедите световете във валидността на психоисторията и да намерите и други като нас. Така отново ще се даде ход на Проекта.
Хари погледна втренчено двамата млади хора пред него. Лицата им пламтяха от енергия и ентусиазъм и той осъзна, че това наистина топли старческото му сърце. В края на краищата може би не всичко още бе загубено. Професорът мислеше, че няма да преживее тази последна трагедия със смъртта на сина си и изчезването на снаха си и детето им, ала сега видя, че Рейч оживява в любимата му внучка. И разбра, че бъдещето на Фондацията е в Уонда и Стетин.
— Да, да — съгласи се Селдън, ставайки енергично. — Вие двамата, елате и ми помогнете. Трябва да се върна в кабинета си и да планирам следващата ни стъпка.
32
— Заповядайте, господин Селдън — каза главният библиотекар Трима Акарнио с леден глас. Хари, придружен от Уонда и Палвър, влезе във внушителния му кабинет.
— Благодаря ви, главни библиотекарю — и той се настани в един стол пред огромното бюро, с лице срещу Акарнио. — Мога ли да ви представя внучката си Уонда и моя приятел Стетин Палвър? Момичето е изключително ценен участник в Психоисторическия проект — специализирало се е в областта на математиката. А пък Стетин… Знаете ли, когато не изпълнява задълженията си като мой телохранител, Стетин се превръща в първокласен психоисторик, това е то — засмя се приветливо Селдън.
— Да, всичко дотук е чудесно, професоре — рече Акарнио, объркан от доброто настроение на госта. Беше очаквал Хари да дойде и унижавайки се, да моли за още една възможност да получи специални привилегии за Галактическата библиотека. — Само че не разбирам защо искахте да ме видите. Ясно ви е, предполагам, че нашата позиция е твърда. Не можем да позволим сдружаване на Библиотеката с човек, който е толкова непопулярен сред народа. В края на краищата ние сме обществена институция и трябва да държим сметка за чувствата на хората — с тези думи Трима Акарнио се намести назад в стола си. Вероятно унижението щеше да започне сега.
— Помня, че не успях да ви склоня. И все пак си мисля, че ако изслушате двама по-млади участници в Проекта, така да се каже, психоисториците на утрешния ден, може би ще изпитате по-добро чувство към жизненоважната роля, която ще играят в нашето бъдеще Проектът и по-специално Енциклопедията. Моля ви, чуйте Уонда и Стетин.
Акарнио хвърли студен поглед на двойката придружители, застанали от двете страни на Селдън.
— Добре тогава — каза той, кимайки многозначително към часолентата на стената. — Не повече от пет минути. Имам да ръководя цяла Библиотека.
— Главни библиотекарю — започна Уонда, — както моят дядо несъмнено ви е обяснил, психоисторията е най-ценният инструмент, който може да се използва за запазване на човешката култура. Да, запазване — повтори тя, като видя, че Акарнио широко разтвори очи при тази дума. — Прекалено много се набляга на разрушаването на Империята, при което се подценява истинската стойност на психоисторията. Защото чрез нея сме в състояние да предскажем неизбежния упадък на нашата цивилизация, но можем и да предприемем стъпки към запазването й. Ето в това се състои значението на Енциклопедия „Галактика“. И затуй ние се нуждаем от вашата помощ и от помощта на вашата велика Библиотека.
Домакинът не успя да сдържи усмивката си. Младата дама имаше неоспорим чар. Беше толкова искрена и така хубаво говореше. Погледна я как седеше пред него — русата й коса бе обтегната назад в доста строга академична прическа, която обаче не можеше да скрие привлекателните й черти, ами по-скоро ги подсилваше. Думите й започнаха да добиват смисъл. Може би Уонда Селдън е права. Вероятно той беше разглеждал проблема от погрешен ъгъл. Ако действително става въпрос за запазване, а не за разрушаване…
— Главни библиотекарю — подзе и Стетин Палвър, — тази велика Библиотека е съществувала хилядолетия. Тя представя огромната мощ на Империята дори повече от Императорския дворец, тъй като в Двореца се помещава само лидерът на държавата, докато Библиотеката е дом на цялото имперско познание, култура и история. Нейната стойност е неизмерима. Не е ли разумно да се отдаде дан на тая великолепна съкровищница? А Енциклопедия „Галактика“ ще бъде именно това — гигантско обобщение на информацията, съдържаща се между вашите стени. Помислете!
