съдържа в себе си огромна инерция. За да се промени, тя трябва да се сблъска с нещо, което притежава подобна инерция. Необходимо е или да участват също толкова хора, или ако броят на хората е сравнително малък, да измине огромен период от време. Разбирате ли?
Въпрос: Струва ми се, че да. Трантор няма защо да загине, ако огромен брой хора решат да действат така, че да не рухне.
Отговор: Правилно. Въпрос: Да кажем, сто хиляди души? Отговор: Не, сър. Твърде малко са.
Въпрос: Сигурен ли сте?
Отговор: Вземете предвид, че населението на Трантор е над четиридесет милиарда. Също така, че тенденцията към гибел засяга не само Трантор, но и Империята, а в нея живеят близо един квинтилион [1018 — Б.р.] човешки същества.
Въпрос: Разбирам. В такъв случай може би сто хиляди души биха могли да променят тенденцията, ако те и поколенията им работят в продължение на петстотин години.
Отговор: Опасявам се, че е невъзможно. Петстотин години са твърде малко време.
Въпрос: Аха! В такъв случай, доктор Селдън, от изказванията ви може да се направи следващият извод. Вие сте събрали във вашия проект сто хиляди души. Те не са достатъчни, за да променят историята на Трантор за петстотин години. С други думи, каквото и да правят, те не могат да предотвратят гибелта на Трантор.
Отговор: За съжаление вие сте прав.
Въпрос: От друга страна, вашите сто хиляди нямат никакви незаконни цели?
Отговор: Точно така.
Въпрос (бавно и със задоволство): В такъв случай, доктор Селдън — сега слушайте внимателно, сър, защото искаме обмислен отговор. Каква е целта на вашите сто хиляди души?
Гласът на прокурора бе станал писклив. Беше затворил капана; беше натикал Селдън в ъгъл, хитро му бе отнел възможността за всякакъв отговор.
След тази реплика сред редиците благородници в залата се надигна бръмчене от разговори, което се пренесе дори сред комисарите. Те се навеждаха един към друг в златисто-червените си униформи, само върховният комисар оставаше незасегнат.
Хари Селдън седеше спокоен. Той изчака да се изпари брътвежът.
Отговор: Да намали ефектът от тази гибел.
Въпрос: И какво точно искате да кажете с това?
Отговор: Обяснението е просто. Предстоящата гибел на Трантор не е самостоятелно събитие, изолирано в схемата на човешкото развитие. То ще бъде развръзка на сложна драма, започнала преди векове, която непрекъснато ускорява развитието си. Имам предвид, джентълмени, развитието, упадъка и гибелта на Галактичната империя.
Брътвежът се превърна в тъп рев. Никой не слушаше прокурора, който викна „Вие открито заявявате, че…“ и млъкна, защото виковете „Предателство!“ откъм публиката показваха, че смисълът е разбран без пояснения.
Върховният комисар само веднъж вдигна бавно чукчето си и го остави да падне. Разнесе се звук като мелодичен гонг. Когато трептенията затихнаха, престана и брътвежът на публиката. Прокурорът пое дълбоко въздух.
Въпрос (театрално): Съзнавате ли, доктор Селдън, че говорите за империя, която е съществувала дванадесет хиляди години въпреки всички превратности сред поколенията и която се крепи на доброжелателството и любовта на квадрилион [1015 — Б.р.] човешки същества?
Отговор: Зная както настоящото състояние, така и историята на Империята. Без да искам да обиждам никого, трябва да заявя, че притежавам значително повече познания от много хора в тази зала.
Въпрос: И вие предсказвате гибелта й?
Отговор: Това е предвиждане, направено с помощта на математиката. Не издавам морална присъда. Лично аз съжалявам за тази перспектива. Дори и да се признае, че Империята е нещо лошо (не правя такова изявление, състоянието на анархия, което ще последва сгромолясването й, ще бъде още по-лошо. Моят проект има за цел да се противопостави именно на това състояние на анархия. Гибелта на Империята, джентълмени, е всеобхватно явление, с което трудно ще се преборим. То се диктува от разширяващата се бюрокрация, западащата инициатива, замразяването на кастите, потискането на любопитството и хиляди други фактори. Както казах, то продължава вече векове и е прекалено величествено и масово движение, за да бъде спряно.
Въпрос: Не е ли ясно за всеки, че Империята е все така силна, както винаги?
Отговор: Белезите за сила са навсякъде около нас. Изглежда, че тя е вечна. Но, господин прокурор, и изгнилият ствол изглежда могъщ до мига, в който бурята го прекърши на две. Пристъпите на бурята свистят през клоните на Империята дори сега. Послушайте с ушите на психоисторията и ще чуете поскърцванията.
Въпрос (несигурно): Не сме се събрали тук, доктор Селдън, за да слу…
Отговор (твърдо): Империята ще изчезне и заедно с нея всичко, което е добро. Натрупаните познания ще се забравят, ще се наруши създаденият ред. Междузвездните войни ще бъдат безкрайни; ще западне междузвездната търговия; ще намалее населението; различни светове ще загубят връзка с главното тяло на Галактиката — и нещата ще продължат така.
Въпрос (тих глас сред пълна тишина): Завинаги ли?
Отговор: Психоисторията, която може да предвиди упадъка, е способна да прави изявления и по отношение на следващите тъмни векове. Току-що бе казано, джентълмени, че Империята е съществувала дванадесет хиляди години. Тъмната епоха, която ще настъпи, ще продължи не дванадесет, а тридесет хиляди години. Ще се създаде втора империя, но между нея и нашата цивилизация ще има хиляда поколения страдащо човечество. Трябва да се борим срещу това.
Въпрос (с леко възстановен глас): Противоречите си. По-рано казахте, че не можете да предотвратите гибелта на Трантор; така че ще последва гибелта — така наречената гибел на Империята.
Отговор: И сега не твърдя, че ние можем да предотвратим гибелта на Империята. Но още не е съвсем късно да се съкрати периодът на междуцарствие, който ще последва. Възможно е, джентълмени, продължителността на анархията да се намали само до едно хилядолетие, ако се разреши на моята група да действа още сега. Намираме се в деликатен момент от историята. Огромната струяща маса от събития трябва да се отклони само малко — съвсем малко. Не е възможно голямо отклонение, но е вероятно и малкото да се окаже достатъчно, за да отстрани двадесет и девет хиляди години нещастие от човешката история.
Въпрос: Как възнамерявате да го постигнете?
Отговор: Като се спасят натрупаните познания на човешката раса. Същността на човешкото знание стои над всеки отделен човек; над всеки хиляда души. С разрушаването на нашата социална структура науката ще се разпадне на милиони късове. Отделни хора ще знаят много от изключително дребните аспекти, които трябва да се познават. Сами те ще бъдат безпомощни. Безсмислените частици знания няма да се предават по-нататък. Ще се загубят през поколенията. Но ако сега подготвим резюме на всички познания, те няма никога да се загубят. Идните поколения ще градят върху тях и не ще бъде необходимо всичко да откриват сами. Едно хилядолетие ще свърши работата на тридесет хиляди…
Въпрос: Всичко това…
Отговор: Ето го целия ми проект; моите тридесет хиляди мъже с жените и децата си се посвещават на изготвянето на една „Енциклопедия галактика“. Те няма да успеят да я
