трябваше да се опита да направи. И ако искаше все пак да се отърве (бам) от отвратителното бамкане, трябваше да изтръгне това ужасяващо нещо (бам) из корен.
Щом се размисли над своето злощастие и заплетената безизходица на живота си, го връхлетя вълна на неистов гняв. Мразеше това спретнато дворче. Мразеше гадния слънчев часовник, всички тези спретнато боядисани прозорци, всички тези отвратително равни покриви. Щеше му се да може да хвърли цялата вина върху боята, а не върху себе си, върху възмутително чистите дворни плочи, върху абсолютно отблъскващата гадост на освежените зидарии.
— Извинете…
— А? — извърна се той по посока на спокойния, учтив глас, напълно неподготвен за подобно варварско вмешателство в най-съкровената му ярост.
— Имате ли нещо общо с…? — Жената обхвана цялата отвратителност, сутеренност и ужасяваща полицайственост на нещата в съседния за нея двор с леко кръгово движение на китката си. Китката беше опасана от червена като рамките на очилата й гривна. Тя надничаше над дворната стена откъм дясната къща с израз на леко тревожно отвращение. Дърк я изгледа безмълвно. Изглеждаше на четиридесет и няколко, спретната и вярна на неприкритата си и безпощадна решителност да се бърка във всичко.
— Предполагам, че може би е нещо ужасно и така нататък — каза тя, — но дали ще продължи още дълго? Ние се обадихме в полицията само заради онази отвратителна плоча, която направо ни подлуди. Всичко това е малко…
Тя му метна подканващ поглед и Дърк реши, че всичко можеше да се е случило по нейна вина. По негово мнение тя с пълно право можеше да поеме цялата вина, а самият той да излезе сух. Тая си го заслужаваше — дори само заради гривната, която носеше.
Без да промълви и дума, Дърк й обърна гръб и внесе гнева си обратно в къщата, където бързо го охлади в нещо много твърдо и действено.
— Джилкс! — подвикна той. — Абе тази твоя хитроумна теория за наглото самоубийство… Допада ми. Ще свърши работа. Мисля, че зная как го е изиграло хитрото копеле. Дай нещо за писане. Дай листове.
Дърк седна тържествено зад стилната селска маса от черешово дърво, заемаща централно място в задната част на стаята, и ловко нахвърля схема на събитията, която включваше някои градински и кухненски принадлежности, въртяща се лампа с тежест, доста голяма точност при изчисляването на времето и кръжеше около същностния факт, че въртящият се диск е японски.
— Това ще зарадва умниците от експертния — обърна се ведро той към Джилкс.
Умниците му хвърлиха едно око, схванаха ключовите моменти в него и го харесаха. Ключовите моменти бяха прости, неправдоподобни и общо взето от вида, който всеки следовател, стига да си падаше не по- малко от самите умници по малко по-особения вид разпускане в Марбела5, със сигурност би оценил по достойнство.
— Стига само — подметна непринудено Дърк — да не решите да нищите възможността покойният да е влязъл в дяволски договор с някои свръхестествени инстанции, за който да е заплатил точно днес…
Умниците се спогледаха и поклатиха глави. Те бяха завладени от непреодолимото чувство, че предиобедът вече се изнизва и че подобен род приказки могат да доведат само до излишни усложнения в случай, който щеше да е приключен до обедната почивка.
Дърк сви удовлетворено рамене, прибра своя дял от веществената улика, кимна за сбогуване на униформения и се изкачи обратно по стълбите.
Когато влезе в преддверието, внезапно осъзна, че приглушеният звук от дневното телевизионно предаване, който беше дочул в двора, е бил заглушаван от натрапчивото повторение на грамофона.
Едва сега за своя най-голяма изненада той разбра, че звукът идваше някъде откъм горните етажи на къщата. Огледа се и след като установи, че никой не го наблюдава, се промъкна до подножието на стълбището към горните етажи и ги зяпна изненадано.
Глава 6
Стълбите бяха покрити със стилно аскетична настилка от рода на рогозките. Дърк се изкачи тихо по тях, мина покрай някакви стилни, дълги, сухи треви в керамичен съд на първата площадка и огледа стаите на първия етаж. Те също внушаваха усещането за стил и сухотревност.