Изведнъж на Акарнио всичко му стана много ясно. Как е могъл да допусне Съветът (и по-специално онзи вечно недоволен Дженаро Мамъри) да го убеди да премахне привилегиите на професора? Лас Зенов — човек, чиито преценки той високо ценеше — беше възторжен привърженик на Селдъновата Енциклопедия.
Отново погледна тримата души пред себе си, които очакваха неговото решение. Съветът трудно щеше да открие нещо, за което да се оплаче от участниците в Проекта, при положение че младите хора в кабинета му бяха представителна част от екипа, работещ с Хари Селдън.
Акарнио се изправи и закрачи, смръщил вежди, сякаш оформяше мислите си. Вдигна една сфера от млечен кристал от масата и я задържа на длан.
— Трантор — подхвана бавно библиотекарят, — седалище на Империята, център на Галактиката. Доста удивително, като се замислиш над това. Навярно сме били прекалено бързи в преценката си за професор Селдън. Сега, след като вашият Проект — въпросната Енциклопедия „Галактика“ — ми беше представен в такава светлина — и той кимна към Уонда и Палвър, — аз разбирам колко важно е да ви разреша да продължите проучванията си тук. И естествено да позволя достъп до фондовете на Библиотеката на голям брой ваши колеги.
Селдън се усмихна благодарно и стисна ръката на Уонда.
— Препоръчвам го не само за повече слава на Империята — подчерта Акарнио, очевидно въодушевявайки се от идеята (и от звученето на собствения си глас). — Вие сте прочут, професор Селдън. Дали хората ви мислят за чудак или за гений, си е тяхна работа — изглежда, че всеки си има мнение. Ако учен от вашия ранг се съюзи с Галактическата библиотека, това само би умножило нашия престиж като бастион на интелектуални занимания от най-висш порядък. Защо пък не, блясъкът на присъствието ви може да се използва за набиране на така необходимите средства за осъвременяване на библиотечната колекция, за увеличаване на персонала и за по-дългото задържане на вратите, отворени за публиката… Ами перспективата пред самата Енциклопедия „Галактика“… Какъв грандиозен замисъл! Представете си реакцията на обществото, когато научи, че Галактическата библиотека се е включила в начинание, чиято цел е да подчертае величието на човешката цивилизация, на нашата славна история, на блестящите ни постижения и чудесната ни култура! И само като си помисля, че аз, главният библиотекар Трима Акарнио, отговарям за подсигуряването на старта на такъв велик Проект…
Потънал в мечти, той се загледа в кристалната сфера.
— Да, професор Селдън — върна се към реалността Акарнио. — На вас и на вашите колеги ще бъдат дадени пълни привилегии на вътрешни хора и голямо кабинетно пространство, където да се занимавате — той сложи сферата пак на масата и шумолейки с одеждите си, се настани обратно на бюрото. — Разбира се, ще трябва малко да се поработи, за да се убеди Съветът, но аз вярвам, че ще се оправя с него. Просто оставете това на мен.
Селдън, Уонда и Палвър се спогледаха победоносно. В ъгъла на устните и на тримата трептеше усмивка. Акарнио направи знак, че могат да си вървят, и те тръгнаха, оставяйки главния библиотекар в креслото му, замечтан за славата и честта, която щеше да се падне на Библиотеката под неговата егида.
— Удивително! — възкликна Хари, когато благополучно се настаниха в колата. — Ах, ако го бяхте видели на последната ни среща! Каза, че съм „застрашавал самата тъкан на Империята“ или някаква подобна глупост. А днес, едва за няколко минути с вас двамата…
— Не беше много трудно, деди — рече Уонда и докосна контакта, за да вкара колата в движението. След като автоматиката задейства, момичето се облегна назад — бе набрало координатите на контролното табло. — Трима Акарнио е човек с голямо самомнение. През цялото време трябваше да изтъкваме положителните страни на Енциклопедията и това събуди неговото его.
— Той бе загубен още щом Уонда и аз влязохме — обади се отзад Палвър. — Както го натискахме заедно, беше направо фасулска работа — младежът се пресегна и нежно стисна рамото на Уонда. Тя се
