Айзък Азимов
Втората Фондация
Един от последните велики генерали на умиращата Първа галактическа империя — Бел Райъс, се опълчва срещу предначертания от древната наука психоистория план за изграждането на Втора галактическа империя. Психоисторическата наука и нейният гениален създател Хари Селдън предвиждат появата на новата империя след продължителен период на варваризъм за отцепилите се от Империята светове, който може да бъде намален само с цената на целенасочени усилия. Поради тази причина преди смъртта си Селдън основава две фондации — в двата края на Галактиката, които да се противопоставят на сепаратизма и анархията, съпровождащи разпадането на Първата Империя.
Райъс започва издирването на тези фондации и след откриването на първата от тях й обявява война на живот и смърт. Но дворцовите интриги и властолюбието на имперските лакеи се оказват достатъчна причина за краха на Райъс — генералът е отзован, осъден и убит. Първата Фондация печели войната в съответствие с грандиозния план на Селдън.
След победата на Фондацията, по всичко изглежда, че в бъдеще няма да се намери генерал като Райъс, способен да оспори психоисторическия план на Хари Селдън. Но тайнствената и неоткриваема Втора Фондация продължава да тревожи мислите и сънищата на хората, още повече, че изплува представата, според която тъкмо тя е призвана да гарантира осъществяването на Селдъновия план.
На галактическия „тепих“ се появява Мулето — мутант, израснал в „задните улички“ на Космоса, който с помощта на своите паранормални способности за двадесет и две години се превръща от комплексирано дете в галактически завоевател. Той твърдо е решен да подчини Първата Фондация и след като издири и унищожи загадъчната Втора Фондация, преждевременно да създаде Втората галактическа империя.
Благодарение на маниакалната си упоритост и способността си да овладява и манипулира човешките емоции, Мулето „покръства“ в своята вяра капитан Хан Притчър от военното разузнаване на Първата Фондация и го издига в ранг полковник от своята армия. Жертва на Мулето стават и мнозина други фондациани, между които и психологът Еблинг Майс, чийто мозък мутантът изкуствено стимулира и настройва на вълна „издирване на Втората Фондация“.
Всичко се развива в съответствие със замисъла на Мулето и с помощта на музикалния видеоорган, който действа като фокусираща леща, усилваща неговите способности, той успява да разгроми безкръвно Първата Фондация. Но сметките на този манипулатор на човешки емоции излизат криви — предават го неговите собствени чувства. Байта Даръл, фондацианка по произход и обикновена жена, със своята човещина и съчувствие към физическите недъзи на Мулето, събужда неговите лирически симпатии и той оставя психиката й недокосната от емоционалния му контрол. В това време психологът Еблинг Майс разкрива тайната на местоположението на Втората Фондация, ала в мига, в който е готов да я съобщи, Байта съзнателно и хладнокръвно го убива.
И Мулето отново трябва да започне от нулата в търсенето на енигматичната и призрачна Втора Фондация…
ПЪРВА ЧАСТ
МУЛЕТО ИЗДИРВА
1. Двама мъже и Мулето
МУЛЕТО… — Конструктивните аспекти на режима на Мулето се оформят след падането на Първата Фондация. При окончателното разпадане на Първата галактическа империя той пръв влиза в историята с една наистина имперска по обхват обединена територия. Предишната търговска структура на падналата Фондация е била по-дезорганизирана и с хлабави връзки, въпреки недоловимата подкрепа на предсказанията на психоисторията.
Тя не би могла да се сравнява с твърдото управление на Съюза на Световете под властта на Мулето, включващ една десета от обема на Галактиката и една петнадесета от нейното население. Особено през епохата на на така нареченото Търсене…1
Доста повече, отколкото е писано в Енциклопедията, може да се каже по въпроса за Мулето и неговата Империя, но почти всичко не е свързано с непосредствената ни тема, а и в по-голямата си част това е прекалено суха материя за нашите цели. Основно статията се занимава в този текст с икономическите условия, довели до възхода на „Първия гражданин на Съюза“ — официалната титла на Мулето — и с икономическите последствия от него.
Ето защо изоставяме Енциклопедията и продължаваме по собствен път за нашите цели, като подемаме историята на Великото Междуцарствие — между Първата и Втората галактическа империя — в края на петте години консолидация.
В политическо отношение Съюзът е спокоен. Икономиката му процъфтява. Малко са онези, които биха сменили мира при твърдото управление на Мулето с предшестващия го хаос. В световете, които пет години преди това са познавали Фондацията, може и да са останали носталгия и съжаление, но нищо повече. Водачите на Фондацията вече бяха мъртви, където не бяха нужни; и „покръстени“, когато от тях имаше полза.
А от приспособените най-полезен беше Хан Притчър, сега генерал-лейтенант.
По време на Фондацията Хан Притчър бе капитан и член на нелегалната демократична опозиция. Когато Фондацията се предаде на Мулето без борба, Притчър въстана срещу него. Докато бе, така да се каже, „покръстен“.
„Покръстването“ не беше обикновено преобръщане, причинено от по-висш разум. Хан Притчър знаеше добре това. Промениха го, защото Мулето беше мутант с психически сили, които лесно можеха да пригаждат състоянието на обикновените хора за негово удобство. Но това го удовлетворяваше напълно. Така и трябваше да бъде. Самото задоволство от „покръстването“ също беше следствие от него, но Притчър вече дори не изпитваше любопитство към този проблем.
А сега, когато се връщаше от петата си голяма експедиция в безграничната Галактика извън границите на Съюза, космическият ветеран и разузнавач мислеше за предстоящата среща с Първия Гражданин с нещо подобно на непристорена радост. Коравото му лице, като че ли издялано от тъмно дърво без жилки, което сякаш не би могло да се усмихне, без да се натроши, не го показваше, но външните изяви бяха излишни. Мулето виждаше вътрешните емоции, до най-малката, също както обикновен човек би забелязал трепването на вежда.
Притчър остави своя аерокар при старите вицекралски хангари и, както се изискваше, влезе пеша в района на двореца. Вървя около километър и половина по обозначеното със стрелки шосе, което беше празно и тихо. Знаеше, че по цялата площ от няколко квадратни километра на двореца нямаше нито един пазач, нито един войник, нито един въоръжен човек.
Мулето не се нуждаеше от пазачи.
Той беше сам за себе си най-добрият и всемогъщ покровител.
Стъпките на Притчър отекваха тихо в ушите му, докато дворецът издигаше пред него блестящите си невероятно леки и здрави метални стени в дръзки свръхразцъфнали почти трескави арки, които характеризираха архитектурата на късната Империя. Беше надвиснал могъщо над празните пространства, над многолюдния град на хоризонта.
Вътре в двореца беше съвсем сам същият този човек, от чиито нечовешки умствени способности зависеше новата аристокрация и цялата структура на Съюза.
