доверие на никого тук. Искам всички да се подложат на анализ. Водеше се война. Мун беше на Калгън; Турбор на борда на разни кораби из всички военни зони. Даръл и Семик също ги нямаше — нямам понятие къде са били. Само аз останах тук в изолация и сигурност и вече нямам доверие на никого от всички вас. И за да бъде играта честна, аз също ще се подложа на проверка. Съгласни ли сте? Или да напусна още сега и да вървя по собствен път?
— Аз нямам възражения — рече Турбор и повдигна рамене.
— Вече казах, че съм съгласен — обади се Мун.
Семик направи жест на мълчаливо съгласие с ръка и Антор зачака Даръл. Накрая и Даръл кимна с глава.
— Да почнем с мен — предложи Антор.
Иглите чертаеха деликатните си пътеки по карираната хартия, докато най-младият невролог седеше замръзнал в наклоненото кресло, тежко замислен, със спуснати клепачи. Даръл извади от архива си папката, съдържаща старата енцефалограма на Антор. Показа му я.
— Това е вашият подпис, нали?
— Да, да. Моята енцефалограма е. Направете сравнението.
Скенерът проектира на екрана новата и старата. Всички криви на двата записа бяха там и в мрака гласът на Мун прозвуча с груба яснота.
— Ей, вижте тук! Има промяна.
— Това са първичните вълни от фронталния лоб. Нищо не означават, Хомир. Допълнителните криви, които сочите, са само от гнева. Другите са важни. Той натисна едно копче и шестте чифта криви се сляха и съвпаднаха. Само най-дълбоките амплитуди на първичните вълни се раздвояваха.
— Доволни ли сте? — попита Антор.
Даръл кимна рязко и зае креслото. След него седна Семик, а Турбор го последва. Енцефалограмите бяха направени мълчаливо и не по-малко мълчаливо — сравнени.
Мун последен се настани в креслото. За миг се поколеба, после каза с леко отчаяние в гласа:
— Вижте какво, аз съм последен и съм под напрежение. Надявам се, че ще го отчетете.
— Не се безпокойте — увери го Даръл. — Съзнателните ви емоции ще засегнат само първичните вълни, а те не са от значение.
Сред настъпилата тишина сякаш изминаха часове…
— Разбира се, разбира се — обади се прегракнало Антор сред мрака при сравнението. Това е само начало на комплекс — не ни ли го каза самият той? Няма намеса; само глупава антропоморфична представа… Но погледнете тук! Съвпадение, предполагам.
— Какво има? — извика Мун.
Ръката на Даръл легна върху рамото на библиотекаря.
— Мълчете, Мун, били сте обработен. Просто са ви поставили под контрол.
После светнаха лампите и Мун се огледа неспокойно, като направи ужасяващ опит да се усмихне.
— Невъзможно е да говорите сериозно. Правите го нарочно. Подлагате ме на изпитание!
Но Даръл само поклати глава.
— Не, не, Хомир. Вярно е.
Очите на библиотекаря бяха изпълнени със сълзи.
— Не се чувствам никак различно — каза той ненадейно. — Не мога да повярвам. — И с внезапна убеденост продължи: — Вие всички сте се наговорили. Това е заговор!
Даръл се опита да го успокои с жест, но Мун отблъсна ръката му и изръмжа:
— Възнамерявате да ме убиете. По дяволите, готвите се да ме ликвидирате!
Антор се хвърли върху него. Разнесе се остро тракане на кост върху кост и Хомир се отпусна безволево със замръзнало изражение на страх върху лицето. Младежът се изправи разтреперан.
— Най-добре е да го вържем и да му запушим устата. По-късно ще решим какво да правим. — Той приглади назад косата си.
— Как отгатнахте, че нещо не е наред с него? — попита Турбор.
Антор се обърна ядосано към него.
— Не беше трудно. Разбирате ли, случайно зная, къде е Втората Фондация!
