трябваше да се включи — да се осъществи контакт — в точно подходящия момент. Аз се погрижих за това!
И последната битка трябваше да се режисира добре. Беше необходимо флотата на Фондацията да се залее от самоувереност, докато калгънската флота да се подготви за бягство. За това също се погрижих!
— Изглежда ми, Говорителю — поде Ученика, — че вие… искам да кажа всички ние… сме разчитали доктор Даръл да не заподозре, че Аркадия е наш инструмент. Според моята проверка на изчисленията съществуваше тридесет процента вероятност той да се усъмни. Какво щеше да стане в такъв случай?
— Бяхме се погрижили за това. Какво са ви учили за платото на Тампер? Какво представлява то? Със сигурност не е доказателство за въвеждане на емоционална обратна връзка. Тя може да се осъществи без никаква възможност за разкриване дори и чрез най-съвършен енцефалографски анализ. Следствие от теоремата на Леферт, нали разбирате. Проличава само премахването, изрязването на предишна емоционална обратна връзка. То трябва да се разпознае.
— И разбира се, Антор се е погрижил Даръл да узнае всичко за платото на Тампер.
— Но… Кога може дадена личност да бъде поставена под контрол, без това да проличи? Там, където няма предишна емоционална обратна връзка, която да се отстрани. С други думи, когато индивидът е новородено с празно съзнание. Аркадия Даръл беше такова новородено тук, на Трантор преди петнайсет години, когато бе написан първият ред от структурата на плана. Тя никога няма да научи, че е била под контрол, и така ще е по-добре, тъй като контролът налагаше у нея да се развие преждевременна и интелигентна индивидуалност. Първия Говорител се изсмя тихо. — В известен смисъл иронията във всичко това е изумителна. В течение на четиристотин години толкова хора са били заслепявани от думите на Селдън „другия край на Галактиката“. Те са използвали мисълта на собствената си физическа наука за разрешаване на проблема, като са измервали разстоянието до другия край с линии и ъгломери и накрая са завършвали или в някоя точка от Периферията на сто и осемдесет градуса от ръба на Галактиката, или там, откъдето са тръгнали.
Но най-голямата опасност за нас се крие във факта, че съществува възможно решение, основано върху физикалния начин на мислене. Знаете, че Галактиката не е просто плосък овоид, нито Периферията е затворена крива. Всъщност тя е двойна спирала с поне осемдесет процента от населените планети в главното рамо. Терминус е единият външен край на спиралното рамо, а ние сме другият — тъй като какво е противоположното на края на спиралата? Ами центърът.
Но това е дреболия. Решението е случайно и без особено значение. То би могло да се получи веднага, ако търсещите го само биха си спомнили, че Хари Селдън е бил социолог, а не физик и биха пригодили мисловния си процес съобразно това. Какво би могло да означава „противоположни краища“ за социолог? Противоположни краища по картата? Разбира се, че не. Това е само механично тълкувание.
Първата Фондация е разположена в Периферията, където първоначалната Империя е била най-слаба, където е било най-малко влиянието на нейната цивилизация, където благосъстоянието и културата почти са отсъствали. А къде е социално противоположният край на Галактиката? Ами там, където първоначалната Империя е била най-силна, където влиянието на нейната цивилизация е било най-голямо и е имало най- висока култура и благосъстояние.
Тук! В центъра! На Трантор, столица на Империята по времето на Селдън.
И това е било неизбежно. Хари Селдън е оставил след себе си Втората Фондация, за да поддържа, подобрява и разширява неговото дело. Това се е знаело или се е подозирало в продължение на петдесет години. Но къде е могло да се осъществи това най-добре? На Трантор, където групата на Селдън е работила и където са събирани данни в продължение на десетилетия. И целта на Втората Фондация е била да пази Плана от неприятели. Това също е било известно! А къде е бил източникът на най-голямата опасност за Терминус и Плана?
Тук! Тук на Трантор, където Империята, макар и загиваща, в продължение на три века все още е могла да разруши Фондацията, ако просто би решила да го стори.
После, едва преди един век, когато Трантор паднал, бил разграбен и напълно унищожен, ние вече сме могли да пазим нашата главна квартира. Така на цялата планета Имперската библиотека и района около нея са останали недокоснати. Това е било добре известно на Галактиката, но дори и този очевиден намек им е убегнал.
Тук, на Трантор, Еблинг Майс ни откри и тук ние се погрижихме той да не надживее находката си. За тази цел беше необходимо да уредим нещата така, че едно нормално момиче от Фондацията да победи огромните сили на мутанта Мулето. Сигурно подобно явление би могло да предизвика съмнение на планетата, на която е станало. Именно тук за първи път изучихме Мулето и планирахме окончателното му поражение. Тук Аркадия бе родена и се сложи начало на поредицата събития, които доведоха до великото завръщане на Селдъновия план.
И всички тези пропуски в нашето засекретяване, всичките пролуки, останаха незабелязани, защото Селдън бе използвал израза „другия край“ по свой начин, а те го бяха тълкували по техен.
Първия Говорител отдавна бе престанал да говори на Ученика. Всъщност, това бе изложение пред самия него, докато стоеше пред прозореца и гледаше към невероятно блестящото небе, към огромната Галактика, която вече беше в безопасност завинаги.
— Хари Селдън е нарекъл Трантор „Звездокрай“ — прошепна той, — и защо да не остане този поетичен образ. На времето цялата Вселена е била управлявана от тази скала; всички връзки от звездите са стигали до тук. „Всички пътища водят до Трантор“, казва една стара поговорка, „и там свършват всички звезди“.
Десет месеца преди това бе гледал с лоши предчувствия същите отрупани звезди — никъде толкова нагъсто, както в центъра на огромния куп материя, който хората наричат Галактика, но сега мрачно задоволство бе изписано върху кръглото и червендалесто лице на Прийм Палвер — Първия Говорител.
Информация за текста
© 1953 Айзък Азимов
© 1992 Александър Хрусанов, превод от английски
Isaac Asimov
Second Foundation, 1953
Източник: http://sfbg.us
Публикация:
ВТОРАТА ФОНДАЦИЯ. 1992. Изд. Орфия, София. Биб. Фантастика, No.13. Фантастичен роман. Превод: от англ. Александър ХРУСАНОВ [Second Foundation, Isaac ASIMOV]. Художник: ---. Страници: 262. Формат: 16 см. Цена: 14.00 лв. ISBN: 954-444-016-Х.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/379]
Последна редакция: 2006-08-10 20:38:05
1
Всички цитати от Енциклопедия Галактика тук са взети от 116-то издание, публикувано през 1020 г. от Ерата на Фондацията от Енциклопедия Галактика Пъблишинг Къмпани, Терминус, с разрешение на издателите. Б.а.
2
От лат. „creatio“ — създаване, сътворяване. Б. ред.