Само в по-голямата от двете спални се забелязваха някакви следи от скорошно използуване. Стаята явно беше замислена така, че утринната светлина да се заиграва ненатрапчиво с подредените сухи цветя и натъпкания с нещо като морска трева юрган, но оставяше непреодолимото впечатление, че носените чорапи и употребяваните ножчета за самобръсначка постепенно са изтласкали и последното свободно пространство от нея. Във въздуха осезаемо висеше усещането за липсата на женска ръка — усещането за натрапчиво отсъствие, което оставя откачената от стената картина. Над стаята тегнеше проклятието на напрежението, тъгата и предметите, които трябва да бъдат изхвърлени изпод леглото. Върху едната от стените на прилежащата към стаята баня, точно срещу клозетната чиния, беше окачена златна плоча за продажба на над пет хиляди екземпляра от албума „Врял картоф“6 на групата „Тупаник и Третото аутистко изкукване“. Дърк си припомни бегло, че беше чел част от някакво интервю с лидера на бандата (членовете й бяха само двама, като единият от тях беше лидер) в някой от броевете на „Сънди“. Там го бяха попитали за името на бандата и той беше отговорил, че е свързано с една доста интересна история, макар това да се беше оказало гнусна лъжа. „То означава всичко, което хората биха искали да означава“ — беше добавил лидерът със свиване на рамене от канапето в „Оксфорд стрийт“-ския офис на своя мениджър.
Дърк си спомни, че си беше представил как журналистът е кимал учтиво и е водил записки по време на интервюто. Тогава стомахът му се беше свил на топка, която Дърк беше успял да отпусне едва след солидна доза джин.
„Врял картоф…“ — помисли си Дърк. Внезапно, докато зяпаше окачения в червена рамка златен диск, го връхлетя мисълта, че главата на господин Енсти се беше въртяла върху едноименната плоча. „Врял картоф! Не го подбирай!“ Какво ли означаваше?
Всичко, което хората биха искали да означава, помисли си Впрегнато Дърк.
Другото нещо, което си припомни за интервюто, беше твърдението на Болката (прякорът на лидера на „Тупаник и Третото аутистко изкукване“ беше Болката), че пишел текстовете си повече или по-малко дословно по случайно подочути в кафенето, сауната, самолета или някъде другаде разговори на хора. Дърк се замисли как ли щяха да се почувствуват хората, ако чуеха разговора си повторен при точно тези обстоятелства, при които го беше чул самият той.
Наведе се току над етикета в средата на златната плоча. В горния му край беше изписано само „АРРГХ!“, а под оригиналното заглавие се кипреха имената на авторите „Пейнтън, Мълвил, Енсти“.
По всяка вероятност Мълвил беше нелидерът в „Тупаник и Третото аутистко изкукване“. А включването на Джеф Енсти сред авторите на златната плоча явно беше осигурило средствата за тази къща. Когато Енсти му беше заговорил за договора, свързан по някакъв начин с „картофа“, изглежда, не беше изпитвал никакво съмнение, че Дърк е наясно. А Дърк беше достигнал с неподозирана лекота до заключението, че Енсти ръси глупотевини. Неподозирано лесно е да достигнеш до заключението, че някой ти сипе безумия, когато ти говори за картофи, след като ти е обяснявал известно време за зеленооко чудовище с коса в ръце.
Дърк въздъхна дълбоко над собствените си мъчителни мисли. Не одобряваше педантично уравновесения начин, по който беше окачен трофеят, и реши да го накриви под по-човешки ъгъл. Докато го правеше, иззад рамката се изплъзна плик, който се устреми към пода. Дърк направи безуспешен опит да го улови. След това се наведе и го вдигна с недоволно изръмжаване.
Беше широк кремав плик от скъпа, тежка хартия, отворен грубо откъм единия край и след това подлепен със скоч. Всъщност пликът изглеждаше отварян и отново подлепван със скоч поне няколко пъти — впечатление, затвърждаващо се от поредицата имена на адресати, всяко предходно от които беше старателно зачеркнато и заменено с ново.
Последното име беше на Джеф Енсти. Всъщност Дърк заключи, че е последно, защото то беше единственото незачеркнато. Втренчи се в задрасканите имена, като се опита да ги разчете.
Нещо като че ли проблесна в паметта му във връзка с две от имената, които едва успя да разчете, но