Последователните шокове оказват намаляващ ефект… Ето защо Семик попита с истинска мекота:
— Сигурен ли сте? Искам да кажа, че току-що се справихме с Мун…
— Не е съвсем същото — отвърна Антор. — Даръл, в деня, когато избухна войната, говорих съвсем сериозно с вас. Опитах се да ви накарам да напуснете Терминус. Тогава, ако можех да ви се доверя, щях да ви кажа, каквото ще ви съобщя сега.
— Твърдите, че от половин година сте знаели отговора? — усмихна се Даръл.
— Зная го, откакто научих, че Аркадия е заминала за Трантор.
Смаян, Даръл внезапно се изправи на крака.
— Какво общо има Аркадия с всичко това? За какво намеквате?
— Нищо, което да не е ясно с оглед на събитията, които са ни добре известни. Аркадия отива на Калгън и бяга ужасена към самия център на Галактиката, вместо да се върне у дома. Лейтенант Диридж, най- добрият агент на Калгън, е обработен. Мулето завоюва Галактиката, но изненадващо направи на Калгън главната си квартира и започвам да се питам дали е бил завоевател или просто инструмент. На всяка крачка се сблъскваме с Калгън, Калгън и нищо освен Калгън, светът, който в продължение на цял век оцелява недокоснат от всички битки между военните диктатори.
— Какво е заключението ви?
— Явно е — погледът на Антор беше напрегнат, — че Втората Фондация е на Калгън.
— Аз бях на Калгън, Антор — прекъсна го Турбор, — Бях там миналата седмица. Ако там има Втора Фондация, аз съм луд. Лично аз смятам, че вие сте побъркан.
Младият мъж се нахвърли яростно върху него.
— Тогава сте дебел глупак! Какво си мислите, че е Втората Фондация? Нима смятате, че лъчисти полета изписват в зелено и червено „Втора Фондация“ по маршрутите на пристигащите кораби? Чуйте ме, Турбор. Където и да са, те образуват непроницаема олигархия. Те трябва да са добре скрити на света, в който съществуват, както и самият им свят в Галактиката като цяло.
Челюстните мускули на Турбор затрепериха.
— Не ми харесва поведението ви, Антор.
— Това наистина ме безпокои — беше саркастичният отговор. — Огледайте се тук, на Терминус. Ние сме в центъра — сърцевината — първоизточника на Първата Фондация с всичките й знания в областта иа физическата наука. Е, колко от населението й са физици? Можете ли вие да привеждате в действие станция за пренасяне на енергия? Какво знаете за работата на хиператомен двигател? А? Броят на истинските учени на Терминус — дори на Терминус — е по-малък от един процент от населението!
Какво да кажем тогава за Втората Фондация, където тайната трябва да се пази? Там ще бъдат още по- малко осведомените и те ще са скрити дори от собствения си свят.
— Ей — обади се Семик внимателно, — ние току-що победихме Калгън!
— Наистина. Наистина — отвърна Антор жлъчно. — Охо, ние празнуваме тази победа. Градовете все още са празнично осветени, все още в тях има фойерверки; дикторите продължават да крещят по телевизорите. Но сега, сега, когато отново търсим Втората Фондация, кое е последното място, към което ще погледнем, къде е последното място, в което въобще някой ще търси? Правилно! Калгън! Не сме им навредили много, разбирате ли, не истински. Разрушихме няколко кораба, убихме няколко хиляди, раздробихме Империята им, отнехме им част от търговската и икономическата мощ, но всичко това не означава нищо. Обзалагам се, че нито един член от истинската управляваща класа на Калгън не е ни най- малко разтревожен. Точно обратното, сега те са избавени от любопитството. Но не и от моето. Какво ще кажете, Даръл?
Даръл повдигна рамене.
— Интересно. Опитвам се да го съчетая със съобщението, което получих от Аркадия преди няколко месеца.
— О, съобщение ли? — попита Антор. — И какво беше?
— Ами не съм сигурен. Три думи. Но е интересно.
