Процесът (Гаал предположи, че е процес, макар в юридическо отношение малко да приличаше на съдебна процедура, за каквато бе чел) не трая дълго. Беше третият му ден. Въпреки това Гаал вече не можеше да върне спомените си достатъчно назад, за да обхване началото му.
С него самия малко се заяждаха. Големокалибрените оръдия бяха насочени към доктор Селдън. Но Хари Селдън седеше там невъзмутим. За Гаал той оставаше единствената стабилна точка в света.
В залата имаше малко хора, и то изключително барони на Империята. Печатът и публиката не бяха допуснати и беше съмнително дали значителен брой външни хора знаеха въобще, че се води процес срещу Селдън. Цареше атмосфера на постоянна враждебност към подсъдимите.
Зад масата на подиума седяха пет души от Комисията за обществена сигурност. Бяха облечени в червено-златисти униформи и носеха прилепнали блестящи пластмасови шапки — белег на тяхната съдийска функция. В центъра седеше върховният комисар Линге Чен. Гаал никога дотогава не бе виждал толкова висш благородник и го наблюдаваше смаян. По време на целия процес Чен рядко проговаряше. Даваше ясно да се разбере, че е под достойнството му да говори много.
Прокурорът на Комисията погледна бележките си и разпитът продължи, като Селдън все още беше на мястото на подсъдимите.
Въпрос: Да видим, доктор Селдън. Колко души работят понастоящем в проекта, който ръководите?
Отговор: Петдесет математици.
Въпрос: Включително доктор Дорник?
Отговор: Доктор Дорник е петдесет и първият.
Въпрос: Значи в такъв случай имаме петдесет и един? Поразмърдайте паметта си, доктор Селдън. Може би са петдесет и двама или петдесет и трима? Или дори повече?
Отговор: Доктор Дорник още не е постъпил официално в моята организация. Когато го направи, съставът й ще бъде петдесет и един. Сега, както казах, са петдесет души.
Въпрос: А да не би да са близо сто хиляди?
Отговор: Математици ли? Не!
Въпрос: Не съм казвал математици. Има ли сто хиляди души от всякакви специалности?
Отговор: За всички специалисти вашето число може да е вярно.
Въпрос: Може да е? Аз казвам, че е. Твърдя, че хората във вашия проект наброяват деветдесет и осем хиляди петстотин седемдесет и двама души.
Отговор: Струва ми се, че включвате жените и децата.
Въпрос (с повишен глас): Смисълът на моето твърдение е, че са деветдесет и осем хиляди петстотин седемдесет и двама. Хайде да не спорим за дреболии.
Отговор: Приемам тази бройка.
Въпрос (справя се с бележките си): Тогава да оставим за малко това и да се върнем към нещо, което обсъждахме доста дълго. Ще повторите ли, доктор Селдън, мислите си относно бъдещето на Трантор?
Отговор: Казах и повтарям, че след пет века Трантор ще бъде в развалини.
Въпрос: Не смятате ли, че твърдението ви е нелоялно?
Отговор: Не, сър. Научната истина е извън лоялността или нелоялността.
Въпрос: Сигурен ли сте, че вашето твърдение представлява научна истина?
Отговор: Сигурен съм.
Въпрос: На какво основание?
Отговор: Математическите изчисления на психоисторията.
Въпрос: Можете ли да докажете, че тези математически изчисления са верни?
Отговор: Само на друг математик.
Въпрос (с усмивка): В такъв случай твърдите, че вашата истина е толкова мъчно разбираема в същността си, че не може да бъде разбрана от обикновен човек. Струва ми се, че истината трябва да бъде по-ясна, не толкова загадъчна, по-разбираема за ума.
Отговор: Тя не представлява трудност за някои умове. Физиката на пренасяне на енергия, известна като термодинамика, е била разбираема и вярна през цялата история на човечеството от легендарните ери до днес, но тук може да има хора, на които ще им бъде невъзможно да конструират енергиен двигател. И то високоинтелигентни хора. Съмнявам се дали учените комисари…
В този миг един от комисарите се наведе към прокурора. Думите му не се чуха, но съскащият му глас имаше доста рязък тон. Прокурорът се изчерви и прекъсна Селдън.
Въпрос: Не сме се събрали тук, за да слушаме речи, доктор Селдън. Да приемем, че сте доказали твърдението си. Позволете ми да изразя предположението, че вашите предсказания за катастрофа може би се стремят да премахнат доверието на обществото в имперското правителство за ваши собствени цели.
Отговор: Това не е така.
Въпрос: Позволете ми да изтъкна, че според твърденията ви в определен период, предшестващ така наречената гибел на Трантор, ще избухнат различни бунтове.
Отговор: Правилно.
Въпрос: И че с предсказанието си вие се надявате да ги предизвикате и тогава ще имате на разположение армия от сто хиляди души.
Отговор: Най-напред това не е така. Но дори и да беше, едно разследване ще ви покаже, че едва десет хиляди от тях са на възраст за военна служба и никой от тях не е обучаван да си служи с оръжие.
Въпрос: Не действате ли като агент на някой друг?
Отговор: Никой не ми плаща, господин прокурор.
Въпрос: Вие нямате никакви лични интереси? Служите само на науката?
Отговор: Точно така.
Въпрос: Да видим как. Може ли бъдещето да се променя, доктор Селдън?
Отговор: Разбира се. През следващите няколко часа съдебната зала може да бъде взривена или не. Ако бъде вдигната във въздуха, бъдещето несъмнено ще се измени в някои дребни аспекти.
Въпрос: Вие се залавяте за дреболии, доктор Селдън. Може ли цялата история на човечеството да бъде променена?
Отговор: Да.
Въпрос: Лесно ли?
Отговор: Не. Изключително трудно.
Въпрос: Защо?
Отговор: Психоисторическата тенденция на населението на цяла планета
