и прошепна в ухото му: — Мисля, че думата „ща“ означава точно това, което искам да изразя. Чувал ли си някога по-варварски жаргон?
Вместо Бар, Девърс реагира със задоволство:
— Отлично! Аз просто те проверявах. Само че за какъв вид сътрудничество говореше, шефе? Честно да ти кажа, дори не знам къде се намирам… — той погледна генерала. — Кое е това място, например, и каква е… хмм… идеята?
— А… Извинявам се! — Райъс беше в добро настроение. — Този джентълмен е Дакъм Бар, патриций от Империята. Аз съм Бел Райъс, Имперски пер и генерал трети ранг от въоръжените сили на Негово Императорско Величество.
Търговецът зяпна.
— Империята? Същата стара Империя, за която сме учили в училище? Ха! Ама че смехория! Винаги съм смятал, че тя вече не съществува.
— Огледай се! Тя е тук — намръщено изрече Райъс.
— Трябваше да се сетя! — Лейтън Девърс повдигна глава, брадата му щръкна към тавана. — Твърде мощни и лъскави бяха корабите, които хванаха моята летяща бъчва. Няма кралство по Периферията, което би могла да си го позволи! — той смръщи вежди. — И каква е играта, в такъв случай, шефе? Или трябва да Ви наричам „генерал“?!
— Тази игра се казва война.
— Империята срещу Фондацията, така ли?
— Да.
— Защо?
— Мисля, че знаеш защо!
Търговецът го погледна и поклати глава.
Райъс помисли малко и добави по-меко:
— Сигурен съм, че знаеш защо.
— Много е топло тук! — промърмори Девърс и се изправи, за да свали палтото си. После отново седна и протегна крака.
— Знаете ли — отбеляза той, — стори ми се, че си въобразявате, че сте ме победили. А аз мога да ви хвана, преди да сте успели да мръднете, и този стар човек, дето седи тук и непрекъснато мълчи, с нищо няма да ми попречи.
— Да, но няма да го направиш — миролюбиво каза Райъс.
— Няма — съгласи се Девърс дружелюбно. — Първо, и да ви убия, няма да спра войната — или поне така смятам. Има твърде много генерали там, откъдето идвате.
— Много точно пресметнато!
— Освен това, вероятно ще бъда заловен две секунди, след като ви убия, и ще бъда ликвидиран бързо, а може би бавно — за разнообразие. Но това не влиза в плановете ми. Така че възможността отпада.
— Знаех, че си разумен човек.
— Да, но има нещо, което искам, шефе! Искам да разбера какво имаше предвид, когато каза, че знам защо ни нападате. Не ми е известно нищо. А и играта на гатанки не ми е по вкуса!
— Така ли? Чувал ли си някога за Хари Селдън?
— Не. И казах, че не обичам игрите на гатанки!
Райъс предпазливо погледна към Дакъм Бар, който се усмихна благо и отново възстанови унесеното си изражение. Думите на Райъс бяха съпроводени с гримаса:
— Не си играй с огъня, Девърс! Съществува предание, басня или историческа теория — наречи го както си искаш — за това, че вашата Фондация евентуално ще положи основите на Втората Империя. Имам достатъчно детайлна версия за психоисторическите забавления на Хари Селдън и плановете ви за агресия срещу Империята.
— Това ли е всичко? — Девърс замислено наведе глава. — И кой ви надрънка тия глупости?
— Нима това има някакво значение? — каза Райъс опасно равен глас. — Не си тук, за да задаваш въпроси. Искам да знам това, което ти е известно за баснята Селдън!
— Но ако е басня…
— Не си играй с думите, Девърс!
— Не го и правя! Всъщност говоря сериозно. Знаеш всичко, което и аз знам. Това е полузабравена глупост. Всеки свят има своите легенди — не можете да го опазите от нещо подобно! Да, чувал съм неща от този род — Селдън, Втора Империя и тъй нататък… С такива приказки приспиват хлапетата нощем. Всичко това става за тинейджъри, които се завират в килерите с джобните си видеопроектори, за да се нагълтат с трилърите на Селдън, но то определено не е за възрастни… Във всеки случай, не и за интелигентни възрастни хора — търговецът поклати глава.
Очите на имперския генерал потъмняха.
— Това самата истина ли е? Ще си платиш лъжите, човече! Аз бях на планетата Терминус. Познавам вашата Фондация. Сблъсках се с нея лице в лице!
— Тогава защо питате мен? Аз, който не стъпвам на нея за повече от два месеца през десет години! Губите си времето, но, моля, продължавайте с вашата война щом басните са това, което търсите!
Бар за пръв път заговори:
— Толкова ли сте уверен, че Фондацията ще спечели?
Търговецът рязко се извъртя. Лицето му слабо почервеня и на слепоочието му изпъкна стар белезникав белег.
— Хмм… мълчаливият съучастник! Как си направихте този извод от това, което казах, док?
Райъс внимателно кимна на Бар и той тихо каза:
— Начинът на изразяване, може би… Просто щях да се държите другояче, ако поне малко Ви тревожеше възможността Вашият свят да загуби и да претърпи ужасите на погрома. Знам това! С моя свят веднъж се случи и все още продължава…
Лейтън Девърс подръпна брадата си, погледна първо към Райъс, после към стареца и късо се изсмя.
— Тоя винаги ли говори така, шефе? — лицето на търговеца се намръщи. — Какъв погром? Виждал съм войни и разгроми… Какво от това, че победителят ще надвие? Кой трябва да се тревожи за това? Аз? Момчета като мен? — той присмехулно поклати глава. — Запомнете, че винаги се намират петима или шестима дебели тъпанари, които се разхождат напред-назад из хубавите планетки. Те отнасят каймака, но аз не бих си мръднал и пръста за тях! Защото те ще продължат да получават най-доброто, все едно кой е на власт. После: народът. Армията обикновени търговци. Сигурно някои ще бъдат убити, а другите ще си платят солено за всичко. Но или сами ще се оправят, или ще загубят. Тъй че остава все старата ситуация, само че, може би, с други петима или шестима начело.
Ноздрите на Дакъм Бар потръпнаха, вените по дясната му ръка изпъкнаха, но той не каза нищо.
Лейтън Девърс го гледаше. Не беше пропуснал нищо. Каза:
— Виж, прекарвам живота си сред звездите заради безполезните боклуци, наречени „стока“, и за да плащам вноса си в Тръста, защото там има няколко кръгли идиоти, които си седят в къщи и събират такса за всяка минута от моя живот, че и за този на момчета по-добри от мен. Да приемем, че победите Фондацията. Все едно, ще имате нужда от нас. Ще ви трябваме дори много повече, отколкото сме нужни на Тръста. Вие не познавате земите наоколо, а ние можем да ви ги покажем — е, срещу известно заплащане. Дори ще сключим по-добри сделки с Империята. Да, ние искаме точно това, а аз съм бизнесмен. Ако имате предвид нещо от този род, съм на разположение! — той огледа двамата с малко комична войнственост.
Мълчанието продължи няколко минути, докато в процепа на комуникатора не изскочи навито на тръбичка съобщение. Генералът го разгърна, хвърли му едно око, включи телевизионните екрани и нареди:
— Подгответе карта с координатите на всеки кораб в акцията. Чакайте заповеди за въоръжена отбрана!
Райъс се пресегна за наметката си. Когато тя покри раменете му, той се обърна към Бар и просъска през зъби:
— Оставям този човек на Вас. Очаквам резултати! Сега е война и се налага да бъда безмилостен по въпроса за провалите. Помнете това! — той излезе, като козирува на двамата.
